Решение по жалба вх. № 5983/ 12.12.2011 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Мария Матева, в заседание, проведено на 22.02.2012 г. , на основание чл.10, ал. 1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави за разглеждане жалба с рег. №5983/12.12.2011г., подадена от М.Д.Л. срещу „К.Б.М.” ЕАД.

Административното производство е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

М.Д.Л. твърди в жалбата си, с която сезира Комисията, че от месец май 2011г. е многократно обезпокояван с искане за погасяването на дълг към мобилният оператор от частен съдебен изпълнител П. и фирма „С.Г.”. Жалбоподателят сочи, че преди години е бил клиент на мобилното дружество, но от 3-4 години вече не е техен абонат. Първоначално господин М.Д.Л. е платил 200 лв. от дълга към оператора, за което плащане има издаден документ. При направено искане към Г. за уточняване от какво произтичат задълженията, дружеството е предоставило на жалбоподателя пет договора, по които той е титуляр. М.Д.Л. категорично заявява, че под нито един от предоставените му договори подписа не е негов и готов да съдейства за установяването на това обстоятелство.

Към жалбата няма приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „К.Б.М.” ЕАД.

На 30.01.2012г. в деловодството на Комисията е постъпило писмено становище от „К.Б.М.” ЕАД, в което се сочи, че на името на жалбоподателя са сключени следните договори: договор за мобилни услуги №2149254 от 25.11.2007г. за един мобилен номер и договор за мобилни услуги №80126556 от 30.12.2008г. за два мобилни номера. Мобилните номера по посочените договори са деактивирани на 13.04.2009г. поради неплатени суми в размер на 40.27 лв. Сочи се, че на 28.05.2010г. посочената сума е заплатена от потребителя. На 28.05.201г. господин М.Д.Л. е сключил договор за фиксирани услуги №31563420 за два фиксирани номера. На 31.05.2010г. е сключен друг договор за два мобилни номера. Мобилният оператор посочва, че на 23.09.2010г. всичките номера /4 мобилни и 2 фиксирани/ са деактивирани от мрежата му поради неизплатени в срок задължения по фактури от 25.06.2010г. и 25.07.2010г., както че са начислени и неустойки по сключените договори. Общата дължима сума е в размер на 997.17 лв., от който клиентът на дружеството е заплатил само 200.

В становището се твърди, че вземането на мобилният оператор по отношение на жалбоподателя е прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД с договор за цесия от 02.10.2010г.

Към становището на мобилното дружество са представени: заверено копие на договори за мобилни/фиксирани услуги с жалбоподателя – 5 броя, заверено копие на 4 броя фактури, удостоверение №9/26.01.20102г., с което е цедирано вземането и заверено копие от договора за цесия от 04.10.2010г.

С писмо изх.№5983/11/19.01.2012г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателят е изискано информация, която е следвало да бъде представена в 7-дневен срок от получаването на писмото, дали е сигнализирал органите на прокуратурата и в случай, че е да предостави номера на преписката и доказателства за образуваното изпълнително дело пред ЧСИ-П. срещу него. Към настоящият момент господин М.Д.Л. не представя изисканата информация и не ангажира доказателства по повод твърденията му в жалбата.

Жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.30 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/ са посочени реквизитите, които трябва да съдържа искането оправено до Комисията за защита на личните данни. Формата на искането за откриване на административно производство е определена и в чл.29, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс. Писменото искане трябва да съдържа пълното име и адреса на лицето, от което изхожда, естеството на искането, дата и подпис.

Жалбата не съдържа изискуемите се реквизити, не е подписана с електронен подпис, въпреки твърдението в обратната насока от страна на жалбоподателя.

С оглед осъществяването на правомощията си на цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защита на личните данни, Комисията установи от събраните по административната преписка доказателства следната фактическа обстановка:

М.Д.Л. е сключил 5 договора с „К.Б.М.” ЕАД за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги. Да от договорите са прекратени към 13.04.2009г., поради неизпълнение на задължението за заплащане на потребените услуги от страна на господин М.Д.Л. Дължимите суми са погасени към 2010г., като след това са сключени три нови договора от името на жалбоподателя на 23.09.2010г. всичките номера са деактивирани, отново поради факта на незаплащане на дължими суми.

Жалбоподателят твърди, че е бил клиент на мобилния оператор, но от 3-4 години се е отказал от ползването на предоставяните от дружеството услуги. Категорично заявява, че не е подписвал договорите за петте мобилни номера, но не подкрепя с доказателства това си твърдение. Указано е на жалбоподателят, че в компетентността на Комисията не влиза проверката и установяването на автентичност на подпис и в случай, че жалбоподателят е сигнализирал компетентните органи да представи информация в тази насока. Съгласно чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията производството и в последствие за постановяването на административния акт от КЗЛД. В зависимост от резултатите на предприетите следствени действия и установяването на инкриминираното деяние и извършителя му ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателя лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

Господин М.Д.Л. не ангажира доказателства, че е сигнализирал компетентните органи, което да е предпоставка за спиране на административното производство, поради което няма пречки жалбата му да бъде разгледана по същество.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

От изложеното следва, че администраторът на лични данни обработва свързаните с М.Д.Л. лични данни на правно основание, валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. В т.2 от чл.4 от ЗЗЛД, законодателят е предвидил, че при наличието на условието изричното съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните, обработването им е допустимо. В цитираната разпоредба не е предвидена формата на съгласието, от което може да се направи извода, че то може да се изрази и чрез конклудентни действия. В закона не е определена формата на изразяване на съгласие, поради което считам, че с подписване на договора господин М.Д.Л. е изразил съгласието си чрез конклудентни действия – приемане на клаузите на договора и подписването му. С цитираната клауза от договора, жалбоподателят се е съгласил личните му данни да бъдат предоставени на трети лица – администратори на лични данни, които да ги обработват за изготвяне на кредитни оценки и събиране на вземания, дължими по договора. Налице е още едно от условията за допустимост, посочени в чл.4 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.104 от Общите условия на „К.Б.М.” ЕАД за взаимоотношения с крайни потребители на услугата достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор, крайният потребител дава съгласието си Г. да събира, съхранява, обработва и предоставя на трети лица – кредитни или други институции, по реда на Общите условия и съгласно българското законодателство, лични данни, с цел индивидуално определяне на кредитния лимит, извършване на кредитна оценка и/или събиране на вземания.

Личните данни на жалбоподателят са обработени при спазване на принципите, залегнали в чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни: законосъобразно и добросъвестно, данните са събрани за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин несъвместим с целите. Те са съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. По административната преписка не се събраха доказателства, че данните са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват.

Освен за целите на сключените договори, личните данни на господин М.Д.Л. са обработени чрез предоставянето им на „С.Г.Г.” ООД, по повод сключен между него и мобилният оператор договор за цесия. Мобилният оператор с конкретното действие – предоставяне на лични данни ги е обработил на правно основание, а именно съгласието на физическото лице, за което се отнасят те, съобразно разпоредбата на чл.104 от Общите условия. „С.Г.Г.” ООД също е обработило данните на жалбоподателя на правно основание – сключеният между него и мобилният оператор договор за цесия, от което следва че е налице условието на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.

Твърденията на жалбоподателят, че свързаните с него лични данни са предоставени от „К.Б.М.” ЕАД на ЧСИ-П. и фирма „С.Г.” не се подкрепиха с доказателства и остават недоказани. Следва да се отбележи, че при извършена служебна справка в информационната система „Сиела” се установи, че няма търговски дружество с наименование „С.Г.”.

Жалбата няма да бъде разгледано по същество, поради факта, че не съдържа изискуемите се от закона реквизити, от което следва, че е нередовна.

С оглед на изложеното и на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, във връзка с чл.30, ал.3 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, Комисията

Обявява жалба с вх. №5983/12.12.2011г., подадена от М.Д.Л. срещу „К.Б.М.” ЕАД, за нередовна, оставя я без разглеждане и прекратява административното производство.

Решението да се съобщи на заинтересованата страна по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.