Решение по жалба вх. № 6225/ 29.12.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: членове-Красимир Димитров, Валентин Еневи Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 21.03.2012 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№6225/29.12.2011 г.подадена от М.М.П. срещу “У.К.Ф.“ АД.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество, не се явяват, не се представляват, не ангажират допълнително доказателства за целите на настоящото административно производство.

Жалбоподателят М.М.П. сезира Комисията с жалба, в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от страна на “У.К.Ф.“ АД, като фактическата обстановка според изложените твърденията е следната:

На 28.12.2011 г. жалбоподателят е информиран от секретарката на фирмата, в която работи, че служител на “У.К.Ф.“ АД е позвънил да съобщи, че има просрочени задължения за текущия месец в размер на 234 лв.

М.М.П. пояснява, че при тегленето на потребителски кредит преди 2 години от “У.К.Ф.“ АД еработил към друга фирма и че информация за настоящия си работодател и контакти с него не е предоставял на банката.

Жалбоподателят сочи, че действията на банката му нанасят сериозни морални щети, нарушават спокойствието на работното му място, както и че счита личното си пространство за незащитено.

В жалбата си лицето иска от Комисията да предприеме необходимите мерки за преустановяване на подобна практика от страна на кредитните институции.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

В условията на служебното начало с оглед спазването на принципа на процесуална бързина и икономия, от ответната страна с писмо изх. №6225/11/23.01.2012 г.е изискано становище, доказателства и пояснения, свързани с изясняване на фактическата и правна страна на жалбата.

С писмо вх. №6225/11/30.01.2012 г. “У.К.Ф.“ АД предоставя исканата информация в рамките на предоставения му срок.

В становището си банката излага мотиви за неоснователност на жалбата, сочейки, че като техен клиент М.М.П. доброволно е предоставил личните си данни за обработване, като е приел и се е съгласил безусловно и с Общите условия, съгласно които данните му ще бъдат разкриване на трети лица в случай на просрочие на дължими суми. Позвъняването на работодателя на г-н М.М.П. се наложило във връзка с просрочието на дължимите вземания и невъзможността за осъществяване на контакт със самия него. Твърди се, че позвъняването е извършено на оставен от самият жалбоподател друг телефон за контакт, като лицето се е ангажирало да предаде за обаждането. В последствие банката установява, че клиентът не работи повече на декларираното от него място, без да изпълни поетото си задължение да информира своевременно за настъпила промяна относно работодателя.

Видно от представените доказателства, изразени становища и твърдения следва, че жалбата е редовна, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, Комисията счита, че жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Г-н М.М.П. сезира Комисията с жалба, в която ведно с оплакванията си срещу “У.К.Ф.“ АД и считаното от него за некоректно отношение към клиентите, отправя искане за съдействие за преустановяване на практиката по обезпокояване на длъжници с напомняне за дължими вземания по начин, който прави информацията достояние на трети лица.

Видно от изложените в жалбата факти, както и тези, установени в рамките на административното производство, жалбоподателят е клиент на “У.К.Ф.“ АД, с който през 2010г. е установил договорни отношения за предоставяне на два кредита. При сключването на договорите, жалбоподателят е подписал и Декларация, част от Общите условия по Договорите за потребителски кредит, предоставяни от УКФ, съгласно която лицето декларира, че е прочел, разбрал и безусловно приема Общите условия за отпускане на потребителски паричен кредит, като е предостовил изричното си съгласие по чл. 9 от Общите условия във връзка с използването и разкриването пред трети лица. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Общите условия по сключения договор за потребителски кредит “с приемането на Общите условия Потребителят изрично се съгласява “У.К.Ф.“ АД да събира и да разкрива информация, представляваща лични данни и друга защитена от закона тайна за потребителя на трети лица в случай на просрочие на дължими суми по кредитните правоотношения с “У.К.Ф.“ АД. Съгласно чл. 9, ал. 14 “Потребителят предоставя своето съгласие за ползване на лични данни в резултат на свободната му воля, като същия е наясно, че то е уредено от ЗЗЛД и е уведомен, че има право да откаже да предостави своето съгласие за ползване на лични данни“. М.М.П. не се е възползвал от правото си на отказ за ползване и разкриване на лични данни от страна на “У.К.Ф.“ АД, а със сключения договор и включените в него Общи условия изразява своето съгласие.

Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В ЗЗД е установена свобода за сключване на правни сделки, което се изразява във възможността на страните да решат сами дали, кога и при какво съдържание и условия ще сключат един правен договор, стига да са спазени изискванията на чл.9 от ЗЗД, за липсата на противоречие на договора с повелителните норми на закона и с добрите нрави.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че данните му се обработват неправомерно, тъй като в Общите условия е дадена пълна и точна информация за начина и средствата за обработване на личните му данни. Жалбоподателят би следвало обстойно да се запознае със съдържанието на Общите условия и при тяхното приемане да положи своевременно необходимата грижа за защита на собствените си интереси, в случай че счита че те са нарушени. Видно от текста на Общите условия, и по специално но чл. 9, ал. 4, както и от клаузата за съгласие, включена в договора подписан от жалбоподателя, в тях не фигурира информация, която да не е била известна на жалбоподателя при изразяване на съгласие за приемането им.

Преценката относно основателността на жалбата би следвало да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя дотолкова, доколкото неправомерността е съществувала или съществува като факт, който не би могъл да бъде установен от лицето в случай на полагане на необходимата грижа за това. Условието, че неговите данни могат да бъдат предоставяни на трети лица в случай на възникнало вземане следва да е известно на г-н М.М.П., но той не се възползва от предоставената му от чл. 34а ал.1, т. 1 от ЗЗЛД и чл. 9 , ал. 14 от Общите условия на банката възможност да възрази пред администратора на лични данни срещу обработването на неговите личните данни.

С оглед гореизложеното, Комисията приема, че личните данни на М.М.П. се обработват законосъобразно от “У.К.Ф.“ АД“ при хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, поради което

Решението на Комисията може да се обжалва чрез КЗЛД пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.