Решение по жалба вх. № 335/ 24.01.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков – членове на Комисията за защита на личните данни, в открито заседание, проведено на 11.04.2012 г. (Протокол №18), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№335/24.01.2012г., подадена от Н.К.С. срещу ЕТ „АИПМ Д.Б.”.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че поради възникнал конфликт между нея и личната й лекарка – д-р Б. е подала жалба до РЗОК – гр. Б. Н.К.С. е узнала от нейни близки, че жалбата, съдържаща личните й данни и тези на нейния брат е залепена на вратата на лекарския кабинет на д-р Б. Г-жа Н.К.С. посочва, че е направен опит личните данни да бъдат заличени, но въпреки това „при внимателно вглеждане могат да бъдат разчетени”. Жалбоподателката счита, че с тези действия д-р Б. е създала условия личните й данни да бъдат достояние до трети лица, поради което моли Комисията с оглед правомощията си да предприеме необходимите действия по случая.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Жалба с вх.№94-01-85/15.12.2011г.; Писмо с изх.№94901985/10.01.2012г. от РЗОК–Б.; Констативен протокол №1416/21.12.2011г. и Констативен протокол №1420/30.12.2011г.

С писмо с изх. № 335/12/06.02.2012 г. на Председателя на КЗЛД, на жалбоподателката е разяснено приложното поле на Закона за защита на личните данни и са посочени правните възможности и мерки, които следва да предприеме ако счита, че правата й по ЗЗЛД са нарушени. Обяснен е реда за подаване и резглеждане от КЗЛД на искания на физически лица във връзка с нарушени техни права по ЗЗЛД. На г-жа Н.К.С. е указано ако поддържа жалбата си да я депозира в срок в КЗЛД, като я подпише.

В отговор, с писмо с вх. № 1504/06.03.2012 г. Н.К.С. изпраща жалбата си, съобразена с изискуемите от закона реквизити.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона, каквото качество безспорно притежава ЕТ „АИПМ Д.Б.”. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че от ЕТ „АИПМ Д.Б.” е подадено Заявление с вх.№101719.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание, проведено на 21.03.2012 г. (Протокол № 15), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 11.04.2012 г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката Н.К.С. и ответна страна – ЕТ „АИПМ Д.Б.” в качеството му на администратор на лични данни.

В условията на служебното начало с писмо, изх. № 335/12/06.02.2012 г. и повторно с писмо с изх. № 335/12/06.03.2012 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), д-р Б. – собственик на ЕТ „АИПМ Д.Б.” е уведомена за образуваното в КЗЛД административно производство и на основание чл. 36 от АПК е указано да предостави писмено становище по жалбата, както и относими към случая доказателства.

В отговор, с писмо с вх. № 335/12/13.03.2012 г., от д-р Д. Б. е получено становище, в което се посочва, че от 2000 г. е общопрактикуващ лекар в ЖК „Л.” – гр. Б. От м. август Н.К.С. е специалист административно обслужване, но „заради арогантното й поведение”, както и за неспазване на работното време, са уведомени директора на ТД „О.”, кмета на гр. Б., общински съветници, районните полицейски инспектори. С голяма част от жителите на квартала е била в конфликт, в т.ч. и с д-р Б. На 09.12.2011 г. Д. Б. е предала на г-жа Н.К.С. формуляри за преизбор на личен лекар, тъй като съгласно чл. 12 от Кодекса за професионална етика лекарят може да откаже лечение, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие. От тези действия са последвали жалби до РЗОК, до Регионална колегия на БЛС, до 02 РПУ, при резултатите от проверките по които не са констатирани нарушения. Тъй като предоставената от РЗОК жалба на Н.К.С. била изпълнена с много правописни грешки, д-р Б. посочва, че ги е коригирала и е заличила ЕГН, което е подразнило жалбоподателката. Заявява, че е предоставила жалбата, ведно с констатациите по нея на г-жа Н.К.С., а тя е използвала копията, за да й навреди. Д-р Б. счита подадената жалба за неоснователна.

Към писмото са приложени заверени копия на: Жалба на Н.К.С. до РЗОК; Заповед за проверка и Констативен протокол №1416/21.12.2011г.; Заповед за проверка и Констативен протокол №1420/30.12.2011г.; Отговор от КПЕ към БЛС; Постановление на Районна прокуратура – Б. и Удостоверение от Второ РУП за лекарски кабинет.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по жалбата, с писмо с изх.№335/12/06.12.2012 г. на Председателя на КЗЛД, от НЗОК е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхната институция действия по жалбата.

С писмо с вх. № 335/12/23.02.2012 г., от НЗОК е получено становище, в което се сочи, че на 15.12.2011 г. в РЗОК – гр. Б. е постъпила жалба от г-жа Н.К.С. относно предложението за смяна на личния лекар. При извършената проверка е установено, че по повод подадената жалба не са констатирани нарушения.

Към писмото са приложени относими към случая доказателства.

В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 11.04.2012 г. (Протокол № 18), страните – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуален представител.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от администратора на лични данни на ЕТ „АИПМ Д.Б.”.

Жалбата е насочена срещу неправомерно разпространяване на личните данни на Н.К.С. от ЕТ „АИПМ Д.Б.”. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” представлява обработване на лични данни.

В чл. 4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона. В конкретния случай, жалбоподателката е предоставила личните си данни на д-р Б. в качеството й на общопрактикуващ лекар. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. Едновременно с казаното, съгласно чл.84, ал.2 от Закона за здравето, регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие.

От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на физическото лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора на лични данни във връзка със здравната информация за лицето.

За изложените твърдения, че жалбата до РЗОК, съдържаща личните данни на г-жа Н.К.С. и на нейния брат, е била «залепени на вратата на кабинета на д-р Б.», не са ангажирани доказателства, подкрепящи тези твърдения, поради което не може да се кредитират същите за извършено неправомерно обработване на лични данни.Противоречиви са и наведените доводи относно периода, през който жалбата е била залепена на вратата. В жалба с вх.№335/24.01.2012г. Н.К.С. сочи, че от нейни близки е узнала, че близо 20 дни жалбата е стояла залепена на вратата на лекарския кабинет. Обаче в становище с вх.№1504/06.03.2012г. жалбоподателката посочва друг срок – 10 дена. Въпреки предоставената на г-жа Н.К.С. от страна на Комисията възможност, жалбоподателката не е депозирала неоспорими доказателства в подкрепа на твърденията си, че жалбата е била залепена на вратата на лекарския кабинет. Д-р Б. заявява, че след като е коригирала допуснатите правописни грешки, ведно с констатитивните протоколи ги е предала на Н.К.С.. Едновременно с казаното, г-жа Н.К.С. посочва, чесъдържащите се лични данни в жалбата са били заличени.

В приложеното към писменото становище от НЗОК писмо с изх.№94-01-85/10.01.2012г. се сочи, че след извършена проверка на общопрактикуващия лекар д-р Д. Б. по изнесените от жалбоподателката обстоятелства е установено, че жалбата до РЗОК е неоснователна, а случаят касае личен конфликт, възникнал между лекар и пациент.

От събраните в хода на административното производство доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Личните данни на Н.К.С. са обработени законосъобразно от страна на администратора на лични данни.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.