Решение по жалба вх. № 2712/ 15.06.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.09.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№ 2712/15.06.2011г., подадена от Р.А.Г. срещу НАП.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 27.07.2011г.

Р.А.Г. сезира Комисия за защита на личните данни, с която жалбоподателят обжалва решение №66-22-605/28.05.2011г. на Териториална дирекция на НАП гр. П. Господин Р.А.Г. е подал до ТД на НАП заявление с вх.№ВхК-4498/16.05.2011г. с искане да му бъде осигурен достъп до личните данни на негов клиент със собствено име П.

С обжалваното пред КЗЛД решение на ТД на НАП гр. П. е постановен отказ от достъп до лични данни. Мотивите се, че към заявлението не е приложено нотариално пълномощно, от което да се установи представителната власт на господин Р.А.Г. На следващо място, като мотив за постановяване на отказа е че към заявлението за достъп не са приложени доказателства, от които да се установи правната връзка адвокат-клиент. Жалбоподателят не е обосновал пред териториалната агенция и необходимостта от предоставяне на исканият достъп до личните данни на неговият клиент, което от своя страна е възпрепятствало администратора на лични данни да извърши преценка на необходимостта за предоставяне на достъпа. Липсата на посочването на целта, за която се иска осъществяване на достъпа до личните данни е лишила от възможност администратора на лични данни да извърши преценка на обстоятелствата, дали при обработването на личните данни чрез предоставянето им ще са спазят принципите на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, на които трябва да се основана законосъобразното обработване.

В жалбата до Комисията, както и в заявлението за достъп до лични данни, Р.А.Г. уточнява, че заявлението е подадено от негово име в качеството му на адвокат, а не като пълномощник на клиента му П.. Жалбоподателят иска да му бъде предоставена информация по отношение на трите имена и единният граждански номер на лицето. Твърди, че го е индивидуализирал пред администратора на лични данни, като е посочил собственото му име, работодателят му и данни за него и че има трудово правоотношение с посочената фирма. Господин Р.А.Г. се позовава на разпоредбата на чл.31 от Закона за адвокатурата, която му дава право да иска сведения от административните органи, дори и по отношение на личните данни на клиенти. Жалбоподателят счита, че мотива на приходната агенция за предоставяне на адвокатско пълномощно, чрез което да се установи връзката му с лицето, чиито достъп до данните му иска не е необходимо, а само трябва да се удостовери качеството си на адвокат чрез представянето на адвокатска карта, което той е сторил на 13.05.2011г. в кабинета на директора на териториалната дирекция.

Р.А.Г. иска от Комисията да постанови решение, с което да отмени отказа на ТД на НАП гр. П. за достъп до личните данни на клиента му с име П., да му бъде осигурен достъп и да бъде наложено наказание за извършеното от администратора на лични данни нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата са приложени следните доказателства: решение №66-22-605/28.05.2011г. на ТД на НАП гр. П. и молба от Р.А.Г. до ТД на НАП гр. П.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства отНАП и ТД на НАП гр. П.

На 06.07.2011г. е депозирано в деловодството на КЗЛД писмено становище, ведно с приложените към него доказателства от ТД на НАП гр. П. В становището се излагат аргументи на недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи се, че жалбоподателят е трето лице по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗЗЛД, което желае да му бъдат разкрити данни, които не се отнасят до самият него. Посочва, че жалбоподателят не е предоставил и доказателства пред административния орган в насока, че той самият е регистриран като администратор на лични данни на собствено основание.

Към становището е приложена цялата административна преписка, по издадения оспорен акт за отказ за достъп до лични данни.

На 12.07.2011г. е депозирано и писменото становище на НАП. Излагат се твърдения, че постановеният отказ за достъп до лични данни е законосъобразен. Мотивите са, че достъпът до лични данни, регламентиран в чл.26 от ЗЗЛД се осъществява лично от физическото лице, за което се отнасят данните или чрез пълномощник, като делегирането на правото на достъп се осъществява посредством представяне напълномощно с нотариална заверка на подписа.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

Видно от събраните в административното производство доказателства, подкрепени и от твърденията на самият жалбоподател, той е подал заявление с правно основание чл.26 от ЗЗЛД до ТД на НАП гр. П. Исканият достъп до лични данни е направен не в качеството му на пълномощник на физическото лице, а в качеството му на адвокат.

Систематичното място на чл.26 от ЗЗЛД е в глава пета „Права на физическите лица”. В текста на нормата, законодателят е предвидил, че от това право може да се възползва само физическо лице, за което са отнасят данните. Осъществяването на достъп до лични данни се извършва лично от лицето, за което се отнасят личните данни или чрез пълномощник. В чл.29, ал.3 от ЗЗЛД е предвидено, че в случаите когато достъпа се осъществява чрез пълномощник, то той следва да представи пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.

Жалбоподателят иска достъп до чужди лични данни, действащ не като пълномощник, а в качеството му на адвокат. Мотивите, на които се позовава за правото му на достъп е разпоредбата на чл.31 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят не е от кръга лица, предвидени в ЗЗЛД да иска, съответно да получи достъп до лични данни, които не се отнасят до него или до лице, което го е упълномощило да осъществи от негово име достъпа.

Закона за защита на личните данни се явява специален по отношение на Закона за адвокатурата по повод достъпа до лични данни на физическите лица, поради което в този случай се прилагат разпоредбите на специалния закон, а не на общия такъв. Жалбоподателят не е легитимно лице да иска само в качеството си на адвокат достъп до личните данни на лице, за което твърди, че са във връзка адвокат-клиент.

На следващо място на откритото заседание на Комисията, на което е разгледана жалбата по същество, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД. Господин Р.А.Г. заявява, че той е трето лице по отношение на лицето, за което се отнасят данните и администратора на лични данни, който ги обработва и от който е поискан достъп до тях, но има основание да го получи. Жалбоподателят уточнява също така, че отношенията му с лицето, до чиито лични данни е поискал достъп са между адвокат и клиент, но между тях няма сключен договор за правна защита и съдействие и упълномощаване. Основанието за исканият достъп е неизплатен хонорар, който по силата на Закона за адвокатурата, господин Р.А.Г. иска да търси по съдебен ред, но за тази цел са му необходими имената и единния граждански номер на лицето.

Комисията приема, че изтъкнатият от адвокат Р.А.Г. довод, за който му е нужен достъп до свързаните с неговият клиент П. лични данни не попада в хипотезата на т.6 от чл.4 на ЗЗЛД. В цитираната разпоредба на закона е определено, че обработването на личните данни е допустимо, когато то се извършва за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните.

В правната доктрина има разлика между понятията правомощия и право /субективно право/.

Субективни права притежават гражданите, физическите лица и юридическите лица. Субективно право е призната и гарантирана възможност на лицата да имат определено поведение и да изискват определено поведение, с оглед реализиране на един регламентиран от правото интерес. Гражданите могат да реализират тази възможност или да се откажат от нея, съобразно своя интерес.

Правомощието това са всички права, които са предоставени на един орган, с оглед постигане на публичния интерес, осъществяване на държавното управление. Държавните органи имат не само права, но те са длъжни да осъществят тези права. Следователно правомощието представлява право и задължение това право да бъде упражнено.

При тълкуване на визираната нормативна уредба следва правният извод, че законодателят е определил, че обработването на личните данни е необходимо за упражняване на правомощия на третото лице или администратора на лични данни, а не на субективни права.

Правото на адвокат Р.А.Г. да си търси по съдебен път незаплатеният му хонорар е субективно право и не може да бъде определено като негово правомощие и тази връзка КЗЛД не споделя и не приема наведените доводи в тази насока.

По отношение на направеното искане от адвокат Р.А.Г. за присъждане на направените от него разноски, изразяващи се в осъществяването на две пътувания до гр. София – за запознаване с административната преписка и за участие в откритото заседание, Комисията приема същото за неоснователно и го оставя без уважение. Мотивите за това са следните:

Съгласно чл.47, ал.2, изречение второ от АПК разходи се признават при лично явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път.

На първо място в закона е определено, че се признават разходите, направени само за явяване на страна в административното производство на открито заседание, но не се признават разходи за запознаване с административната преписка.

На второ място, за да се признаят разходите е необходимо административното производство да е започнало по инициатива на другата страна в него или да е образувано по служебен път. Настоящето административно производство е започнало по инициатива на адвокат Р.А.Г., а не на ответната страна.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Оставя без уважение жалба с рег.№ 2712/15.06.2011г., подадена от Р.А.Г. срещу Решение №66-22-605/28.05.2011г. на Териториална дирекция на НАП гр. П., с което му е отказан достъп до лични данни като неоснователна.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.