РЕШЕНИЕ
№ 84/2011 г.
София,12.04.2011г.
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на закрито заседание, проведено на 16.03.2011 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. №84/12.01.2011г., подадена от С.Р.С. срещу Министъра на вътрешните работи.
С.Р.С. сезира Комисията за защита на личните данни с оплакване за неправомерно обработване на свързаните с него лични данни от администратор на лични данни – Министъра на вътрешните работи. В жалбата е описана следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е сезирал ОД на МВР-Р. с молба рег.№13519/02.06. 2009г. срещу отказ да бъде регистриран лек автомобил Форд Ескорт. По повод молбата му е разпоредена проверка и в процеса на разследването, жалбоподателят е призован да даде обяснения като преупълномощено лице пред разследващ полицай К. Полицай К. е изискал от господин С.Р.С. да представи оригинал на договора за покупко-продажба на моторното превозно средство. Към онзи момент документа не се намирал в господин С.Р.С. и той не е могъл да изпълни разпореждането на полицая. За неизпълнение на разпореждането, на С.Р.С. му бил съставен акт №041385/19.06.2009г. Във връзка с процедурата по акта, жалбоподателят е предоставил на полицай К. всичките си лични данни.
След приключване на случая с акта, жалбоподателят е установил, че разследващ полицай К. е депозирал молба до Районен съд гр. Р. срещу него с правно основание – обида и клевета.
С.Р.С. твърди, че личните му данни, които са събрани по повод полицейската проверка неправомерно са обработени, като са използвани в молбата на разследващ полицай К. до РС гр. Р. Излагат се доводи, че администратор на лични данни, съгласно разпоредбата на чл.163 от ЗМВР е Министъра на вътрешните работи, а полицай К. е обработващ лични данни. Господин С.Р.С., приема, че полицай К. с действията си не е спазил реда за предоставяне на лични данни на физически лица, регламентиран в разпоредбата на чл.33 от Инструкция №Iз-381/10.03.2009г. за реда за обработка на лични данни в министерство на вътрешните работи.
Жалбоподателят приема, че при обработването на свързаните с него лични данни не са били спазени принципите на чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД, от което произтича неправомерното им обработване от страна на ОД на МВР гр. Р.
С.Р.С. иска от КЗЛД да бъде извършена проверка по изложеният от него случай, която да установи следните обстоятелства:
– Кой е бил призовкаря от Административен съд гр. Р., от който разследващ полицай твърди, че е получил жалба, съдържаща личните му данни;
– Да бъдат изискани обяснения от призовкаря, по отношение на факта, на какъв адрес е връчена жалбата.
Към жалбата не са представени доказателства.
В условията на служебното начало, с писмо, изх.№84/24.01.2011г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.36, ал.2 от Административно процесуалния кодекс е изискано от Министъра на вътрешните работи да изрази становището си по жалбата, както и да предостави относимите по случая доказателства.
С писмо вх.№84/09.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи е депозирано в деловодството на КЗЛД писмено становище и доказателства по жалбата.
Ответната страна, счита жалбата за недопустима, тъй като предметът й е извън правомощията на Комисията, дадени й с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. Мотивите на министъра за неоснователността на жалбата са, че независимо, че в нея се излагат твърдения за извършено нарушение на ЗЗЛД от Министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни, в обстоятелствената й част се съдържат само факти, по отношение на предоставянето на личните данни на господин С.Р.С. от държавен служител в министерството. Предоставянето на личните данни не е извършено по повод изпълнението на служебните му задължения, а във връзка със защитата на накърнените му лични права, която защита се осъществя по реда на НПК. Тъжбата на разследващ полицай К. до Районен съд Р. има белезите на частен документ, подписан от самия него, поради което подаването и съответно образуването на наказателно производство от частен характер не може да бъде обвързано с министъра.
Министърът на вътрешните работи приема, че в жалбата не се съдържа информация, от която може да се приеме, че има неизпълнение на задължението администратора на лични данни за предприемане на технически и организационни мерки за защита на данните от случайно или незаконно унищожаване, загуба или неправомерен достъп до тях, вменено му с разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.
Релевират се доводи от страна на ответната страна и по отношение на неоснователността на жалбата, в случай че КЗЛД не възприеме твърдението за нейната недопустимост. Съображенията за недопустимостта следва да бъдат приложени и при разглеждането й по отношение на основателността й. Твърди се, че в резултат на извършена проверка се е установило, че свързаните със С.Р.С. лични данни са станали достояние на разследващ полицай К., освен по повод на служебните му задължения, а именно съставяне на акт №041385/19.06.2009г., а така също и по повод конституирането му като страна по административно дело №88/2009г., образувано пред Административен съд Р. Фактите установени от проверката се потвърждава и от публикуваната в официалната интернет страница на Върховен административен съд информация по отношение на адм.д.№11643/2009г. Делото е образувано по повод касационна жалба, подадена от С.Р.С. против решение №50/29.07.2009г. на Административен съд Р. В публикуваният на интернет страницата списък на призованите по административното дело страни, разследващ полицай К. е призован на домашния си адрес. В подкрепа на твърдението, че личните данни на жалбоподателят са станали известни на полицай К. и по повод образуваното административно дело се прави връзката с разпоредбата на чл.163, ал.1 и ал.2 от АПК, която задължава съда да разпореди изпращането на препис от жалбата или протеста на ответната страна.
Към становището са приложени следните доказателства: становище от директора на ОДМВР – Р., справка от К.К., резолюция от 10.04.2009г., докладна записка от 02.07.2009г., възражение от С.Р.С. от 19.06.2009г., призовка, акт за установяване на административно нарушение от 19.06.2009г., рапорт от К.К., обяснения от Е.Р. с дата 25.06.2009г., рапорт от Д.М. – инспектор при ОД на МВР-Р., обяснения от С.Р.С. от 29.06.2009г., докладна записка от 30.06.2009г., обяснения от Д.Д., справка от 25.06.2010г. от К.К., списък на призованите по д.№11643/2009г. лица, регистрационна карта, решение №4575/08.04.2010г. на ВАС и протокол от 10.03.2010г. по д.№11643/2009г.
С оглед извършване на преценка на допустимостта на жалбата, по отношение на нейната срочност, с писма от 17.02.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискана информация от жалбоподателят и от Районен съд Р., да предоставят информация относно факта, на коя дата С.Р.С. е узнал, че разследващ полицай К.К. е обработил личните му данни, като ги е използвал при написването на тъжбата до РС Р.
С молба от 28.02.2011г. С.Р.С. е заявил, че на 29.09.2009г. е узнал за тъжбата на К.К. В подкрепа на твърдението си е приложил призовка по нчхд №597/2009г.
На 09.03.2011г. Районен съд Р. е уточнил, че по подадената от К.К. срещу С.Р.С. тъжба е образувано нчхд №597/2009г. Делото е насрочено за 26.10.2009г., за която дата жалбоподателят С.Р.С. е уведомен, посредством изпращането на призовка №2, получена на 30.09.2009г. от лицето.
Районен съд – гр. Р. предоставя информация, че първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда, която е била обжалвана пред Окръжен съд Р. Второинстанционният съд е отменил присъдата на първата инстанция и е постановил осъдителна такава.
Към писмото са представени следните документи: призовка №2/28.09.2009г. на РС Р., разпореждане от 18.09.2099г. на РС Р., жалба от К.К. срещу присъда на РС Р., присъда №480/2009г. на РС Р., решение №21/29.03.2010г. на ОС Р. и тъжба на К.К. до РС Р.
При извършена служебна справка в регистъра на заведените в КЗЛД жалби се установи, че С.Р.С. е депозирал пред Комисията жалба с рег.№8156/03.06.2010г. Жалбата му е била насочена срещу разследващ полицай К.К. Комисията се е произнесла с решение №8156/12.11.2010г., с което е обявила жалбата за недопустима и е прекратила административното производство. Мотивите за постановяване на решението са, че посоченият като ответна страна К.К., не е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД и липсва пасивно легитимирана страна в административното производство.
Решението на Комисията не е оспорено през Върховен административен съд от страните и по отношение на С.Р.С. е влязло в сила на 10.12.2010г.
Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административния орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.
Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е Министъра на вътрешните работи.
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. Видно от приложените към административната преписка доказателства от Районен съд Р. и от твърдението на самият жалбоподател, той е узнал затвърдяното от него неправомерното обработване на личните му данни от страна на МВР на 29.09.2009г. Определеният в чл.38 от ЗЗЛД, срок е преклузивен и след изтичането му правната последица е прекратяване на субективното право и съответстващото му правно задължение.Срокът за подаване на жалба е изтекъл на 29.09.2010г.
Жалба рег.№84 е депозирана в деловодството на КЗЛД на 12.01.2011г.
Във връзка с изложеното, КЗЛД приема че жалбата, подадена от С.Р.С. е недопустима, поради факта, че е подадена след срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.
С оглед гореизложеното, поради просрочие на жалбата, в съответствие с чл.27, ал.2, т.6 от АПК и във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ :
Оставя без разглеждане жалба рег. №84/12.01.2011г., подадена от С.Р.С. срещу Министъра на вътрешните работи, като недопустима и прекратява административното производство
Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.
Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венета Шопова /п/ |
Валентин Енев /п/ |
