Решение по жалба вх. № 3855/ 24.08.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.12.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№3855/24.08.2011г., подадена от С.И.М. срещу МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД-София.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 16.11.2011г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД-София.

С.И.М. сочи в жалбата си, че през месец юни й се наложило да бъде оперирана в болница „С.И.Р.” в клиниката по неврохирургия. При изчакване на анестезиологичния екип, жалбоподателката забелязала в операционната зала в едни от ъглите поставена камера. Госпожа С.И.М. разбрала в последствие, че камерата не е поставена с учебна цел, а за извършване на наблюдение на персонала и на болните.

Жалбоподателката е притеснена от факта, че е снимана без нейно съгласие и моли КЗЛД в рамките на своите правомощия да вземе мерки за прекратяването на нарушаването на правото на неприкосновеност и личен живот.

Към жалбата не са представени доказателства.

В условията на служебното начало, залегнало в административното производство с писма на Председателя на КЗЛД е изискано представяне на писмено становище и относими доказателства от МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД-София и министерство на здравеопазването.

На 26.09.2011г. е постъпило в КЗЛД писмено становище по жалбата от ответната страна в административното производство. В него се излагат твърдения, че жалбата е неоснователна, тъй като не е подкрепена с доказателства. Посочва се, че в действащото законодателство няма законова забрана да бъдат поставяни камери за видео наблюдение в операционните зали. Сочи се още, че болничното заведение е коректно с оглед на това, че е поставило информационни табели, на които посетителите са уведомени, че в сградата има поставени камери. Излагат се доводи, че този факт се потвърждава и от самата жалбоподателка в жалбата й. Д.Д. – изпълнителният директор на болницата, излага аргументи в подкрепа на монтирането на камерите с оглед осигуряването на защита на правата на пациентите и осигуряването на възможност да се осъществи контрол на персонала, които от своя страна да гарантира качеството на предоставяната медицинска помощ. Контролът по организация на работата н операционните зали е бил препоръчан и от Агенция медицински одит, чиито органи при извършена проверка са констатирали нарушения на лекари от клиниката по неврохирургия. В становището се посочва, че монтираните видеокамери не създават абсолютно никаква информация за пациентите, тъй като няма как да бъдат идентифицирани пряко или косвено. Твърди се още, че до края на месец юли 2011г. не е провеждано видеонаблюдение, включително и видеозаснемане в операционните зали и жалбподателката не е заснета, тъй като заснемането е въведено след 01.08.2011г., тоест след като тя вече е била оперирана и изписана от болничното заведение.

Към становището като доказателство е приложено заверено копие от Правила за извършване на видеонаблюдение в оперативните зали.

Министерство на здравеопазването със своето становище уведомява КЗЛД, че във връзка с жалбите срещу поставените видеокамери в операционните зали на клиниката по неврохирургия, Изпълнителна агенция „Медицински одит” е извършила цялостна проверка на дейността на болницата. Министерството съобщава, че след получаването на доклада от изпълнителната агенция ще предостави пълната информация на Комисията.

Към становището са приложени копия на заповеди на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” за извършване на проверка.

С писма от 26.10.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискано от Изпълнителна агенция „Медицински одит” доклада от извършената проверка и относимите доказателства по случая. В отговор ИА „Медицински одит” е изпратила към административните преписки констативният протокол и след преценката на събраните доказателства и необходимостта от представянето им пред КЗЛД същите ще бъдат приложени.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 14.12.2011г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката не се явява и не се представлява. За МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД-София се явява лично – директора на болницата Д.Д., заедно с юрисконсулт Б.

Жалбата епроцесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е МБАЛ „С.И.Р.” ЕАД-София е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрацията му като администратор на лични данни.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателката има правен интерес да сезират Комисията за защита на личните данни и да потърси защита на нарушените си права.

Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В жалба се сочи, че госпожа М. не е давала съгласието си да бъде снимана по време на извършваната й медицинска манипулация. Конкретното оплакване, с което е сезирана Комисията, е за неправомерното й заснемане по време на извършване на операцията й.

По административната преписка се събраха доказателства, че камерите не са работели по времето, по което е извършена операцията на жалбоподателката, от което следва, че твърдяното от нея неправомерно обработване на личните й данни остава недоказано. Наличието на поставени камери в операционните зали, които не са работели не може да се възприеме като обработване на лични данни.

В изразеното писмено становище от ответната страна и от констативния протокол на Изпълнителна агенция „Медицински одит” се установява, че камерите в операционните зали на клиниката по неврохирургия са почнали да работят от 01.08.2011г. В констативен протокол №КП 27-248/17.10.2011г. на комисия назначена от ИА „Медицински одит” в пункт III са направени констатации след като са иззети от болничното заведение записи от камерите и е установено, че жалбата е неоснователна, поради факта, че камерите не са работели към момента на извършените операции на жалбоподателката. Установено е още при проверката, че наблюдението се извършва в реално време и качеството на изображението не позволява идентификацията както на работещите в операционните зали, така и на пациентите. Установено е, че изображението на камерите се предопределя от позиционирането на операционната маса, като възможностите са две: към главата на лежащия на масата пациент и странично към долната част на тялото. „в първия случай от предоставените и разгледани от комисията записи се установи, че изображението не позволява детайлизиране на пола, лицето както и части от тялото на пациента”. „От записите проверяващият екип не може да направи идентификация на работещите в операционната зала.” „При втората позиция на камерите предоставените изображения на пациентите могат да се проследят по детайлно като пол, лице и телесни части, но също не позволява идентификация на работещите в операционната зала.” „При разглеждането на предоставените записи може да се установи времетраенето на всички действия и процедури по отношение на пациента, без да може да се определи часът на започването им. „На самия запис няма отбелязана дата и час”.

Съгласно легалното определение на понятието „лични данни”, дадено в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД е всяка информация отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

От направените констатации от проверяващият екип на ИА „Медицински одит” се установява, че от направените записи в операционните зали, след извършената на жалбоподателката операция, „не позволява идентификацията както на работещите в операционните зали, така и на пациентите”. От изложеното следва, че твърдяното от С.И.М. неправомерно обработване на личните й данни не е доказано, въпреки дадените й указания в тази насока.

КЗЛД приема на базата на събраните по административната преписка доказателства, чепо смисъла на ЗЗЛД, личните данни на госпожа М. не са обработени чрез заснемането на жалбоподателката по времето по което й е извършена оперативната намеса. Налага се извода, че след като липсва обработване на лични данни чрез твърдяното в жалбата конкретно действие – заснемане, няма как да са извършени неправомерни действия спрямо данните, което да представлява нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД.

Твърдяното от С.И.М. неправомерно обработване на личните й данни, изразяващо се в заснемането им по време на извършената върху нея оперативна намеса, представлява положителен юридически факт. Доказателствената тежест за наличието му е на лицето което го твърди и иска да се ползва от установяването му. Към жалбата не са представени доказателства от страна на жалбоподателката, че е извършено видеозаснемане по време на операциите им. Госпожа М. само предполага за наличието на запис, съдейки от факта, че е видяла поставени камери в операционните зали, но това не може да се приеме като годно доказателство, установяващо твърдяното обстоятелство.

Във връзка с изложеното, КЗЛД приема, че жалбата на С.И.М. е недоказана, поради което се явява и неоснователна.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.