Решение по жалба вх. № 5265/ 31.10.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 11.01.2012 г. (Протокол № 1), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№5265/11/ 31.10.2011г., подадена от С.Й.К. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че личните й данни са използвани неправомерно от „М.” ЕАД, като без нейното знание и съгласие дружеството ги е предоставило на „К.Б.” ЕООД. Твърди, че фирмата за събиране на вземания в писмо с реф. № 5033914/19.10.2011 г., с което е уведомена за дължими суми в размер на 47.70 лв. към мобилния оператор е отправяла предупреждения, които според нея застрашавали личното й спокойствие и репутация. Моли Комисията да извърши проверка за законосъобразност на обработването на личните й данни с оглед разкриването им пред трети лица. Жалбата е адресирана с конкретни искания и до Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за защита на потребителите, Омбудсмана на Република България, и до СДВР.

С.Й.К. счита, че е подложена на изнудване от „М.” ЕАД чрез поставянето й в невъзможност да прекрати „неизгоден и обременителен” договор за мобилни услуги, чийто срок автоматично се подновява. Посочва, че неколкократно е посещавала офиси на мобилния оператор, но е информирана, че следва да заплати дължими неустойки по договора, за да бъде прекратен. Жалбоподателката е преустановила използването на СИМ картата, но твърди, че продължава да получава фактури. Въпреки, че е заявила желанието си да прекрати договора, на 25.10.2011 г. е посетила офис на М., където е уведомена, че договорът отново е подновен автоматично.

Към жалбата са приложени: Писмо с изх. № 65116 от 02.06.2011 г. от „М.” ЕАД и Писмо с реф. № 5033914/19.10.2011 г. от „К.Б.” ЕООД.

Жалбата, подадена от С.Й.К. срещу „М.” ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.

В чл. 27, ал. 2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона, каквото качество безспорно притежава дружеството “М.” ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че на “М.” ЕАД е издадено Удостоверение № 50151. Заявени са 4 регистъра: „База данни абонати”, „База данни персонал”, „Видеонаблюдение” и „Посетители”. На „К.Б.” ЕООД е издадено Удостоверение № 50075. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните данни на г-жа С.Й.К., изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието й. По смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД ”предоставяне” на лични данни представлява обработване на лични данни.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание, проведено на 01.12.2011 г. (протокол № 48), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 11.01.2012г. Като страни в административното производство конституира жалбоподателката С.Й.К., ответна страна – “М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна – „К.Б.” ЕООД.

С писмо с изх. № 5265/11/07.11.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от жалбоподателката е изискано копие на молба или заявление за прекратяването на договора за мобилни услуги, както и други относими към случая доказателства (ако разполага с такива). Видно от обратната разписка, писмото е получено на 09.11.2011 г., но отговор от г-жа С.Й.К. не е депозиран в деловодството на КЗЛД.

В условията на служебното начало с писма, изх. № 5265/11/07.11.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), дружествата „М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД са уведомени за образуваното административно производство и на основание чл. 36 от АПК е указано да предоставят писмени становища, както и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх. № 5265/11/14.11.2011 г., от „М.” ЕАД е получено становище, в което се посочва, че С.Й.К. е била абонат по договор № К0473359 от 07.11.2007 г. по който договор има просрочени суми за ползвани услуги. Нейното задължения е възложено за извънсъдебно събиране от „К.Б.” ЕООД на основание сключен на 20.05.2003 г. договор с дружеството за събиране на вземания. В отговор на подадените жалби от г-жа С.Й.К. до мобрилния оператор с искане за прекратяването на договора за мобилни услуги, от „М.” ЕАД заявяват, че същият е прекратен предсрочно на 31.10.2011 г.

Към писмото са приложени заверени копия на: Пълномощно от 04.02.2010 г.; Договор № К0473359 от 07.11.2007 г. и Приложение № 1 към него; Договор от 20.05.2003 г. с „К.Б.” ЕООД и Анекс от 31.08.2011 г. към него.

От „К.Б.” ЕООД е получено становище, в което се сочи, че на правно основание сключен с “М.” ЕАД договор за извънсъдебни действия по събиране на вземания, до жалбоподателката е изпратено писмо, с което е уведомена за размера на задължението й към мобилния оператор, което следва за заплати.

Към писмото са приложени заверени копия на: Договор от 20.05.2003 г. с „М.” ЕАД и 8 броя Анекса към него и Писмо с реф. № 5033914/19.10.2011 г.

В изпълнение на решение на КЗЛД, прието на заседание, проведено на 01.12.2011 г. с писмо с изх. № 5265/11/08.12.2011 г. на Председателя на КЗЛД от “М.” ЕАД са изискани доказателства за наличие на неизплатени задължения на жалбоподателката към момента на подаване на жалбата.

В отговор, с писмо с вх. № 5265/11/14.12.2011 г., от мобилния оператор е получено становище, в което се твърди, че на 27.10.2011 г. жалбоподателката е заплатила всички задължения по издадените фактури за ползвания от нея мобилен телефон. Посочват се следните номера на фактури за ползвани от г-жа С.Й.К. месечни услуги: № 228696251 от 09.06.2011 г.; № 231168162 от 08.07.2011 г. и № 233499160 от 09.08.2011 г.

За откритото заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 11.01.2012 г. страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален представител. За “М.” ЕАД се явява мл. юрк. М.Д.С. с нотариално заверено пълномощно. „К.Б.” ЕООД се представлява от юрк. К.Е.Б. с общо пълномощно.

Юрк. С. счита жалбата за неоснователна, тъй като подписвайки договор с “М.” ЕАД, към който неразделна част са Общите условия, жалбоподателката се е съгласила личните й данни да бъдат обработвани от трети лица с оглед събирането на просрочени задължения.

Юрк. Б. посочва, че след като са получили информация за възникналото задължение са уведомили г-жа С.Й.К. След погасяване на всички задължения, дружеството е приключило работа по случая.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от администратора на лични данни „М.” ЕАД.

В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД изчерпателно сапосочени основанията за допустимост за обработване на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. Видно от Договор № К0473359 от 07.11.2007 г. и Приложение № 1 към него, между С.Й.К. и „М.” ЕАД е налице валидно правоотношение. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. „М.” ЕАД притежава личните данни – адрес, имена, ЕГН и номер на лична карта, предоставени от жалбоподателката във връзка с ползваните от нея мобилни услуги. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на г-жа С.Й.К. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2от ЗЗЛД.

От събраните към жалбата писмени доказателства бeзспорно е установено обстоятелство, че по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, „М.” ЕАД обработва личните данни на жалбоподателката във връзка с договорните отношения между страните.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на С.Й.К., изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието й.

В жалбата г-жа С.Й.К. посочва, че от месец юни е преустановила заплащането за ползвани от нея мобилни услуги, тъй като счита, че срокът на договора е продължен без съгласието й. В подписания от абоната договор са налице конкретни задължения, свързани с начина и сроковете за плащане на услугите, предоставяни по договора. За периода юни – август тя има неизплатени просрочени задължения, поради което са предприети извънсъдебни действия по събирането им чрез фирмата за събиране на вземания „К.Б.” ЕООД. Във връзка с направеното уточнение в становище с вх. № 5265/11/14.12.2011 г. от мобилния оператор, че на 27.10.2011 г. фактурите за посочения период са платени, следва да се има предвид, че с писмо с реф. № 5033914 на 19.10.2011 г. „К.Б.” ЕООД уведомява С.Й.К. за съществуващото вземане на „М.” ЕАД, както и за неговия размер, когато задълженията на г-жа С.Й.К. са били все още налице.

На правно основание сключен на 20.05.2003 г. договор, „М.” ЕАД предоставя на „К.Б.” ЕООД информация за свои длъжници с оглед предприемане на законосъобразни действия за извънсъдебно събиране на техните задължения. Договорът е валидно действащ и към настоящия момент, вследствие на подписан на 31.08.2011 г. Анекс към него.

В т. 4.5 от Договора за мобилни услуги се съдържа текст, съгласно който абонатът декларира съгласието си личните му данни да бъдат съхранявани и обработвани законосъобразно за целите на предоставяне на услугите, предмет на договора, както и да бъдат предоставяни на трети лица с цел събиране на вземания, дължими по договора. Едновременно с казаното, в т. 69.г. от Общите условия на „М.” ЕАД за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД, които са неразделна част от индивидуалния договор, при подписването му абонатът дава съгласието си М. да събира, съхранява, обработва и предоставя на трети лица лични данни, с цел индивидуално определяне на кредитния лимит, извършване на кредитна оценка и/или събиране на вземания

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на жалбоподателката е законосъобразно по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед събирането на изискуеми задължения.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.