Решение по жалба вх. № 6071/ 19.12.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 09.05.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№6071/19.12.2011г., подадена от Д.Г.Я. срещу БТК АД и „С.Г.Г.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 04.04.2012г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана БТКАД, а като заинтересована страна „С.Г.Г.”ООД. Комисията е възприела на база събраните по административната преписка доказателства, че в конкретния случай, администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД е БТКАД, а „С.Г.Г.”ООД е обработващ лични данни. Този факт се основава на това, че е установено и не е спорно между страните, че жалбоподателката има сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от страна на БТК АД и свързаните с нея лични данни се обработват от администратора на лични данни за тази цел. Установено е, че вследствие на натрупано задължение към мобилният оператор, той от своя страна е предоставил личните данни на госпожа Д.Г.Я. на фирма „С.Г.Г.”ООД, с оглед извънсъдебното събиране на натрупаното задължение. По административната преписка е представен договора между двете дружества, регламентиращ правните им отношения, което от своя страна представлява делегиране на правото на обработване на личните данни от администратор на лични данни на обработващ лични данни, в изпълнение на разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД.

Д.Г.Я., твърди в жалбата си, че БТК АД и „С.Г.Г.” ООД притежават информация по отношение на нея, която тя не им е предоставяла. Жалбоподателката сочи, че има неизплатена сума към мобилният оператор, който от своя страна е предоставил свързаните с нея лични данни на фирма за събиране на вземания. Конкретния повод, по който госпожа Д.Г.Я. сезира Комисията е, че „С.Г.Г.” ООД я е потърсило на телефонен номер ******, който номер тя не е давала като телефон за връзка в сключения с БТК АД договор. Телефонният номер, на който е търсена жалбоподателката, тя не го е разпространявала никъде.

Към жалбата са представени като доказателства:договор с БТК АД за предоставяне на интернет услуга ADSL Tempo от 03.07.2009г., заявление от Д.Д. от 06.01.2011г. и екранни разпечатки от дисплея на мобилния й телефон.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от БТКАД и „С.Г.Г.”ООД.

На 27.01.2012г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище по жалбата от БТК АД, в което се сочи, че госпожа Д.Г.Я. има натрупан дълг към мобилният оператор в размер на 207.60 лв. В становището се твърди, че жалбоподателката не оспорва наличието на валидно договорно отношение между нея и дружеството. Посочва се още, че БТК АД има сключен договор със „С.Г.Г.” ООД с предмет: извънсъдебно събиране на вземания. БТК АД посочва, че на дружеството за сърбане на вземания е предоставило следната информация, свързана с Д.Г.Я.: три имена, като фамилията на жалбоподателката е Д., а не Я., адрес и телефони:******* и ******. Личните данни на госпожа Д.Г.Я. са посочени от самата нея в сключения договор за предоставянето на услугата – интернет. Администраторът на лични данни категорично заявява, че не разполага с информация за мобилен номер ***** в системите си, респективно не е предоставяло подобна информация на „С.Г.Г.” ООД.

Към становището като доказателства са приложени: извадка от рамков договор №27262/17.05.2010г. между БТК АД и „С.Г.Г.” ООД и пълномощно.

„С.Г.Г.” ООД е депозирало писменото си становище по жалбата на Д.Г.Я. на 23.02.2012г. в него се сочи, че между дружеството и БТК АД има сключен договор, съгласно който е възложено събирането на неизплатени суми по договори за мобилни услуги. Лицето Д.Д. съществува в електронната форма на приложеният от БТК АД списък на лицата, които дължат суми. Дългът на жалбоподателката е в размер на 207.6 лв. За задължението си, госпожа Д.Г.Я. е уведомена от дружеството за събиране на вземания писмено, чрез изпращането на писмо по куриер, което е получено от лицето на адреса, посочен в договор с БТК АД.

Към писменото становище като доказателство е приложен рамков договор №27262/17.05.2010г. между БТК АД и „С.Г.Г.” ООД.

Допълнително „С.Г.Г.” ООД уточнява, че притежава като информация, предоставена му от БТК АД, телефонен номер на госпожа Д.Г.Я. ****. Госпожа Д.Г.Я. двукратно е уведомявана чрез писма за съществуващото задължение към мобилният оператор. Твърди се още, че жалбоподателката или свързано с нея лице е позвънило в телефонният център на фирмата и е оставило като допълнителен номер за контакт телефонен номер ******.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е БТК АД, а „С.Г.Г.” ООД е обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Двете дружества са изпълнили задължението си по чл.17 и са подали заявления пред КЗЛД, за регистрацията им като администратор на лични данни и са вписани като такива в публичния регистър.

С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 09.05.2012г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката – редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител. За БТК АД се явява юрисконсулт Б.И. с пълномощно по преписката. „С.Г.Г.” ООД – редовно уведомени, не изпращат представител.

Процесуалният представител на ответната страна – юрисконсулт И., представя доказателства, удостоверяващи начина на образуване на дълга на госпожа Д.Г.Я., извършените плащания и начина, по който е калкулирана последната сума. По отношение на тези факти е изготвила и писмено становище. В писменото становище, което представя юрисконсулт И. се сочи, че на 23.08.2010г. договорът за предоставянето на услугата VIVACOM Net с Д.Г.Я. е едностранно прекратен от страна на БТК АД, на основание виновно неизпълнение за плащане и е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Дължимата неустойка е фактурирана в месечната сметка от 24.08.2010г., която се прилага към становището. Излагат се твърдения, че на 11.11.2010г., жалбоподателката е заплатила част от дължимата сума, с което частично е погасила дълга си. Останалата част от дължимата сума за потребление на услуги, както и начислената неустойка за предсрочното прекратяване на договора към настоящият момент не са погасени. Юрисконсулт И., твърди, че на 29.11.2011г. БТК АД е възложила на „С.Г.Г.” ООД събирането на дълга на госпожа Д.Г.Я. и че на 27.12.2011г. целят дълг е погасен от жалбоподателката. Процесуалният представител на ответната страна, изразява становище, че има натрупано задължение от Д.Г.Я. към БТК АД, което е ликвидно и изискуемо и то е достатъчно основание за предоставянето на свързаните с нея лични данни на фирма за събиране на вземания. Поддържа се изразеното становище от 27.01.2012г., че мобилен номер *****, повода по който е сезирана Комисията, никога не е бил предоставян от БТК АД на „С.Г.Г.” ООД, което се потвърждава и от фирмата за събиране на вземания. Към становището, представено от юрисконсулт И. са приложени шест броя месечни сметки за 2010г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Д.Д. /Я./ е сключила договор за предоставяне на интернет на 03.07.2009г. с БТК АД. Жалбоподателката не отрича наличието на договорни отношения с мобилният оператор, както и наличието на дължима сума за използваната услуга.

В сключеният договор е регламентирано, че потребителят се съгласява свързаните с него лични данни да бъдат използвани за целите на сключения договор, като и да бъдат предоставяни на трети лица по повод събирането на дължими суми.

При сключване на договор с БТК АД, абонатите изразяват съгласието си, личните им данни да бъдат обработвани за целите на сключения договор, както и данните им да бъдат предоставяни от администратора на лични данни на трети лица с оглед събиране на неиздължени парични вземания към мобилния оператор. Съгласно Общите условия на договора между БТК АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството /Общи условия/ са задължителни за БТК и абонатите в тяхната цялост, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния договор. Общите условия са неразделна част от индивидуалния договор между БТК и абоната и стават задължителни за крайния потребител от датата на сключване на индивидуалния договор или от датата на предоставяне на услугата. Съгласно 11.3. от Общите условия с приемането им, абонатът се счита за информиран , че част от данните, които предоставя или е предоставил, са лични данни и попадат под специална защита по смисъла на ЗЗЛД. С влизане в сила на Общите условия абонатът се счита за информиран, че БТК може да събира и обработва, както и да предоставя тези лични данни, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, с оглед на предоставяне на фиксирани гласови услуги, например за целите на събиране на дължимите от абонатите суми към БТК, както и за индивидуалното определяне на кредитния лимит и извършване на кредитна оценка на абонатите на БТК. БТК се задължава да обработва, използва и съхранява тези лични данни, гарантирайки тяхната конфиденциалност. Абонатът предоставя личните си данни доброволно и дава съгласие, за да бъдат реализирани правата и задълженията му по договора, БТК да ги предоставя на компетентни държавни органи и институции в предвидените от закона случаи, както и да ги предоставя на трети лица, в това число банки, кредитни бюра и агенции за събиране на вземания, БТК, дистрибуторите на услуги на БТК, включително партньорските дистрибуторски мрежи, когато това е необходимо за осигуряване на обслужването и реализиране на правата и интересите на абоната, както и когато това е необходимо за реализиране правата и интересите на БТК, включително с цел събиране на неизплатени задължения по договора. Във връзка с изложеното може да се направи обосновано предположение, че за свързаните с Д.Г.Я. лични данни са налице две от условията за допустимост при обработването им – наличието на договорни отношения с администратора на лични данни и изразено съгласие за обработването им, дадено чрез конклудентни действия – подписването на договора и приемането на Общите условя, който са неразделна част от него.

„С.Г.Г.” ООД е обработило личните данни на жалбоподателката на правно основание чл.4, ал.7 от ЗЗЛД – сключеният договор между него и БТК АД за извън съдебно събиране на вземания на мобилният оператор.

Конкретния повод, по който е сезирана Комисията етова, че обработващия лични данни е позвънил на госпожа Д.Г.Я. на телефонен номер *******, който тя не е предоставяла при сключването на договора за предоставяне на интернет. Ответната страна, категорично заявява, че няма информация по отношение на този номер в масивите си, съответно не би могла да го предостави на фирмата за събиране на вземания. Заинтересованата страна твърди, че жалбоподателката или свързано с нея лице се е обадило в телефония центърна „С.Г.Г.” ООД и е предоставило телефонният номер за връзка.

Във връзка с изложеното, Комисията приема, че твърденията на госпожа Д.Г.Я., за това че обработващия лични данни неправомерно разполага с номера на мобилен телефон, който тя ползва, но не го е предоставяла никъде за недоказани. Не следва да се приемат като годни доказателства екранни разпечатки от дисплей на телефон. На първо място те не установяват, че именно на телефонен номер ****** е позвънявано от изписаните на дисплея телефони. На второ място не може да бъде доказано съдържанието на проведения разговор.

Следва да се отбележи, че твърдението на госпожа Д.Г.Я. за проведен телефонен разговор на телефонен номер ****** със „С.Г.Г.” ООД е положителен юридически факт. Доказателствената тежест за установяването на факта, че е била потърсена на този номер от представител на фирмата за събиране на вземания и че номерът е предоставен от администратора на лични данни БТК АД е нейна.

Във връзка с изложеното, КЗЛД приема, че жалбата на Д.Г.Я. срещу БТК АД и „С.Г.Г.” ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.