Решение по жалба вх. № 5029/ 19.10.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 29.02.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№5029/19.10.2011г., подадена от О.А.И. срещу „Т.С.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 01.02.2012г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана „Т.С.” ЕАД

О.А.И. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която излага твърдения, че на 17.10.2011г. е получил по пощата искова молба от „Т.” АД – гр. София за образувано гражданско дело срещу него в качеството му на наследник на апартамент, оставен от неговите родители.

Господи О.А.И. твърди, че към исковата молба е приложено копие на нотариални му акт за наследствения му имот. Жалбоподателят заявява категорично, че не е предоставял нито оригинал, нито копие на документа си за собственост та топлофикационното дружество. Сочи се още, че е изпратено писмо до Т., в което господин О.А.И. писмено отказва да предостави нотариалния си акт. Жалбоподателят приема, че ответното дружество е придобило по незаконен начин документа му за собственост, в който се съдържат личните му данни, вследствие на което и обработването им е неправомерно.

О.А.И. моли Комисията да извърши проверка по изнесените в жалбата твърдения и да бъде наложено на администратора на лични данни административно наказание.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становище от „Т.С.” ЕАД.

На 17.11.2011г. е депозирано от администратора на лични данни писмено становище по жалбата, в което се сочи, че съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни условия за продажба на топлинна енергия. Общите условия са одобрени от държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи се, че съгласно чл.40 от Общите условия , купувачът на топлинна енергия е длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване на топлоснабдения имот. В случай на неизпълнение на това задължение на абоната на топлинна енергия, дружеството на основание чл.61, ал.4 от ОУ, може служебно да открие партида на новия собственик на имота или на титуляра на вещното право на ползване, въз основа на документ удостоверяващ това им качество. Т. сочи, че случай с жалбоподателя е аналогичен. Служители на дружеството установили промяна в собствеността и изпратили покана изх.№368/21.01.2011г. до жалбоподателя, с която го канели да открие партида на свое име, но той не се съобразил с нея. Вследствие на бездействие от страна на господин О.А.И. и в съответствие с нормативната уредба, топлинното дружество служебно е променило титуляра на партидата.

В становището са сочи още, че топлинното дружество е администратор на лични данни, изпълнило задължението си регистрация в това му качество, както, че е била извършена проверка от страна на Комисията, при която не са констатирани нарушения на ЗЗЛД.

Към становището като доказателства са приложени: покана до господин О.А.И. изх.№368/21.01.2011г., ведно с известие за доставка и заявление-декларация от името на жалбоподателя /служебно попълнена/.

При проверка на представените от Т. доказателства се установи, че администратора на лични данни не е изпълнил указанията на Комисията дадени му с писмо от 28.10.2011г., а именно представянето на нотариалния акт приложен към исковата молба насочена срещу жалбоподателя, както и информация от къде и по какъв начин са се снабдили с документа, което налага повторното им изискване.

На 23.12.2011г. ответното дружество заявява, че ясно и категорично са посочили в първоначалното становище, от къде и по какъв начин са се снабдили с документа за собственост, но отново не се представя копие на нотариалния акт.

На 20.01.2012г. жалбоподателят представя като доказателство към жалба си, копие от исковата молба насочена срещу него, но без приложения към нея нотариален акт, писмо до Т. от господин О.А.И. /което не е подписано и от същото не е видно дали е входирано в топлинното дружество/ и покана рег.№368/21.01.2011г. от Т.

На 25.01.2012г. жалбоподателят допълнително представя доказателства, че към момента, когато топлинното дружество е решило да го направи „служебно” абонат, радиаторите в жилището му са били свалени и затапени. Приложено е заявление от А.И. вх.№120/18.01.2011г., отправено до „Д.” ЕООД за изключване на четири броя радиатори и документ за главен отчет от фирма „Т.”.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 29.02.2012г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателят се явява лично.

За „Т.С.” ЕАД се явява юрисконсулт Д.П.А.

Процесуалният представител на ответната страна излага твърдения, че е налице една от предпоставките, за спиране на административното производство, поради факта на образувано гражданско дело пред Софийски районен съд,55 състав.

Комисията оставя без уважение искането на юрисконсулт Д.П.А. за спиране на административното производство, като намира, че не е налице нито една от изчерпателно изброените предпоставки за спиране на административното производство.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и видно от приложените доказателства е налице обработване на личните данни на жалбоподателят. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Жалбата съдържа всички законово изискуеми реквизити, определени в чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличието на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „Т.С.” ЕАД

При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че „Т.С.” ЕАД е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е подал заявление за регистрацията му като администратор на лични данни.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Жалбоподателят има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От двете страни в административното производство е изискано допълнително представянето на приложеният към исковата молба нотариален акт, за да се установи по безспорен начин, дали в него се съдържат личните данни на жалбоподателя, който те представят в указаният им срок. Ответното дружество сочи още, че образуваното пред Софийски районен съд, гражданско дело образувано по подов исковата молба, към която е приложен документа за собственост на жалбоподателя е разгледано в открито заседание на 14.02.2012г. и е обявено за решаване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Видно от събраните по административната преписка доказателства се установи, че О.А.И. придобива през 2005г. в собственост недвижим имот от своите родители.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” АД на потребителите в град София /Общи условия/, купувачът на топлинна енергия е длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. В разпоредбата на чл.59 от Общите условия, подробно са разписани документите, копия от които събира Т. за своите абонати и сградата, в която се намира имотът им. Сред изброените, които топлинното дружество събира е и документа, който удостоверява правното на собственост върху имота или ограничено вещно право на ползване. При промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача на топлинна енергия в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец, към което са приложени копия на документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота. Преди промяната или закриването на партидата от продавача, купувачът – собственик или титуляр на вещно право на ползване, заплаща всички дължими до този момент суми за топлинна енергия.

Продавачът на топлинна енергия може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване на имота на новия собственик или ползвател, като приложи чл. 40, ал. 1.

При установяването на промяната на собствеността, ответното дружество е изпратило покана до господин О.А.И., с която той е уведомен за задълженията си, съгласно Общите условия, както и че има неизплатени суми. След като О.А.И. не е предприел необходимите действия по промяната, Т. служебно е променила титуляра на партидата. Администраторът на лични данни сочи и начина, по който се е снабдила с документа за собственост на жалбоподателят – Агенцията по вписванията, като се изтъква, че регистърът е публичен.

Жалбоподателят прилага доказателства, че неговите праводатели са подали към 01.09.2010г. заявление до топлинното дружество, с което заявяват, че поради промяната на характера на потребление на топлинна енергия – извършването на продължителен ремонт, изключват четирите си броя радиатори, както и заявяват, че няма да ползват топла вода. Следва да се отбележи, че О.А.И. е придобил собствеността върху недвижимия имот на 20.12.2005г. чрез договор за дарение, а заявлението за изключването на радиаторите е направено през 2010г., не от него, а от предишните собственици на имота. Господин О.А.И. представя и доказателства от фирма „Т.С.” ЕООД, която извършва дялово разпределение на топлинна енергия, от който е видно, че за периода 01.05.2010г.-30.04.2011г. има „затапени” четири топлинни уреда.

Не е сред кръга от компетенции на Комисията да се произнесе правилно ли са начислени исканите от ответната страна суми за потреблението на топлинна енергия от страна на господин О.А.И., след като радиаторите му са „затапени”. На следващо място не е предмет на настоящето производство да се изследва, претендираните суми дали са начислени преди „затапването” на топлинните уреди или след това, още повече че със спора сезиран Софийски районен съд. Съдът е този, който ще изследва за наличието или липсата на дължими суми за потребление, момента на начисляването и размерът им.

Съгласно дадените й от ЗЗЛД правомощия, Комисията изследва при всеки вид обработване на лични данни, дали са спазени принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, на които следва да се основава обработването и дали за администратора на лични данни съществува поне едно от условията за допустимост при обработването на лични данни.

В конкретния случай следва да се отбележи, че администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД е „Т.С.” ЕАД, който е изпълнил задължението си за регистрация пред Комисията. В заявеният регистър „Потребители на топлинна енергия” са заявени, че ще се обработват данни, относно физическата и икономическата идентичност на лицата, както и други данни за потребителите на топлинна енергия.

За администратора на лични данни е налице условие за допустимост за обработването на личните данни на господин О.А.И., а именно – за реализирането му на законни интереси, което представлява събирането на претендираните от него вземания. Личните данни, съдържащи се в нотариалния акт на О.А.И. са използвани именно за тази цел, доказване на факта, че той е собственик на топлоснабден имот, за който има неизплатени суми. В случая, интересите на администратора на лични данни са преимуществени пред тези на физическото лице, за което се отнасят данните.

Комисия за защита на личните данни с настоящето решение установи, че „Т.С.” ЕАД при обработването на личните данни на жалбоподателя е нарушила принципа за законосъобразност при обработването на личните данни на физическото лице.

Ответното дружество не представя доказателства, а процесуалният му представител на откритото заседание не можа да посочи по какъв ред и начин се е снабдила с документа за собственост на жалбоподателя. Юрисконсулт А. сочи начина, по който се събират доказателствата по една преписка на длъжник на дружеството, но не уточнява кой и по какъв начин се е снабдил с нотариалният акт на господин О.А.И. Юрисконсулт А. твърди, че все още е предвидена във вътрешните правила на топлинното дружество възможността, при подаване на заявление за откриване на партида, заявлението да е придружено със съответния документ за собственост, независимо от неговия вид – договор за дарение, покупко-продажба, даже и настанителна заповед Уточнява, че през годините това изискване за окомплектоване на заявлението не се е спазвало стриктно, но в последните години е особено необходимо, поради факта, че дружеството трябва да докаже при заведените съдебни дела собствеността върху топлонсабнения имот. Това обстоятелство е причина отново да се въведе изискването към абонатите на топлинното дружество да представят документа си за собственост. Юрисконсулт А. не може да посочи конкретно, дали родителите на жалбоподателя са предоставили нотариалния акт или инкасаторът, който е окомплектовал преписката за съда.

Комисия за защита на личните данни, констатира следното обстоятелството: жалбоподателят е представил като доказателство, заявление от А.И. /праводател на жалбоподателя, негов баща/, с което се изразява желанието му да бъда изключени радиаторите в жилището с адрес: *****. видно от входящия щемпел, заявлението е депозирано в „Д.” ЕООД с вх.№120 на 18.01.2011г. На молбата с ръкописен текст има изписана дата: 01.09.2010г., без да се установява кой я изписал. На откритото заседание, О.А.И. е заявил пред Комисията, че през месец ноември 2010г. е починала майка му, а една година преди това е починал баща му. Установяването, в случай че е налице на документно престъпление – подаване на документ от името на друго лице и подправянето на подписът му е от компетентността на прокуратурата, а на Комисията.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин, че „Т.С.” ЕАД е извършило административно нарушение по Закона за защита на личните данни, изразяващо се в неправомерно обработване на личните данни на О.А.И. Неправомерността при обработването на личните данни е вследствие от неспазване на принципа в чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД за законосъобразно и добросъвестно обработване на личните данни. Ответната страна не доказа, въпреки дадената й за това възможност, чрез двукратно изискване с писма, по какъв ред и начин се е снабдила с нотариалния акт на жалбоподателя, който е приложила като доказателство към искова молба, заведена в Софийски районен съд.

В § 1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Събирането, съхранението и разпространяването чрез предаване са все действия по обработването на лични данни, съгласно легалната дефиниция дадена в §1 от ДР на ЗЗЛД.

Комисията установи, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представлява административно нарушение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни,

1.Уважава жалба с рег. рег. № 5029/19.10.2011г., подадена от О.А.И. срещу „Т.С.” ЕАД.

2. Налага на „Т.С.” ЕАД, представлявана от изпълнителният й директор С.Ц., имуществена санкция в размер на 21 000 лв. (двадесет и една хиляди) за нарушаване на чл.2 ал.2, т.1 от ЗЗЛД, осъществено чрез действия по неправомерно обработване на лични данни, посочени в мотивите на настоящето решение.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд-София град.