Решение по жалба вх. № 5449/ 01.09.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: членове-Красимир Димитров, Мария Матеваи Веселин Целков на редовно заседание, проведено на28.03.2012 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№5449/01.09.2011 г. от ЧСИ Л.Т.М. с рег. №819 при КЧСИ от гр. П. срещу нотариус Ц.Б. (с рег.№544 в НК) за нарушения на Закона за защита на личните данни.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

За жалбоподателя Л.Т.М. се явява адвокат Е.Р. от П.-ската адвокатска колегия с пълномощно при извършване на справка по преписката.

Нотариус Ц.М.Б. – №544 на Нотариалната камара, с район на действие – П., се явява лично, ведно с адвокат В.Т. от П.-скаадвокатура – представя пълномощно.

Страните представят писмени бележки, в които излагат становища относно релевираните в административното прозводство по разглежданата жалба факти и обстоятелства.

Л.Т.М. сезира КЗЛД с жалба срещу нот. Ц.Б., в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от страна на нотариуската, изразяващо се в използването и разпространението им без правно основание, като за целта излага следните факти:

На 15.09.2011 г. малко след 10.00 часа сутринта на две места в сградата на служебния адрес на жалбоподателката са били разлепени 2 броя уведомления до нея в лично качество, изготвени на основание чл. 47 от ГПК, с подпис и печат на връчител нот. Ц.Б.. В уведомленията са изписани трите имена, ЕГН и служебния адрес на Л.Т.М. Уведомленията касаят явяването на жалбоподателката за връчване на нотариална покана. Едното от уведомленията било залепено на вратата на кантората на жалбоподателката, като малко след това било свалено от деловодителката на г-жа Л.Т.М. Вторият екземляр от уведомлението било залепен на входната врата на сградата, в която се помещава кантората и който екземпляр бил отлепен от портиера след устно разпореждане на г-жа Л.Т.М.

ЧСИ М. възразява срещу използването на ЕГН от нот. Б. в противоречие с нормативно установения вид лични данни в утвърдените образци от Министъра на правосъдието в Наредба №7 от 22 февруари 2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския Процесуален кодекс, издадена от Министерството на правосъдието, в сила от 01.03.2008 г, Обн. ДВ. бр.22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.53 от 11 Юли 2009г. Счита, че с действията си ответната страна неправомерно обработва личните й данни в нарушение на чл. 4, ал.1 от ЗЗЛД, в нарушение на принципите по чл. 2, ал. 2, т. 1-3 от ЗЗЛД и в нарушение назадължението по чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД. Настоява Комисията да наложи административно наказание на нот. Б. съгласно чл. 42 от ЗЗЛД.

Прилагат се нотариално заверени преписи на двете уведомления от 15.09.2011 г., образци на уведомленията по чл. 4 от Наредба №7/22.02.2008 г. на МП, разпечатка от Регистъра на КЧСИ.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с огледизясняване на фактическата и правна страна на жалбата, с писмо изх. №5449/11/25.01.2012 г. от нот. Б. е изискано становище по случая.

С писмо вх. №5449/11/03.02.2012 г. нот. Б. представя писмено становище, в което излага мотиви за неоснователност на жалбата, касаещи необходимостта от категорична индивидуализация на лицето.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Видно от ангажирания по случая доказателствен материал се установява, че жалбата се явява редовна, респ. процесуално допустима- подадена е от физическо лице- Л.Т.М., в законоустановения срок, при наличие на правен интерес срещу надлежна страна- нот. Ц.Б.- администратор на лични данни обработващличните данни на жалбоподателката във връзка с изготвянето на уведомление за връчване на нот. покана и неговото връчване. С оглед на това Комисията следва да упражни правомощието си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД за раглеждане на жалби на физически лица срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата им по ЗЗЛД.

По отношение на основателността Комисията счита, че жалбата следва да се остави без уважение, поради следните съображения:

В глава петдесет и четвърта от Гражданско процесуалния кодекс са изчерпателно изброени видовете нотариални производства. Съгласно чл.569, т.3 от ГПК, нотариални са производствата, по реда на които са извършват:нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариус за извършване пред него. Редът за връчване на книжата и документите в нотариалните производства е регламентиран в разпоредбата на чл.47 от ГПК.

Правомощията на нотариусите да връчват книжа и документи са разписани и в закона за нотариусите и нотариалната дейност.

В конкретния случай нотариус Ц.Б. е изготвила уведомление, с което е уведомила Л.Т.М. отонсна явяване за връчване на нот.покана.

Посочването на имената и единният граждански номер на жалбоподателката в уведомлението са с цел, адресатът на уведомлението да бъде безспорно индивидуализиран, с оглед качеството му на участник в нотариалното производство. Значимостта на нотариалната покана в гражданско правните отношения и доказателствената й стойност в един евентуален гражданско правен спор с оглед на целените с нея правни последици, още повече налагат точна и пълна индивидуализация на адресата. Затова и самият подател в повечето случаи сам предоставя на нотариуса ЕГН на адресата, изписвайки го в поканата. Нее невъзможна ситуация на пълно съвпадение на имена и адрес- например дядо и внук. В конкретния случай тази индивидуализация е била наложителна с оглед двуякото качество на жалбоподателката на адреса, на който е било извършено връчването. То е осъществено на посочения от подателя на поканата служебен адрес на Л.Т.М., където тя осъществява дейността си като частен съдебен изпълнител. Индивидуализацията изисква да се разграничи физическото лице от частен съдебен изпълнител със същия адрес. Индивидуализиращ белег на първия е ЕГН, а на втория- регистрационния му номер по регистъра на КЧСИ. В този смисъл използването на ЕГН и вписването му във въпросното уведомление е правомерно и свързано с нормативно установеното изискване към нотариуса да индивидуализира участниците в нот. производство.

Комисията не споделя твърдението, че личните данни на жалбоподателката са неправомерно разпространени чрез предоставяне на достъп до тях на неограничен кръг лица. От безспорно установените факти е видно, че едно от уведомленията е било веднага свалено от деловодителката на жалбоподателката, поради което достъпът до информацията практически е възпрепятстван, а второто уведомление е било залепено във входа на сградата в продължение на не повече от 2-3 часа, като не се съобщава и не се установяват възникнали вреди, злоупотреби и неудобства, които лицето да е претърпяло в следствие на това действие.

В жалбата си Л.Т.М. излага твърдения, че личните й данни са обработенти неправомерно от нот. Б. в разрез на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД. Така сочената разпоредба регламентира принципите, на които следва да бъде подчинено обработването на личните данни от лицата, имащи качество на администратори на лични данни. В нея законодателят изрично е посочил, че личните данни следва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели, бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, бъдат точни и при необходимост да се актуализират. Именно, спазвайки изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД чрез използването на единния граждански номер на г-жа Л.Т.М.от ответната страна и отразяването му в уведомлението по чл. 47 от ГПК, в конкретния случай се гарантира правомерността на обработване на личните данни на жалбоподателката, както с оглед на целта, така и с оглед на обема, в който данните са обработени. Връчването на уведомление по чл. 47 от ГПК изисква безспорна индивидуализация на лицето, на което то следва да бъде връчено. В конкретния случай следва изрично да се определи в какво качество следва да получи уведомлението г-жа Л.Т.М., в лично качество или в качеството на служебно лице. А съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация именно единният граждански номер се явява уникалният номер, чрез който лицата могат еднозначно да бъдат идентифицирани.

С оглед така изложените съображения Комисията счита, че в качеството й на администратор на нот. Б. правомерно обработва личните данни на Л.Т.М., при спазването разпоредбите на ЗЗЛД, който се явява нормативен акт от по-висш порядък относно цитираната Наредба №7/22.02.2008 г. на МП, в която са утвърдени образците на уведомленията по чл. 4 от същата и за чието нарушение се излагат доводи в жалбата.

По повод развитите в жалбата доводи във връзка с реда по чл. 37-52 от ГПК за връчване на съобщения, то не следва да бъдат обсъждани, тъй като не е в правомощията на Комисията да преценява дали нотариусът е извършил нарушение при връчване на книжата на регламентирания в чл. 37-52 от ГПК ред.

Във връзка с претендираните от процесуалния представител на ответната страна разноски, то Комисията остава без уважение, тъй като такива не се дължат в административното производство съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК.

Водена от гореизложеното, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва чрез КЗЛД пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.