РЕШЕНИЕ
№ 2192/2011 г.
София,04.08.2011г.
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на закрито заседание, проведено на 22.06.2011 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. №2192/16.05.2011г., подадена от Л.Г.М. срещу М.Л.М.
В жалбата на Л.Г.М., с която е сезирал КЗЛД се твърди, че на 11.11.2011г. е установил, че лицето М.Л.М. е използвало личните му данни, като ги е описал в декларация, която собственоръчно я е подписал.
Жалбоподателят протестира срещу това, че господин М.Л.М. е използвал единият му граждански номер в декларацията и счита, че с това са нарушени правата му по Закона за защита на личните данни.
Към жалбата е приложено копие от декларация от М.Л.М.22.10.2010г.
В условията на служебното начало, съгласно чл.9 от АПК с писма изх.№№2192 от 27.05.2011г. са изискани допълнителни доказателства от двете страни в административното производство и изразяване на становището на ответната страна по жалбата.
На 03.06.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище, ведно с приложените към него доказателства от М.Л.М. В становището е описана следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Л.Г.М. в качеството му на председател на Управителния съвет на етажната собственост на блок „Първи май”, вход Б е подал искова молба с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗЛД срещу съпругата на ответната страна – Р.М. Госпожа Р.М. е била наемател на помещение, собственост на собствениците на сградата, в която то се намира. Причината за завеждането на иска е неплащането на наемната цена и желанието на собствениците да прекратят наемния договор.
Районен съд гр. П., с решение от 09.11.2010г. се произнася по предявените от Л.Г.М. искове, като осъжда Р.М. Първоинстанционното решение е обжалвано от госпожа Р.М., като втората инстанция в лицето на Окръжен съд гр. П. е отменил решението на районният съд и се е произнесъл по съществото на спора.
Декларацията на М.Л.М., както и декларациите на още петдесет души, живущи във вход А са представени като писмени доказателства пред окръжен съд П. Целта на тези писмени доказателства е била да се обори твърденията на ищците по делото. Господин М.Л.М. заявява, че въпросните декларации не са представяни на друго място, освен пред съда. Излагат се доводи, че както господин М.Л.М. разполага с личните данни на жалбоподателят, така и той разполага с неговите, притежавайки представената като доказателство пред окръжния съд в гр. П. декларация.
Към становището са представени следните доказателства: адвокатско пълномощно от 30.05.2011г., искова молба от собствениците на етажната собственост до районен съд гр. П., договор за наем от 01.01.2007г., въззивна жалба от Р.М. и решение №181829.03.2011г. на Окръжен съд гр. П.
На 09.06.2011г. е депозирано пред Комисията и становището на жалбоподателят – Л.Г.М. и с приложени към него доказателства. Жалбоподателят дава обяснение по случая, като сочи, че помещение от 12 кв.м, собственост на етажната собственост е отдадено под наем на Р.М. След избирането му на 23.03.2010г. за Председател на Управителния съвет на Общото събрание на собствениците на етажната собственост е предприел действия за актуализиране на наема, както и събиране на дължимите от наемателката суми. Жалбоподателят твърди, че е отправил нотариална покана в качеството си на Председател на управителния съвет на Общото събрание, с която се уведомява госпожа Р.М. за прекратяване на договорните отношения, след което е подадена и искова молба. Любомир М.Л.М. уточнява, че жалбата, с която е сезирал КЗЛД е в резултат от организирана и извършена подписка от Р.М. и съпругът й М.Л.М. срещу заведеното дело пред районния съд в гр. П.
Към становището се представят като доказателства следните документи: договор за наем от 15.11.1996г., договор за наем от 01.10.2011г., договор за наем 01.01.2007г., протокол от 23.03.2010г. на ОС на собствениците на етажната собственост, протокол №1 от 23.03.2010г. на УС на ОС на собствениците на етажната собственост, регистрационна карта на сграда с рег.№161/31.01.2011г., нотариална покана от 03.06.2010г., искова молба №10058/09.07.2010г., решение на районна съд П. по гр.д. 4858/2010г., решение №161 на окръжен съд П. и удостоверение №684/25.02.2011г
Жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което Комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Предпоставките за недопустимост на жалбата са, че липсва пасивно легитимирана страна в административното производство, което е пречка за развиването му и за този вид обработване на лични данни не се прилага ЗЗЛД. Жалбата е насочена срещу точно конкретно неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателят, а именно изписването им в декларация, изхождаща от М.Л.М. Жалбоподателят не е сезирал КЗЛД с оплакване срещу обработване на свързаните с него лични данни от страна на Окръжен съд П., пред който е представена като доказателство декларацията от господин М.Л.М.
На следващо място приложимостта на ЗЗЛД е при обработването на лични данни с автоматични или не автоматични средства. При обработване на данните с неавтоматичните средства, данните трябва да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В конкретния случай личните данни на жалбоподателят, които са обработени от М.Л.М. не съставляват част от регистър.
С оглед гореизложеното, поради невъзможността да се конституира ответна страна- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, на основание с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията,
РЕШИ :
Оставя без разглеждане жалба рег. №2192/16.05.2011г., подадена от Л.Г.М. срещу М.Л.М., като недопустима и прекратява административното производство
Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.
Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд София градв 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венета Шопова /п/ |
Валентин Енев /п/ |
