Решение по жалба вх. № 6105/ 19.12.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 18.07.2012 г. (Протокол №29), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), постави на разглеждане жалба с рег.№6105/19.12.2011г., подадена от Г.М.М. срещу сдружение „Н.Д.Т.”.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че по случай 20 години от създаването си, сдружение „Н.Д.Т.” е организирало отпечатване на книга-албум, която е раздадена на гостите, присъствали на тържеството, проведено на 20.10.2011г. Г-н Г.М.М. посочва, че на стр.15 и на стр.18 от книгата са публикувани копия на Решение от 03.07.1991 г. и Решение от 08.05.1998 г. на Софийски градски съд– фирмено отделение, съдържащи неговия единен граждански номер. Г.М.М. счита, че с тези действия са нарушени правата му по Закона за защити на личните данни (ЗЗЛД), тъй като не е давал съгласието си и не е предоставял личните си данни с цел издаването на книга. Жалбоподателят е притеснен от факта, че личните му данни са достояние на неограничен кръг хора, поради което моли Комисията с оглед своите правомощия да предприеме необходимите действия по случая.

Към жалбата са приложени копия на 5 страници от книга-албум „20 години Н.Д.Т.”.

С писмо, изх. №6105/11/23.01.2012 г. на Председателя на КЗЛД, на г-н Г.М.М. е разяснено приложното поле на Закона за защита на личните данни, свързано със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от лица, имащи качеството администратора на лични данни. На Г.М.М. са посочени правните възможности и мерки, които следва да предприеме ако счита, че правата му по ЗЗЛД са нарушени. Обяснен е реда за подаване и разглеждане от КЗЛД на искания на физически лица във връзка с нарушени техни права по Закона за защита на личните данни. Г-н Г.М.М. е уведомен, че на основание чл.30, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, ако поддържа искането си, в 3-дневен срок от получаване на съобщението следва да го депозира по указания начин, да го подпише, както и да приложи други относими към случая доказателства (ако разполага с такива). Съобщено е, че при неизпълнение на дадените указания и нередовностите не бъдат отстранени в указания срок, административното производство ще бъде прекратено.

В отговор, с писмо с вх. №6105/11/27.01.2012 г., г-н Г.М.М. потвърждава жалбата си и прилага ксерокопия на 5 страници от печатното издание.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3, ал.1 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата. Сдружение „Н.Д.Т.” е юридическо лице, неправителствена организация, което притежава качеството администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от Закона. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на сдружението е издадено Удостоверение №13584. Заявен е един регистър “Членове на сдружението”.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание, проведено на 04.07.2012г. (Протокол №27), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 18.07.2012г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Г.М.М. и ответна страна – Сдружение „Н.Д.Т.”.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по жалбата с писмо, изх.№6105/11/13.02.3012 г. на Председателя на КЗЛД, от ЕТ „М.А.Н.” на основание чл.36 от АПК е изискано становище, ведно с доказателства към жалбата. С електронно писмо с вх. №995/21.02.2012 г.,отЕТ „М.А.Н.” уведомяват Комисията, че фирмата не притежава авторски права на издадената от НД „Т.” книга-албум и не носи отговорност за съдържанието й. Фирмата не е участвала в авторския колектив, нито в предпечатната подготовка, както и в отпечатването й.

В условията на служебното начало, с писмо с изх.№6105/11/13.02.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК, сдружение „Н.Д.Т.” е уведомено за откритото административно производства и на основание чл.36 от АПК е изискано писмено становище.

В отговор, с писмо с вх.№6105/11/15.02.2012 г., от НД „Т.” е постъпило становище, в което се сочи, че г-н Г.М.М. от 2010г. е информиран за намерението на сдружението да издаде книга по случай годишнината. За целта са му изискани документите за регистрация на сдружението и снимки за дейността му, но поради отказа му, с молба от 12.08.20120г. са се обърнали към СГС. Посочва се, че за да се спази историческата истина, авторският колектив е вмъкнал решението на СГС за първоначалната регистрация на клуб „Т.” и решението на СГС от 08.05.1998г., когато клубът е прераснал в НД „Т.”. Считат подадената жалба за неоснователна, тъй като данните са използвани за исторически и научни цели и жалбоподателят не се е противопоставил за отпечатването на книгата.

С писмо с изх. №6105/11/27.02.2012г и повторно с писмо с изх. №П 2136/06.06.2012г. на Председателя на КЗЛД, от СГС е изискана информация и становище по жалбата.

С писмо с изх. №П 2135/06.06.2012г., жалбоподателя е уведомен за хода и резултатите от предприетите от страна на КЗЛД действия. В деловодството на КЗЛД е депозирано становище с вх. №П2444/18.06.2012г., в коетоГ.М.М. посочва, че поради конфликт,възникнал между него и ръководството на НД „Т.” не е контактувал по никакъв повод с членовете на сдружението и не е знаел за отпечатването на книга.Не е бил уведомяван под никаква форма за решенията на Управителния съвет и не е давал своето съгласие, тъй като е бил изключен от НД „Т.”. Към писмото са приложени копия на стр.21 и стр.23 от книгата-албум.

За открито заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 18.07.2012г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят Г.М.М. се явява лично. За НД „Т.” се явява С.Д.– заместник-председател на сдружението. Г-н С.Д. заявява, че желае да се разпита като свидетел адв. Т.П. за обстоятелствата, които са свързани с написването на историята и публикуването на книгата. С.Д. счита подадената жалба за неоснователна, тъй като издадаването на книгата-албум е да се покаже историческата истина, като за целта са публикувани съдебните решения, които са публични, съдържащи личните данни на жалбоподателя и на останалите членове на управителния съвет.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране, или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Обработването на лични данни по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на г-н Г.М.М., изразяваща се в публикуването им в книга-албум без знанието и съгласието му. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” на лични данни представлява обработване на лични данни.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

От събраните към жалбата писмени доказателства бeзспорно е установено обстоятелство, че Сдружение „Н.Д.Т.” обработва по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД личните данни на жалбоподателя.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни алтернативно установява условията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването.

От анализа на приложените писмени доказателства и становища по жалбата следва извода, че Сдружение „Н.Д.Т.” обработва личните данни на жалбоподателя в хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗЗЛД с цел издаването на печатно издание.

Съгласно изискванията на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. По смисъла на чл.23, ал.3 от ЗЗЛД, законодателят е вменил задължението на администратора на лични данни мерките за защита да са съобразени със съвременните технологични постижения и да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени.

В конкретния случай, администраторът на лични данни не е спазил това свое задължение, като е публикувал личните данни – имена и ЕГН на Г.М.М., както и на други 8 лица, съдържащи се в Решение №1/03.07.1991г. и Решение №2/08.05.1998г. на СГС, като същите са станали достояние до неограничен кръг лица. Извършено е неправомерно разпространяване на личните данни на жалбоподателя, без знанието и съгласието му. Този факт се потвърждава в становище с вх.№6105/11/15.02.2012г., в което от Сдружение „Н.Д.Т.”се посочва, че г-н Г.М.М. е отказал да предостави документи и снимки за дейността му в сдружението, поради което от СГС са изискани съдебните решения за учредяване на сдружението. Следва да се има предвид, че решенията на Софийски градски съд са публични, но не са общодостъпни.

В чл.4, ал.5 от ЗЗЛД законодателят е указал изрично, че обработването за литературни цели е допустимо само при изричното условие – доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В конкретния случай, публикувани са съдебни решения, съдържащи личните данни на Г.М.М., при което наличието или липсата на съгласие на жалбоподателя не омаловажава задължението на администратора на лични данни да предприеме необходимите мерки, за да защити личните данни от неправомерен достъп и разпространяване.

Обработването на свързаните с жалбоподателя лични данни е извършено от администратора на лични данни в нарушение на закона, като не са предприети необходимите мерки за защитата им. Сдружение „Н.Д.Т.” не доказа обстоятелството, че обработва личните данни на жалбоподателя законосъобразно и добросъвестно. Не се представиха и никакви доказателства за наличие на съответни организационни мерки, за да се предотврати неправомерното разпространяване на личните данни на жалбоподателя. От събраните към административното преписка доказателства е установено, че с действията си администраторът на лични данни е нарушил императивни законови разпоредби, съдържащи се в чл.23, ал.1от Закона за защита на личните данни, като не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити личните данни на г-н Г.М.М. от неправомерното им обработване, при което личните данни на жалбоподателя са станали достояние до неограничен кръг лица.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна.

При определяне размера на налаганото с настоящото решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. От събраните към административната преписка доказателствата КЗЛД установи, че в случая са нарушени правата на повече от едно физическо лице и взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание е първо за сдружение „Н.Д.Т.”.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.9 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София – 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” №15 или преведена по банков път:

БанкаБНБ- ЦУ

IBAN:BG18BNBG96613000158601

BICBNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.