Решение по жалба вх. № 3353/ 29.07.2011 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 05.10.2011 г. (Протокол № 41), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа по същество жалба с рег. № 3353/29.07.2011 г., подадена от И.Г.М. срещу „ОББ” АД (ОББ АД).

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба с рег. №3353/29.07.2011 г., в която жалбоподателят твърди, че без знанието и съгласието му, на 15.07.2011 г. от ОББ АД е предоставена банковата сметка и личните му данни към нея на ЗК „Л.И.” АД. За тези действия е уведомен от своя адвокат. Г-н И.Г.М. посочва, че ползва електронно банкиране, чрез което на 22.07.2011 г. е извършил проверка за движението по неговата сметка. Установил е, че на 15.07.2011 г. е извършена транзакция от ЗК „Л.И.” АД по щета № 304815/10. Същия ден лично е посетил офис на застрахователната компания в гр. Р., където служител е заявил, че компанията не разполага с неговата банкова сметка. И.Г.М. посочва, че се е срещнал и с мениджър на ОББ АД, който след извършена служебна проверка е потвърдил извършената транзакция, без да даде отговор как и дали е ппредоставена информацията от страна на банката на ЗК „Л.И.” АД.

Жалбоподателят е обезпокоен и счита, че личните му данни са използвани неправомерно, като са предоставени от ОББ АД на трети лица без съгласието му. Моли КЗЛД да образува производство и да извърши проверка по случая.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. „ОББ” АД и Застрахователна компания „Л.И.” АД притежават качеството администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на ОББ АД е издадено Удостоверение № 6399. Заявени са пет регистъра – „Персонал”, „Софтуер за управление на поръчки”, „Здравна картотека”, „Клиентска картотека” и „Видеонаблюдение”. На ЗК „Л.И.” АД е издадено Удостоверение № 49031. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 14.09.2011 г. (Протокол № 38), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 05.10.2011 г. Като страни в административното производство конституира жалбоподателя И.Г.М., ответна страна – „ОББ” АД в качеството му администратор на лични данни и заинтересована страна – Застрахователна компания „Л.И.” АД.

В условията на служебното начало, с писма с изх. № 3353/11/10.08.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дружествата „ОББ” АД и ЗК „Л.И.” АД са уведомени за откритото административно производство, като на основание чл. 36 от АПК е указано да предоставят писмено становище по жалбата, както и относими доказателства към нея.

В отговор, с писмо с вх. № 3353/11/17.08.2011 г., от ЗК „Л.И.” АД е постъпило становище, в което се посочва, че на 26.11.2010 г. в компанията е постъпило уведомление за застрахователно събитие, при което са причинени щети на мотоциклет, собственост на жалбоподателя. При завеждане на щетата г-н И.Г.М. е уведомен, че заедно с необходимите документи, следва да предостави и номер на банковата си сметка, по която да му бъде изплатено обезщетението. На основание сключен в ЗК „Л.И.” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е определено и на 15.07.2011 г. на И.Г.М. е изплатено по банков път застрахователно обезщетение. Към писмото е приложено копие на Молба с вх. № 10/21.06.2011 г., попълнена и подписана от И.Г.М., в която е посочен и номер на банковата му сметка.

С писмо, изх. № 3353/11/02.09.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от ЗК „Л.И.” АД са изискани заверени копия на относими към жалбата доказателства.

С писмо, вх. № 3353/11/12.09.2011 г. от ЗК „Л.И.” АД са изпратени заверени копия на: щета № 0017-5000-10-304815; лист № 38 от Договор за задължителна гражданска отговорност № 10.0202457/22.12.2009 г.; документи при завеждане на щетата; документ за банков превод от 15.07.2011 г.; Решение на Районен съд – гр. Р.

С писмо, вх. № 3353/11/2508.2011 г., от ОББ АД е получено становище, в което се сочи, че при извършена проверка не са открити данни, от които да се заключи, че служител на банката е предоставил информация за наличие на сметка на И.Г.М. на трети лица. Към писмото е приложено копие на Договор от 29.08.2008 г. за откриване на разплащателна сметка.

С писмо, изх. № 3353/11/10.08.2011 г. на Председателя на КЗЛД, И.Г.М. е уведомен за предприетите действия по жалбата и с оглед определяне допустимостта на жалбата е изискана допълнителна информация. В отговор с писмо, вх. № 3353/11/17.08.2011 г., жалбоподателят представя копие на Договор от 10.03.2009 г. за предоставяне на потребителски кредит с обезпечения и извлечение от 15.07.2011 г. от неговата сметка.

За откритото заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 05.10.2011 г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят и ответната страна – ОББ АД, не се явяват, не изпращат процесуални представители. За ЗК „Л.И.” АД се явява юрк. К.Н.А. с пълномощно по преписката. Юрк. А. представи на Комисията оригинала на молбата и бележката, съдържаща номера на банковата сметка на г-н И.Г.М., за които доказателства твърди, че са написани и подписани лично от жалбоподателя, поради което счита подадената жалба за неоснователна.

В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Жалбата е насочено срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателя, изразяваща се в предоставянето им от страна на ОББ АД на трети лица. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД „предоставяне” е действие по обработване на лични данни.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на лични данни от „ОББ” АД.

В чл. 4 от ЗЗЛД законодателят изрично е указал основанията за допустимост за обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона.

В конкретния случай, видно от надлежно подписания Договор от 10.03.2009 г. за предоставяне на потребителски кредит с обезпечения между, И.Г.М. и ОББ АД е налице валидно правоотношение. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Налице е изричното съгласие на страните по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. На следващо място, видно от Застрахователна полица № 1707683 между жалбоподателя и Застрахователна компания „Л.И.” АД съществува правоотношение във връзка сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

От събраните към жалбата писмени доказателства може да се направи безспорен извод, че е налице обработване по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД на свързаните с г-нИ.Г.М. лични данни от страна на банката във връзка сключения договор и от страна на ЗК „Л.И.” АД във връзка договора за задължителното застраховане.

По смисъла на чл. 257, ал. 1 от Кодекса за застраховането, обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданска отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предмет на застраховката „Гражданска отговорност” е деликтната отговорност на застрахования, при която застраховката неутрализира неблагоприятните последици от противоправно поведение на застрахования. То е юридически факт, който поражда гражданска отговорност на застрахования. Застрахователен риск при тази застраховка е опасността да възникне задължение застрахованият да обезщети вредите на трето лице, причинени от негово виновно поведение, също така и вредите, причинени от виновното поведение на трети лица, животни и вещи, за които застрахованият отговаря. Застрахователят, изпълнявайки задълженията си по договора, обезщетява увредения.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се определя и изплаща от застрахователя в 15-дневен срок, след като застрахованият или увредените трети лица са представили всички изискани документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите, но не по-късно от 3 месеца от датата, на която претенцията по застраховката е била заведена.

Задължението на застрахователя се ангажира единствено при наличие на всички елементи на гражданската отговорност – деяние, противоправност, вреда, вина, причинна връзка Видно от Решение от 10.05.2011 г. на Районен съд – гр. Р., причина за настъпилото ПТП била предприетата маневра „завой наляво” на мотоциклетиста И.Г.М., без да пропусне автомобила на подсъдимия, както и движение на последния с превишена скорост. В тази връзка е приложения Доклад по щета № 0017-5000-10-304815/1 и сравнителната експертиза към посочената щета. От изложеното следва извода, че съгласно сключена с г-н И.Г.М. застраховка, възниква задължението на Застрахователна компания „Л.И.” АД да изплати по банков път паричното обезщетение. Към административната преписка е приложената молба, подписана от И.Г.М., в която собственоръчно е посочил номер на банковата си сметка, по която е преведена сумата. Несъстоятелни са изложените в жалбата твърдения, че застрахователната компания е имала достъп до личната му сметка, тъй като извършването на банков превод е операция, която не съдържа право на достъп до съответната банкова сметка, което е видно от Преводно нареждане BORD06547783 от 15.07.2011 г.

Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че служители на банка ОББ АД, на която е клиент, са предоставили информация, съдържаща личните му данни като клиент и потребител. От ОББ АД заявяват, че нямат договорни отношения със Застрахователна компания „Л.И.” АД по повод продуктите, които ползва г-н И.Г.М.

В хода на административното производство безспорно е установено, че е налице щета, по която следва да се изплати обезщетение. Обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед превеждането по банков път на застрахователно обезщетение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 36 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.