Решение по жалба вх. № 430/ 01.02.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.03.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 430/01.02.2011г., подадена от А.А.М. срещу Дирекция „Национален парк Рила” към Министерство на околната среда и водите.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 02.03.2011г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана Дирекция „Национален парк Рила” към Министерство на околната среда и водите, а като заинтересована страна Министерство на околната среда и водите.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от А.А.М. за това, че дирекция „Национален парк Рила” неправомерно е обработила свързаните с нея лични данни. Твърдяното неправомерно обработване се изразява в обстоятелството, че на официалната интернет страница на дирекцията е публикувана заповед №437/29.11.2010г. на директора на „Национален парк Рила”, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката с дирекцията. В заповедта са изписани трите имена, единият граждански номер и длъжността, която е заемала госпожа А.А.М.

В жалбата се навеждат и твърдения за незаконосъобразното съобщаване на заповедта, както и че към датата на подаване на жалбата пред КЗЛД се отказва връчването и съответно недопускането на жалбоподателката до работното й място.

А.А.М. иска от Комисията да бъде извършена проверка и да се предприемат необходимите действия за отстраняване на допуснатото нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата е приложена разпечатка от сайта на Дирекция „Национален парк Рила”.

При извършенатаслужебна проверка на редовността на жалбата се установи, че същата е подадена по електронен път и не е подписана с електронен подпис. На 14.02.2011г., на основание чл.30, ал.2 от ПДКЗЛДНА е изпратено писмо до жалбоподателката, с което й е указано, че жалбата й и страда от пороци, и че следва в законоустановеният 3-дневен срок да ги отстрани, в противен случай жалбата й ще бъде оставена без разглеждане като нередовна.

В законовият срок нередовността на жалбата е отстранена.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано, на основание чл.36, ал.2 от АПК изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от Дирекция „Национален парк Рила” и от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/.

На 07.02.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмо от Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, което е адресирано и до Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”. С писмото се изпраща по компетентност, постъпила в министерството от А.А.М. жалба. Иска се в законоустановеният срок, адресатите на писмото да представят становищата си по жалбата на лицето с копие до министерството.

На 21.02.2011г. е депозирано писмено становище от Дирекция „Национален парк Рила”, ведно с приложените към него доказателства. В становището се излага следната фактическа обстановка:

В края на месец септември по реда на чл.16 от Закона за държавния служител е възникнало служебно правоотношение между дирекцията и жалбоподателката. А.А.М. е заемала длъжността началник на отдел, при специфични законови условия, а именно: при не пълно работно време и при срочно правоотношение. Тя е заемала посочената длъжност, до провеждането на конкурс за нея. Към 12.10.2010г. на основание издадени заповеди №№136 и 137 на директора на Дирекция „Национален парк Рила” е открита процедура за провеждане на конкурс за заемане на длъжността. Твърди се, че към посочената дата е възникнал фактическия състав на законовата хипотеза за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката. Госпожа А.А.М. е кандидатствала за длъжността и е била допусната до участие от конкурсната комисия. За проведеният на 16.11.2010г. конкурс за заемане на длъжността е съставен протокол, в който конкурсната комисия е отразила оценяването на кандидатите, по обявените критерии и жалбоподателката е класирана на трето място. Твърди се, че след узнаване на резултатите от конкурса, госпожа А.А.М. е преустановила изпълнението на служебните си задължения, въпреки че все още е била в служебни правоотношения с дирекцията. Започнала ежедневна агресивна кампания към подчинените си служители, изразяваща се в неясни и нелогични заплахи. От 24.11.2010г. госпожа А.А.М. е напуснала работното си място, като е представяла болнични листове, с които е оправдавала неявяването си на работа.

В становището се твърди, че са правени многократни опити за контакт с А.А.М. по повод връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. След като контакт не е осъществен по обичайните начини за това, се е наложило индивидуалния административен акт, какъвто е Заповед №473/2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила” да бъде съобщен на лицето по реда на чл.61 от Административно процесуалния кодекс. Сочи се, че е изготвено съобщение до жалбоподателката, с което се уведомява за заповедта, в което не се разкриват свързаните с нея лични данни.

Към становището са приложени следните документи: протокол от 31.01.2011г.; заповед №РД-179/23.12.2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила”; заповед №401/27.09.2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила”; заповед №437/29.11.2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила”; съобщение от 23.12.2010г.; протокол 02/23.1.20201г.; жалба от директора на Дирекция „Национален парк Рила” до РЦЗ от 20.12.2010г., писмо от РЦЗ от 04.02.2011г.; експертно решение №0241/31.01.2011г.; възражение от А.А.М. от 26.11.2010г., решение №1/29.11.2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила” и разпечатка от сайта на дирекция „Национален парк Рила”.

На 21.01.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмо от МОСВ, адресирано до директора на Дирекция „Национален парк Рила”, с копие до Комисията. Видно от съдържанието му, жалба от госпожа А.А.М. с рег.№48-00-178/10.02.2011г., която е постъпила в министерството се препраща по компетентност на Дирекция „Национален парк Рила”.

В отговор на изисканото с писмо на Председателя на КЗЛД, на основание чл.36, ал.2 от АПК становище и доказателства от МОСВ, на 21.02.2011г. е постъпило писмо, с което се сочи, че министерството не е страна по смисъла на чл.15, ал.1 от АПК в административното производство по жалбата на А.А.М. и не е активно легитимирана да изрази становището си по нея. Излагат се твърдения, че пасивно легитимирана страна в образуваното производство е директорът на Дирекция „Национален парк Рила”.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 23.03.2011г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката се явява лично, ответната страна не се явява и не се представлява, а заинтересованата страна Министерство на околната среда и водите се представлява от юрисконсулт М.К. с конкретно пълномощно.

Представителят на Министерството на околната среда и водите, моли Комисията да се произнесе с решение, с което да заличи като заинтересована страна министерството. Основанията за направеното искане са, че Дирекция „Национален парк Рила” е специализиран регионален орган на МОСВ, която е отделно юридическо лице от министерството и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Юрисконсулт К. изразява становище, че дирекцията е пасивно легитимирана страна в административното производство, по смисъла на чл.15 от АПК.

Комисия за защита на личните данни, след като обсъди направеното искане за отвеждане като заинтересована страна Министерството на околната среда и водите, прие че същата е легитимирана да участва в производството, поради което оставя искането на юрисконсулт К. без уважение. Мотивите за решението са, че Дирекция „Национален парк Рила” е юридическо лице в сферата на държавната власт и е образувано с решение №8 на МОСВ. Принципал на юридическото лице е министъра, поради което същият се явява страна в административното производство. Конституирането на министерството като страна в процеса се налага и от факта, че Дирекция „Национален парк Рила” е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и в случай на уважаване на жалбата и налагане на административно наказание, предвидено в административно-наказателните разпоредби на ЗЗЛД, следва първостепенният разпоредител с бюджетни средства да бъде уведомен.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е Дирекция „Национален парк Рила”. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрацията му като администратор на лични данни. Заявени са 5 регистъра.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателката има правен интерес да сезира Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед №473/29.11.2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила”, издадена на основание чл.103, ал.1, т.6, пр.1 от ЗДС, във връзка с чл.10, ал.4 от ЗДСл и чл.3, ал.4, пр.1 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители /НПКДС/, се прекратява служебното правоотношение с А.А.М. В заповедта се съдържат трите имена и единният граждански номер на жалбоподателката.

Видно от приложените към жалбата разпечатки от сайта на дирекцията, направените служебни такива и от твърденията на ответната страна в изразеното становище, заповедта е била публикувана на сайта на Дирекция „Национален парк Рила”.

Свързаните с А.А.М. лични данни са обработени от администратор на лични данни, в нарушение на принципа за пропорционалност на обработваните данни, изразяващо се в разпространяването им чрез публикуването в интернет страницата на дирекцията.

Разпространени са трите имена и единият граждански номер на А.А.М., която информация представлява лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Чрез обема от публикуваната информация, физическото лице може да бъде индивидуализирано пряко. Още повече, в публикуваната заповед се съдържа и информация, която сама по себе си не представлява лични данни – месторабота, длъжност, структурна единица, в която лицето е работило, ранга, който е притежава, но обвързана с трите имена и единият граждански номер на физическото лице дава възможност за идентифицирането му по безспорен начин.

Жалбоподателката е предоставила личните си данни на директора на Дирекция „Национален парк Рила” за целите на възникване на служебно правоотношение. Обработването на данните й за целта, за която са предоставени е извършено при наличието на две от условията за допустимост при обработването, а именно: съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните, изразяващо се в конклудентни действия по предоставянето им и съответно подписването на заповедта за назначаване. Данните са обработвани за възникналите между физическото лице и администратора на лични данни предоговорни и в последствие договорни взаимоотношения, скрепени със заповед №410/27.09.2010г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила”.

Личните данни на А.А.М. са обработени и чрез разпространяването им, с публикуване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, в която те се съдържат. Този вид обработване е допълнителен спрямо целите, за които са събрани личните данните, от което следва, че същото е извършено в противоречие на принципа на пропорционалност при обработване на данните.

Ответната страна в административното производство е изложила обстоятелствата, които са наложили публикуване на заповедта. Твърдението е, че въпреки многобройните опити да бъде връчена заповедта, същите са останали без резултат, което е наложило съобщаването й по реда на чл.61 от АПК.

Цитираната от ответната страна разпоредба, задължава административния орган да съобщи издадения от него акт. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, за съдържанието на акта или чрез отправяне на писмено съобщение.

Законодателят е предвидил възможността, в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения адрес, съобщаването на административния акт да стане посредством изготвяне на съобщение до лицето, на което трябва да се сведе до знанието. Съобщението се поставя на таблото за обявления, интернет страницата на съответния административен орган или по друг обичаен начин.

По административната преписка има доказателства, приложения протокол от 23.12.20110г. на комисията, назначена със заповед №РД-179/2010г., че Дирекция „Национален парк Рила” е направила опит да съобщи на госпожа А.А.М. заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение.

Администраторът на лични данни неправилно е тълкувал, от което следва, че не се е съобразил с текста на чл.61, ал.3 от АПК, в който законодателят е предвидил, че в интернет страницата се публикува съобщение, което се изготвя до заинтересованото лице, с което се уведомява за изготвения административен акт, а не самият акт, които трябва да бъде съобщен.

По административната преписка се съдържат доказателства, от които е видно, че ответната страна е изготвила съобщение до жалбоподателката, но също така се установява, че освен него е възпроизведен и текста на заповедта.

С публикуването на съдържанието на заповедта, дирекция „Национален парк Рила”, освен че не е спазила изискването на чл.61, ал.3 от АПК, преценката за което, не е в кръга правомощия, по които КЗЛД е компетентна да се произнесе, но е обработил личните данни на А.А.М. в разрез на принципа на пропорционалност на данните в нарушение на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД. Вследствие на неспазването на принципа, администраторът на лични данни неправомерно е разпространил личните данни на жалбоподателката чрез публикуването в сайта на дирекцията и по този начин е осигурил възможност за неправомерен достъп до тях от неограничен кръг от лица.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин, че Дирекция „Национален парк Рила” към Министерство на околната среда и водите чрез директорът й К.А. на 29.11.2010г. в гр. Благоевград е извършил административно нарушение по Закона за защита на личните данни, изразяващо се в неправомерно обработване на личните данни на А.А.М. Неправомерността при обработването на личните данни е вследствие от неспазване на принципа в чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД за пропорционалност на данните спрямо целите, за които се обработват. Личните данни са разпространени до неограничен кръг от лица чрез публикуването им на официалната интернет страница на дирекцията, което дава възможност от страна на лицата, на които са станали достояние данните, да нарушат неприкосновеността на личността и правото на личен живот на А.А.М.

В § 1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Разпространяването на лични данни е вид обработване, съгласно легалната дефиниция дадена в §1 от ДР на ЗЗЛД.

Разпространяването на данните чрез публикуването им в интернет не е било необходимо, от което следва, че не е законосъобразно, за това защото разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК посочва, че се изготвя съобщение до заинтересованите страни, с което се уведомяват за постановяването на административния акт, а не че съдържанието на акта се публикува в цялост.

С действията си Дирекция „Национален парк Рила” към Министерство на околната среда и водите чрез директорът й К.А. е нарушила принципа на пропорционалност, посочен в чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД при обработване на личните данни на жалбоподателката.

Комисията установи, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представлява административно нарушение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни,

РЕШИ :

1.Уважава жалба с рег. №430/01.02.2011г., подадена от А.А.М. срещу Дирекция „Национален парк Рила” към Министерството на околната среда и водите.

2. Налага на Дирекция „Национален парк Рила” към Министерството на околната среда и водите, БУЛСТАТ 101157692, със седалище: гр. Благоевград, кв. Вароша, ул. Бистрица №12В, представлявана от директорът й К.А., имуществена санкция в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева) за нарушаване на чл.2 ал.2, т.2 от ЗЗЛД, осъществено чрез действия по неправомерно обработване на лични данни, посочени в мотивите на настоящето решение.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховния административен съд на Република България.