Решение по жалба вх. № 8717/ 21.06.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав:Председател: Венета Шопова и членове- Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 17.11.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба срег. № 8717/21.06.2010 г. подадена от Р.К. срещу министъра на вътрешните работи.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят – не се явява, не се представлява, не ангажира допълнителни доказателства за целите на административното производство по жалбата.

За министъра на вътрешните работи се явява главен юрисконсулт Б.И., представя пълномощно с рег. № I-18307/29.07.2009 г.

ЖалбоподателятР.К. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че органите на МВР Варна неправомерно обработват негови лични данни и съгласно твърденията и приложените писмени доказателства, фактическата обстановка по случая е следната:

През 2002 г. жалбоподателят е задържан за 24 часа в РПУ- Варна, при което му е направена полицейска регистрация. По късно от органите на прокуратурата е уведомен, че поради липса на доказателства няма да му бъде повдигано обвинение. През 2003 г. жалбоподателят подава молба до РДВР-Варна за заличаване на полицейската регистрация, на която е отговорено с писмо рег. № 4509/28.02.2003 г. от КИАД, че полицейската регистрация е заличена и материалите по нея- унищожени. През 2004 г. при искане за подновяване на разрешителното му за оръжие получава отказ с мотив за извършена полицейска регистрация. След поредното подаване на молба за нейното заличаване е уведомен, че със Заповед рег. № З-319/24.02.2003 г. на директора на НС „Полиция” полицейската му регистрация е заличена. При кандидатстване за работа в началото на тази година се установява, че въпросната регистрация все още не е заличена от масивите на МВР.

Моли КЗЛД да издаде задължително предписание за заличаване на полицейската му регистрация.

Към жалбата се прилагат копия от 2 бр. писма на МВР, с което е уведомен за заличаване на полицейската регистрация.

Жалбата не е подписана, поради което с писмо изх. № 8717/29.06.2010 г. с оглед отстраняване на нередовностите Р.К. е уведомен за срока на тяхното отстраняване. Видно от протокол, рег. № 8717/10/01.07.2010 г. на 01.07.2010 г. нередовностите са отстранени, като под текста на жалбата е положен подписа на жалбоподателя.

С решение от 14.07.2010 г. (Протокол № 26) Комисията обявява жалбата за допустима, конституира министъра на вътрешните работи като ответна страна в качеството му на администратор на лични данни и изисква становище от него по изложените в жалбата твърдения, както и разпечатка от АИС „Централен полицейски регистър” от Дирекция „КИС” на МВР за жалбоподателя.

От страна на МВР изразяват становище по случая, навеждайки мотиви за неоснователност на жалбата, като предоставят и исканата от Комисията информация.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Законът за защита на личните данни урежда защита на правата на физическите лица при обработването на техните данни, дотолкова, доколкото обработването не се извършва за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство. В тези случаи, съгласно чл. 1 ал. 5 от ЗЗЛД, контролът по обработването се възлага на съответния държавен орган. В този смисъл Законът за МВР се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни, когато данните се обработват за целите на националната сигурност и обществен ред, а министърът на вътрешните работи следва да осъществява контрола по обработването на лични данни. От друга страна, законодателят в чл. 165 от Закона за МВР предоставя контрола по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни на Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни. Правото на Комисията да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни е закрепено и в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД.

С жалбата си Р.К. иска от КЗЛД да издаде задължително предписание на министъра на вътрешните работи за заличаване на полицейската му регистрация от информационните масиви на МВР, сочейки че съхранението й води до неблагоприятни за него последици- отказ за подновяване на разрешителното му за оръжие.

От представената от МВР справка от автоматизираната информационна система „Централен полицейски регистър” е видно, че информацията за жалбоподателя, съдържаща данни по регистриран ЗМ № №439/2002 на РПУ 05 Златни пясъци, ОД на МВР Варна и ЗМ № 455/2002 г. на РПУ 05 Златния Пясъци, ОД на МВР Варна не представлява полицейска регистрация по смисъла на чл. 59 от Закона за МВР. Данните се отнасят за извършени престъпления съответно по чл. 325, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК, които са от общ характер и за тях има регистрирани заявителски материали в информационните фондове на МВР. В конкретния случай не се касае за личните данни на Р.К. с оглед неговата личност, а такива непосредствено обвързани и отнесени към конкретен заявителски материали, които по своята същност са били и досъдебни производства и посочените лични данни са свързани с хода и резултатите от тях.

Организацията на работата по Заявителски материал за престъпления от общ характер е уредена с Инструкция № Із-1269/03.07.2009 г. Чл. 1 от инструкцията предвижда нейното приложение и по отразяване на данните за ЗМ в информационните фондове на МВР. Определението за ЗМ се съдържа в чл. 2 от инструкцията и съгласно него ЗМ е получено в структурите на МВР съобщение, съдържащо данни за престъпление от общ характер. В чл. 4, ал. 2 от инструкцията са изброени личните данни, които подлежат на обработване във връзка със ЗМ и се отразяват в съответния регистър.

Същността на ЗМ в конкретния случай ги определя като такива по чл. 2, изр. 2 и те представляват същевременно и досъдебно производство.

Глава четвърта от инструкцията съдържа реда за отразяване на работата по ЗМ в АИС „ЦПР”, за т.н. ЗМ/досъдебно производство. За тези ЗМ чл. 24, ал. 1, т. 2 от инструкцията изисква зда бъде внесена информация и в Единната информационна система за противодействие с престъпността (ЕИСПП). Това задължение кореспондира и с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба за единната информационна система за противодействие с престъпността, който от своя страна е в изпълнение на чл. 378, ал. 5 и чл. 379, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съгласно последния тази информационна система е с цел осъществяване от всички компетентни органи на единно информационно осигуряване на дейността по противодействие на престъпността.

Всички промени в движението на ЗМ/досъдебно производство се отразяват в регистъра, а чрез него и в ЕИСПП. Видно от тематичната справка от АИС „ЦПР”, всички лични данни на жалбоподателя по описаните ЗМ са актуализирани и в тях е отразено движението и прекратяването на досъдебни производства.

Оплакването на жалбоподателя, че му е отказано издаване на разрешително за оръжие е в противоречие с т. 15 и т. 1.6 от предоставената справка. Данните от т. 1.6 сочат, че към настоящия момент Р.К. притежава разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено на 13.12.2007 г. и валидно до 14.11.2010 г. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя не се подкрепят и не се доказват от събраните доказателства в рамките на образуваното административно производство.

С оглед гореизложеното, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.