Решение по жалба вх. № 251/ 19.01.2012 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков, в заседание, проведено на 07.03.2012 г. , на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави за разглеждане жалба с рег. №251/19.01.2012г., подадена от П.Г.С. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

П.Г.С. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи правни доводи за извършено от страна на „М.” ЕАД неправомерно и незаконосъобразно обработване на свързаните с него лични данни. Жалбоподателят твърди, че в края на месец октомври 2011г. отишъл да си заплати сметките към мобилният оператор и по този начин разбрал, че към сметката е прибавена сума, произтичаща от задължение за изплащане на лизингов телефон. В жалбата се твърди, че от името на г-н П.Г.С. и без неговото знание и съгласие е сключен на 05.10.2011г. договор запокупка на мобилен телефон и апарата е взет на лизинг. След отказ на жалбоподателя да заплати сумата, номера на мобилния номер, който ползва е спрян. При повторно посещение в офис на мобилния оператор, се установило, че при спрян телефон отново има начислена сметка за плащане в размер на 228 лв. Установило се, че тази сума е натрупана вследствие на втори договор за закупуване на мобилен апарат на лизинг.

Жалбоподателят излага аргументи, че не е подписвал договорите за лизинг и оспорва съответно начислените суми по тях. Г-н П.Г.С. счита, че личните му данни са обработени неправомерно и нецелесъобразно.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от мобилния оператор.

На 21.02.2012г. е постъпило становище с доказателства към него от ответната страна в административното производство. С него се представят сключените на името на жалбоподателя договори и се уточнява, че въз основа на сключените договори за лизинг са издадени фактури за стойността на ползваните услуги за 5 номера. В същото се сочи, че се обработват личните данни на жалбоподателят в изпълнение на сключени договори между господин П.Г.С. и „М.” ЕАД.

Към становището са приложени следните документи: договор №С1236830 от 05.10.2011г., приложение № и приложение 2 от същата дата към договора, договор за лизинг, погасителен план, молба от 05.10.2011г. за промяна на вида абонамент, договор №М2902328 от 05.10.2011г. и приложение№1 и №2 към него и 8 броя фактури.

В жалбата си господин П.Г.С. сочи, че по същия повод двукратно е сигнализирал районното управление на МВР гр. В., като тъжбите му имат входящи номера: 38569/17.11.2011г. и 39285/25.11.2011г.

С писмо на Председателя на КЗЛД е изискана информация за хода на образуваната пред МВР преписка по повод тъжбата на господин П.Г.С. На 29.02.2012г. 07 РПУ-СДВР уведомява Комисията, че са постъпили две преписки с вх. №№36346/2011г. и вх.№37038/2011г., образувани по жалби, с идентично съдържание, от П.Г.С. за това, че без негово знание и съгласие са сключени договори с „М.” ЕАД на 05.10.2011г. Материалите по преписките са обединени и след извършване на проверка са изпратени на Софийска районна прокуратура с мнение за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за деяние по чл.308 от НК.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че господин П.Г.С. е сезирал районното управление на МВР в гр. В., от където двете му тъжби са препратени на 07 РПУ-СДВР гр. София. Материалите са обединени и е дадено предложение на софийска районна прокуратура за образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по смисъла на чл.308 от НК.

Съгласно чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед на доказателства по жалбата е налице хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. Резултатите и заключенията от образуваното наказателно производство от общ характер в Районната прокуратура могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство, така и с оглед защита на правата на жалбоподателя. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията производството и в последствие за постановяването на административен акт отКЗЛД. В зависимост от резултатите на предприетите следствени действия и установяването на инкриминираното деяние и извършителя му ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателя лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията счита, че е налице предпоставката на чл. 54, ал. 1, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на административното производство.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни, чл. 27, ал. 2 и чл. 54, ал. 1, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.