РЕШЕНИЕ
№ 4494/2011 г.
гр. София, 27.02.2012 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 11.01.2012 г. (Протокол № 1), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), постави на разглеждане жалба с рег.№4494/27.09.2011г., подадена от И.С.Р. срещу „МБ-2001”.
Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл. 38 от Закона за защити на личните данни.
В Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е постъпило електронно писмо с вх.№4494/27.09.2011 г., с прикачена като файл жалба, в която г-н Р. сочи за извършена злоупотреба с личните му данни от фирма„МБ-2001”, изразяваща се в декларирането на трудов договор на негово име, за който той твърди, че не е подписвал. От проведен на 21.09.2011 г. телефонен разговор със служител от Националния осигурителен институт (НОИ) относно спирането на вноските му за обезщетение за безработица той е узнал, че е бил назначен на трудов договор в „МБ-2001”.Жалбоподателят заявява, че от 24.08.2011 г. живее в Дания, че не подписвал трудов договор, нито други документи и никога не е имал контакти с горното дружество. Посочва, че е имал сключен трудов договор единствено с „Б.Г.Е.” ЕООД, което дружество е в строителния и енергийния сектор и във връзка със своята дейност е в партньорски взаимоотношения с „МБ-2001”. И.Р. е предявил иск за неизплатени възнаграждения срещу бившия си работодател и допуска, че той е предоставил личните му данни на „МБ-2001”. Моли Комисията да извърши проверка с оглед правомощията си.
Към писмото не се приложени доказателства.
С писмо, изх. № 4494/11/06.10.2011 г. на Председателя на КЗЛД, съгласно чл. 29, ал. 2 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК), И.Р. е уведомен за реда за подаване и разглеждане на искания на физически лица във връзка с нарушени техни права по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). На г-н Р. е разяснено, ако счита, че правата му по ЗЗЛД са нарушени, на основание чл. 30, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в 3-дневен срок от получаване на съобщението да потвърди искането си, като го изпрати по електронен път и го подпише с електронен подпис или да го депозира в писмен вид, подписано и съобразено с изискуемите законови реквизити. Съобщено е, че при неизпълнение на дадените указания и ако нередовностите не бъдат отстранени, административното производство ще бъде прекратено.
Жалбата, съдържаща подписа на г-н И. е депозирана в деловодството на КЗЛД с вх.№4494/11/04.11.2011 г., подадена от негов представител. С писмо с вх. №4494/11/08.11.2011г. И.Р. потвърждава, че лично е подписал жалбата. Към писмото е приложено копие на писмо с изх. № И-2640-0102-10011 от 07.11.2011 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Жалбата, подадена от И.С.Р. срещу „МБ-2001” е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
В чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона, каквото качество безспорно притежава”МБ-2001”. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.
При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че от „МБ-2001” е подадено Заявление с № 47557/10.02.2010 г. и към момента е със статус „За редакция”. Заявен е един регистър „Персонал – щатен и извънщатен”. От „Б.Г.Е.” ЕООД е подадено Заявление с вх. № В-1209/21.01.2010 г. и е заявен регистър „Персонал”. Към момента дружеството е със статус „Чакащо одобрение”
Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните данни на г-н Р., изразяваща се в декларирането на трудов договор без знанието и съгласието му. По смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД ”употреба” на лични данни представлява обработване на лични данни.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.
В заседание, проведено на 01.12.2011 г. (Протокол № 48), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 11.01.2012 г. Като страни в административното производство конституира жалбоподателя И.С.Р., ответна страна – „МБ-2001” в качеството му на администратор на лични данни и заинтересовона страна – „Б.Г.Е.” ЕООД.
В условията на служебното начало с писма, изх. № 4494/11/05.10.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), дружествата „МБ-2001” и „Б.Г.Е.” ЕООД са уведомени за откритото административно производство по жалбата. На основание чл. 36 от АПК са изискани писмени становища към жалбата , както и относими към случая доказателства.
В отговор, с писмо с вх. № 4494/11/10.11.2011 г., от „Б.Г.Е.” ЕООД е получено становище, в което се посочва, че от 29.07.2009 г. до 18.07.2011 г. И.Р. е бил в трудово правоотношение с дружеството. Заради нанесени финансови вреди срещу него е възприета наказателна мярка, изразяваща се в неизплащане на трудовото му възнаграждение за 9 месеца. Срещу г-н Р. има подаден съдебен иск от „Б.Г.Е.” ЕООД. От дружеството твърдят, че под никаква форма не са разпространявали нито предоставяли на трети лица личните данни на г-н Р.
Към писмото са приложени заверени копия на: Трудов договор №04/29.07.2009г.; 2 бр. уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ); Допълнителни споразумения от 01.01.2011г. и от 22.02.2010 г.; Заповед №14/18.07.2011 г. и 3 бр. страници от Книга III „Образци” към Европейския фонд за регионално развитие.
С писмо с вх. № 4494/11/10.11.2011 г. от „МБ-2001” е получено становище, в което се посочва, че с „Б.Г.Е.” ЕООД са в дълговременни партньорски взаимоотношения във връзка с основната си дейност – строителство. От „МБ-2001” се твърди, че през м. август се е наложило да се наемат допълнително специалисти, с оглед на което е направено предложение на И.Р. за сключване на допълнителен трудов договор, което той е приел. От дружеството се сочи, че са определили дата 15.08.2011 г. за явяване на лицето в офиса на„МБ-2001” за сключване на договора, предвид на което са подготвени необходимите документи за назначаване, включително и проект на трудов договор. Въпреки, че г-н Р. не се е явил, в края на работния ден неговия проект, както и договори, сключени с други лица, са регистрирани в Националната агенция за приходите (НАП). След приключването на дейностите, за които специалистите са били наети, на 31.08.2011 г. са прекратени трудовите им договори, в това число и на И.Р.
Към писмото са приложени заверени копия на: Проект на трудов договор с И.Р.; Заповед №00000360/31.08.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение; Справка от 15.08.2011 г. за регистриране на трудов договор и Справка от 02.09.2011 г. за прекратяване на трудов договор.
В изпълнение на решение на КЗЛД, прието на заседание, проведено на 01.12.2011 г., с писмо с изх. № 4494/11/05.12.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на жалбоподателя са изпратени събраните в хода на административното производство доказателства за становище по тях. В отговор, с писмо с вх. № 4494/11/09.12.2011 г. г-н Р. изцяло оспорва твърденията на „МБ-2001” за приемането и сключване на договор и заявява, че не се е съгласявал и не е подписвал трудов договор с посоченото дружество.
В отговор на писмо с изх. № 4494/11/05.10.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от НАП уведомяват Комисията, че г-н Р. е подал идентична жалба и до ТД на НАП, въз основа на която е извършена проверка. Установено е, че в информационната система на НАП за лицето И.С.Р. има подадено Уведомление с вх.№22388113264014/ 15.08.2011г. за сключен трудов договор №371/11.08.2011г. с „МБ-2001” и Уведомление с вх.№22388113284044/ 02.09.2011г. за прекратяването му. На 13.10.2011 г. от „МБ-2001” е подадено уведомление за заличаването на подадените преди това уведомления за лицето И.Р.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.
За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 11.01.2012 . (Протокол № 1), страните – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуални представители.
В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.
Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.
В чл. 4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал изрично в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.
Жалбоподателят не се е съгласявал и не е подписвал трудов договор с „МБ-2001”. Този факт се потвърждава от проект на трудов договор, както и от Заповед №00000360/ 31.08.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в които липсва подписа на г-н Р.
Видно от резултатите от извършената проверка относно спазването на трудовото законодателство, отразени в писмо с изх. № И-2640-0102-10011 от 07.11.2011 г. на дирекция „Инспекция по труда” – София, изготвен е и е предоставен проект на трудов договор №371/11.08.2011 г., който не е подписан от работодател и работник, от което следва извода, че същият не е породил правни последици. Въпреки това, на 15.08.2011 г. от „МБ-2001” е изпратено уведомление за 10 сключени трудови договори, в това число и на цитирания проект на името на жалбоподателя.
В становище с вх. № 4494/11/31.10.2011 г. от Националната агенция по приходите се сочи, че от извършената проверка в информационната система на НАП е установено, че за И.С.Р. на 15.08.2011 г. е подадено уведомление за сключен трудов договор № 371/11.08.2011 г. с „МБ-2001” и уведомление от 02.09.2011 г. за прекратяването му, считано от 01.09.2011 г.
Твърденията от дружеството „МБ-2001”, че г-н Р. е дал съгласие и е приел предложението за сключване на трудов договор са недоказани, тъй като липсва подпис на лицето. Напротив, в становище с вх. № 4494/11/10.11.2011 г. от „МБ-2001” се сочи, че г-н Р. не се е явил за сключването на договора.
В конкретния случай, от събраните в хода на администрантивното производство доказателства е установено, че не е налице условие за допустимост на обработване на личните данни на г-н Р., тъй като между жалбоподателя и „МБ-2001” не съществува сключен трудов договор и не е възникнало трудово правоотношение между страните. От анализа на приложените писмени доказателства и становища по жалбата е видно, че „МБ-2001” обработва по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД свързаните с жалбоподателя лични данни без наличие на валидно правно основание фирмата да ги притежава и обработва. „МБ-2001” в качеството си на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, е задължен да обработва личните данни на физическите лица само в случаите, когато е налице поне една законова предпоставка.
Дружеството „МБ-2001” е нарушило императивните разпоредби на ЗЗЛД, съдържащи се в чл. 4 от Закона, като е обработило личните данни на г-н Р. без да е налице условие за допустимост на обработването. Като резултат от неправомерното обработване на личните данни на жалбоподателя е подаването до НАП на 15.08.2011 г. на уведомление за сключен трудов договор между И.Р. и”МБ-2001” и подаване на 02.09.2011 г. на уведомление за прекратяване на същия.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна.
При определяне размера на административното наказание КЗЛД взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание е първо за дружеството „МБ-2001”, както и факта, че с действията са увредени правата по ЗЗЛД на едно физическо лице.
Водима от горното и на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни
РЕШИ :
1. Уважава жалба с рег. № 4494/27.09.2011 г., подадена от И.С.Р. срещу „МБ-2001”.
2. Налага административно наказание – имуществена санкция в размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) на „МБ-2001”, ЕИК: 130601844, седалище и адрес на управление: гр. София – 1220, ул. „Х.О.”№ 2, с управител А.Х.С., за това, че дружеството „МБ-2001” в качеството си на администратор на лични данни обработва личните данни на И.С.Р. без наличие на валидно правно основание, с което е нарушен чл. 4 от Закона за защита на личните данни.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София – 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” №15 или преведена по банков път:
Банка БНБ- ЦУ
IBAN: BG18BNBG96613000158601
BIC BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |