Решение по жалба вх. № 8156/ 03.06.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков на закрито заседание, проведено на 13.10.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. №8156/03.06.2010 г., подадена от С.Р.С. срещу разследващ полицай К.К. – инспектор в сектор “ИП” при ОД на МВР – Р.

В жалбата на С.Р.С. е описано, че е сезирал ОД на МВР-Р. с молба рег.№13519/02.06.2009г. по повод отказ да бъде регистриран лек автомобил Форд Ескорд. По повод молбата му е разпоредена проверка и в процеса на разследването, жалбоподателят е призован да даде обяснения като преупълномощено лице пред разследващ полицай К. Полицай К. е изискал от господин С.Р.С. да представи оригинал на договора за покупко-продажба на моторното превозно средство. Към онзи момент документа не се намирал в господин С. и той не е могъл да изпълни разпореждането на полицая. За неизпълнение на разпореждането, на господин С.Р.С. му бил съставен акт №041385/19.06.2009г. Във връзка с процедурата по акта, жалбоподателят е предоставил на полицай К. свои лични данни.

След приключване на случая с акта, жалбоподателят разбира, че полицай К. е подал искова молба до Районен съд гр. Р. срещу него. Правното основание на иска е за обида и клевета. Жалбоподателят твърди, че не е давал изричното си съгласие свързаните с него лични данни, съдържащи се в документите, предоставени на полицай К. да бъдат прилагани към исковата молба.

В жалбата се твърди, че полицай К. е използвал за лични цели и нужди документи, които са му предоставени и се съдържат в полицейската преписка.

Жалбоподателят иска от Комисията да извърши проверка дали полицай К. при използването на личните му данни, съдържащи се в полицейската преписка за лични нужди е нарушил ЗЗЛД.

Жалбата е адресирана чрез ОД на МВР Р. до Министерство на вътрешните работи с копие до КЗЛД.

Към жалбата като доказателства са представени: 2 броя пълномощни, удостоверение за актуално състояние на фирма “Ф.П.” ООД, справка за фирма “Ф.П.” ООД, удостоверение за техническо състояние, обяснения от 25.06.2009г., ведно с превода, експертна справка, писмо от 12.06.2009г., постановление на РП Р. по преписка вх.№1147/2009г. и заявление от 14.05.2010г. до Административен съд гр. Р. вх.№408/14.05.2010г.

В условията на служебното начало, съгласно чл.9 от АПК с писмо изх.№8156/22.06.2010г. на Председателя на КЗЛД от директора на ОД на МВР-К. е изискано становище по жалбата, както и да се представят обяснения на разследващ полицай К. по изнесените в жалбата твърдения.

С писмо изх. №8156/22.06.2010г. на Председателя на КЗЛД е изискано от жалбоподателят да представи копие от жалбата на разследващ полицай К., депозирана пред Районен съд гр. Р.

На 05.07.2010г. С.Р.С., в изпълнение на дадените му указания, е представил следните документи: препис от тъжбата на К.К., препис от възражение от С.Р.С., препис от УАС на “Ф.П.” ООД, препис от пълномощно от 04.06.2007г., препис от Акт №1/19.06.2009г., препис от молба вх.№13519/02.06.2009г., препис от пълномощно №1719/02.06.2009г. на нотариус Б. К., препис от възражение от 19.06.2009г., препис от резолюция рег.№18553/10.07.2009г. на зам. директора на ОД на МВР-Р., препис от докладна записка и др.

На 23.07.2010г. в КЗЛД е постъпило писмено становище от ОД на МВР-Р. с приложени документи.

Със становището се уведомява КЗЛД, че в ОДМВР-Р. е получена идентична жалба, с която е сезирана КЗЛД, която е заведена с вх.№Ж-10/22.06.2010г. и след проверка по изнесените в нея твърдения е установено следното:

На 14.08.2009г. от призовкар на Административен съд гр. Р., служителят К.К.е получил на домашния си адрес срещу подпис жалба, адресирана до Върховния административен съд от С.Р.С. срещу Решение №50/29.07.2009г. по адм.д. №88/2009г. на Административен съд гр. Р. В жалбата, изготвена от господин С.Р.С. са изнесени личните му данни, а именно: име, адрес и единен граждански номер. На 27.08.2009г. К.К.е депозирал тъжба в Районен съд гр. Р. срещу С.Р.С. за клевета, в която е предявил и граждански иск за сумата от 2050 лв. При изготвяне на тъжбата си, К.К. е използвал личните данни на жалбоподателя, които ги е получил посредством жалбата му до ВАС. Изразява се становище за необоснованост на твърденията на жалбоподателят, че К.К.е използвал служебното си положение, за да се снабди с личните му данни.

Към становището е приложена справка с рег№20529/28.06.2010г. от К.К. В справката е описана подробно фактическата обстановка по възложената проверка за регистрация на лек автомобил. К.К. е посочил, че срещу него има извършено престъпление, в качеството му на длъжностно лице – полицейски служител от ОД на МВР гр. Р., извършено по повод изпълнение на служебните му задължения. Търсенето на наказателна отговорност след измененията на НК от 2002г. за този вид престъпления не се преследва от прокурор, а от частен тъжител, което е наложило подаването на тъжбата до Районен съд гр. Р. срещу жалбоподателя.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което Комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Предпоставките за недопустимост на жалбата са, че липсва пасивно легитимирана страна в административното производство, което е пречка за развиването му и за този вид обработване на лични данни не се прилага ЗЗЛД. Жалбата е насочена срещу използване на лични данни при подаване на тъжба до Районен съд гр. Р. от К.К. Жалбоподателят не е сезирал КЗЛД с оплакване срещу обработване на свързаните с него лични данни от страна на ОД на МВР гр. Р., за да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл.163 от ЗМВР администратор на лични данни е министъра на вътрешните работи, който да бъде конституиран като ответна страна в административното производство.

На следващо място приложимостта на ЗЗЛД е при обработването на лични данни с автоматични или неавтоматични средства. При обработване на данните с неавтоматичните средства, данните трябва да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В конкретния случай личните данни на жалбоподателят, които са обработени от К.К.– инспектор в сектор “ИП” при ОД на МВР гр. Р. при подаването на тъжбата до Районен съд гр. Р. не съставляват част от регистър.

С оглед гореизложеното, поради невъзможността да се конституира ответна страна – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и във връзка с чл.1, ал.7 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Обявява жалба, рег. №8156/03.06.2010г., подадена от С.Р.С. срещу разследващ полицай К.К. – инспектор в сектор “ИП” при ОД на МВР – Р., за недопустима и прекратява административното производство.

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.