Решение по жалба вх. № 298/ 24.01.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 09.03.2011 г. (Протокол № 12), разгледа по същество жалба с рег. №298/24.01.2011 г., подадена от О.А.Н. срещу „М.” ЕАД.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която г-жа О.А.Н. твърди, че на 02.08.2010 г. в магазин на „М.” ЕАД, находящ се в гр. София, ЖК „Младост” 3 (до магазин „Кауфланд”), е сключила договор с мобилния оператор. Жалбоподателката посочва, че е прочела и подписала двата екземпляра на договора. Полученият от нея екземпляр от договора решила да прочете „преди няколко дни”, при което е установила, че не е нейният, а договор на друг абонат. Няколко пъти е посещавала магазина, за да получи втория екземпляр от своя договор, но същият не е открит и служителят е принтирал копие на договора от компютъра и предложил да го подпише, но г-жа О.А.Н. отказала.

Жалбоподателката моли Комисията с оглед своите правомощия да предприеме необходимите действия по случая, тъй като се притеснява за личните си данни, съдържащи се в екземпляра от договора, който може би е в притежание на друго лице.

Към жалбата са приложени ксерокопия на договор № 30551896/02.08.2010 г., две приложения към него и заявка – декларация на името на З.-В.Е.Ч..

На 11.02.2011 г. (Протокол с вх. № 298/11/23.02.2011 г.) по мобилен телефон с номер ******** е проведен разговор с З.-В.Е.Ч. – титуляр на договор №30551896/02.08.2010 г., изпратен от жалбоподателката. Г-жа З. заяви, че договорът й с „М.” ЕАД е редовен и няма никакви пропуски и забележки по него.

В условията на служебното начало с оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата, с писмо изх. № 298/10/01.02.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от „М.” ЕАД е изискано становище по жалбата, както и относими доказателства към нея. В отговор с писмо, вх.№298/10/09.02.2011 г. от „М.” ЕАД е получено становище с приложени копияна двата екземпляра от договор № 140968761, сключен на 02.08.2010 г., от които единият съдържа, а другият – не, подписа на жалбоподателката.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

Дружеството “М.” ЕАД има качеството администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на личните данни. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че на “М.” ЕАД е издадено Удостоверение № 50151 и е вписано в регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД. Заявени са четири регистъра: „База данни абонати”, „База данни персонал”, „Видеонаблюдение” и „Посетители”.

Жалбата е насочена срещу неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на “М.” ЕАД, което се изразява в разпространяване на личните й данни, съдържащи се в договора за мобилни услуги. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” представлява обработване на лични данни.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.

В заседание, проведено на 16.02.2011 г. (Протокол № 8), Комисията обявява жалбата за допустима, насрочва я за разглеждане по същество за 09.03.2011 г. и конституира като ответна страна в административното производство “М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни.

За откритото заседание на Комисията, проведено на 09.03.2011 г. (Протокол №12), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален представител. За “М.” ЕАД се явява юрк. В.И. с пълномощно. Юрк. И. сочи, че съобразно процедурата при сключване на договор с клиенти, мобилният оператор изготвя два екземпляра от договора, единият от които остава в “М.” ЕАД, а вторият се дава на клиента. В случая, жалбоподателката е пропуснала да вземе своя екземпляр, но въпреки това от м. август ползва услугите, договорени с мобилния оператор и до настоящия момент е коректен клиент, поради което юрк. И. счита жалбата за неоснователна.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

Видно от копие на договор № Н0968761 е налице обработване по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД на личните данни на О.А.Н. от страна на администратора на лични данни“М.” ЕАД във връзка със сключването на договор за мобилни услуги. Този факт не се оспорва от жалбоподателката.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл. 4 от ЗЗЛД законодателят изрично е указал основанията за допустимост за обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона.

Жалбоподателката заявява, че преди да сключи договор с мобилния оператор, й е предоставена възможност да прочете съдържанието му, след което го е подписала. По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД е налице съгласието на физическото лице да предостави доброволно личните си данни във връзка с договор за мобилни услуги. Част от процедурата при сключване на договор за мобилни услуги е да се изготвят два екземпляра от договора – единият за мобилния оператор и вторият – за клиента. Към административната преписка са предоставени копия двата екземпляра на договор №Н0968761, сключен на 02.08.2010 г., съответно с означени часове – 11.47.22 часа и 11.47.24 часа, от които е видно, че дори и неподписан, вторият екземпляр от същия е в държане на “М.” ЕАД и не е предоставен на трети лица. Не са открити доказателства, въз основа на които предметът на нарушението да бъде съотнесен към евентуалния извършител – “М.” ЕАД.

От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на жалбоподателката е законосъобразно по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед сключването на договор за мобилни услуги.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 39 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.