Решение по жалба вх. № 2113/ 26.03.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 20.06.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа жалба с рег.№2113/26.03.2012г., подадена от И.Д.А.-Ш. срещу Дирекция социално подпомагане „Л.” към Агенция за социално подпомагане.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

И.Д.А.-Ш. сезира Комисията с жалба, в която сочи, че от месец януари 2011г. дирекция социално подпомагане „Л.” е извършила три проверки по закона за закрила на детето на нея и на семейството й. По първите две проверки й е отказан достъп до изготвените от дирекцията социални доклади, които отразяват резултатите от проверките. По третата проверка й е отказан достъп с аргумента, че социалният доклад съдържа лични данни на трето лице и с тези действия, жалбоподателката е била възпрепятствана да се запознае с изложените от бившия й съпруг факти. Госпожа И.Д.А.-Ш. излага твърдения, че в един по-късен етап се е запознала с доклада, в който според думите й съдържа обективно неверни факти и противоречиви твърдения.

Жалбоподателката твърди, че в докладите на дирекция социално подпомагане ”Л.” в основната си част съдържат нейни и на детето й лични данни. Информацията, която се отнася до бившият й съпруг се изчерпва само до посочване на единният му граждански номер и адресът му по лична карта, като тази информация е известна на госпожа И.Д.А.-Ш., поради дългото съжителство с него.

Госпожа И.Д.А.-Ш. твърди в жалбата си, че Агенция за социално подпомагане „Л.” системно нарушават правата й по ЗЗЛД, като не и осигуряват достъп да свързаните с нея и синът й лични данни. Жалбоподателката иска от Комисията да даде писмени указания на дирекцията и да я задължи да предоставя достъп до лични данни, съдържащи се в изготвените от нея социални доклади.

Към жалбата като доказателства са приложени: искане вх.№ЗД-94-ИИ-15/20.03.2012г. до АСП „Л.” и работен протокол от 20.03.2012г. на АСП „Л.”.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от директора на дирекция социално подпомагане „Л.”и от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане.

Дирекция социално подпомагане „Л.” депозира писменото си становище по жалбата на госпожа И.Д.А.-Ш., като в него се твърди, че съгласно Закона за достъп до обществена информация, достъпът до този вид информация може да бъде ограничен, когато е свързан с оперативната подготовка на актовете на държавните органи и няма самостоятелно значение. Исканата по цитираният закон информация от жалбоподателката не може да бъде предоставена, тъй като липсва съгласието на лицето, за което също се съдържа информация в социалните доклади, господин Ш.

Дирекция „Социално подпомагане” Л., като териториално поделение на Агенция за социално подпомагане е поискало от изпълнителният директор на агенцията, указания във връзка с направеното искане от госпожа И.Д.А.-Ш., относно възможността/ невъзможността да й бъде предоставен поисканият достъп. С решение№РД 04-11/06.03.2012г. Изпълнителният директор на АСП е направен мотивиран отказ от предоставяне на поисканата обществена информация, изпратен на госпожа И.Д.А.-Ш. Писмото, с което е изпратено решението се е върнало в цялост с отбелязване като непотърсено. В становището се сочат мотивите на решението, с което е отказан на госпожа И.Д.А.-Ш. достъп до обществена информация, като се предоставя и информация, че по направено искане от господин Ш. за достъп също има постановен отказ.

Към становището са приложени като доказателства: молба от директора на дирекция „Социално подпомагане” Л. от 18.01.2012г., декларация от Александър Ш. от 20.02.2012г., искане за извършване на социално проучване от 03.10.2011г., уведомително писмо от 20.02.2012г. до Изпълнителния директор на АСП, решение№РД 04-11/06.03.2012г., искане за извършване на социално проучване от ДАЗД от 04.10.2011г., Решение№РД 04-73/27.09.2011г., заявление за достъп до АСП от г-н Ш. от 23.08.2011г., уведомително писмо от АСП до госпожа И.Д.А.-Ш. от 26.08.2011г. и деклариран отказ за достъп до обществена информация от госпожа И.Д.А.-Ш. от 20.09.2011г.

В допълнение, директора на дирекция социално подпомагане Л., сочи че господин Н. и госпожа И.Д.А.-Ш. са получили отговор на тяхно запитване до дирекцията на 23.04.2012г. Двамата заявители са уведомени за възможността да се запознаят със съществуващите социални доклади от съответните съдебни досиета по конкретните граждански дела, които се водят между страните. Сочи се още, че Решение№РД 04-11/06.03.2012г. на АСП е предоставено на госпожа И.Д.А.-Ш. на 06.04.2012г., видно от направеното възражение от нея.

АСП изразява становище, в което сочи, че официално госпожа И.Д.А.-Ш. не е получила постановеното от агенцията решение за отказ от достъп до обществена информация, но въпреки това тя разполага с него. Сочи се, че агенцията няма информация, решението да е оспорено пред съда. Излагат се твърдения, че правата на жалбоподателката не са нарушени, както по ЗДОИ, така и по ЗЗЛД, от което следва че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Към становището е предоставена административната преписка по повод издаването на решението за отказ от достъп до обществена информация.

Във връзка със събраните по административната преписка доказателства и твърденията на ответните страни, от жалбоподателката е изискано да предостави допълнително информация, дали е получавала решението на АСП за отказ до достъп до обществена информация и дали решението е оспорено от нея в съда. Госпожа И.Д.А.-Ш. не представя допълнителни доказателства и информация.

Жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Видно от събраните доказателства, госпожа И.Д.А.-Ш. е отправила искане до дирекция социално подпомагане Л. с правно основание ЗДОИ от 18.01.2012г. дирекцията е териториално поделение на АСП, поради което искането на госпожа И.Д.А.-Ш. е изпратено по компетентност на агенцията, която от своя страна като задължен субект по ЗДОИ е постановила решение№РД 04-11/06.03.2012г. С решението е отказан достъп до обществената информация, която жалбоподателката е искала. Видно от доказателствата, решението не е получено от нея по официален път /известието за доставка се е върнало в цялост/, но госпожа И.Д.А.-Ш. знае за съществуването и съдържанието на решението. Този извод следва от направеното от нея собственоръчно възражение на социален доклад ЗД 11-294/05.04.2012г., изготвен във връзка с гражданско дело.

По повод искането на госпожа И.Д.А.-Ш. и господин Н., до дирекцията за социално подпомагане от 20.03.2012г. й е отговорно с писмо изх.№ЗД94ИИ-21/23.04.2012г.

Двете заявления, подадени от името на жалбоподателката до директора за социално подпомагане са с искания за предоставяне на документи, изготвени от дирекцията. Заявленията могат да се определят, като заявление за достъп до обществена информация, каквито ги е възприела и Агенция за социално подпомагане. Заявленията не могат да се определят и като заявление за достъп до лични данни, както твърди жалбоподателката в жалбата си. Те не съдържат законоустановените реквизити, които подробно са разписани в чл.30, ал.1 от ЗЗЛД.

На следващо място, по отношение на едно от заявленията има произнасяне на компетентния орган по ЗДОИ, Агенция за социално подпомагане. Комисия за защита на личните данни не е органът, който да извърши контрол по законосъобразност на постановеното решение. За госпожа И.Д.А.-Ш. съществува правната възможност да оспори административният акт пред съда, за което няма данни по административната преписка, тя да е направила. По отношение на второто заявление има изготвен до нея отговор, като тя е имала възможност или да оспори неговата законосъобразност или да обжалва мълчалив отказ на задълженият субект по ЗДОИ да се произнесе по направеното от нея заявление.

Преценката по отношение на допустимостта на жалбата следва да се извърши с оглед наличието на влязъл в сила административен акт, постановен от друг държавен орган със същия предмет и страни. От изложеното следва, че такъв акт съществува, въпреки че не е съобщен официално. Жалбоподателката знае за съществуването му от 06.04.2012г. и по административната преписка липсват доказателства той да е оспорен пред надлежния орган – съда в законоустановеният срок. Това обстоятелство предполага, че той е влязъл в законна сила.

За И.Д.А.-Ш. липсва и правен интерес да сезира Комисията, тъй като тя не е подала валидно заявление за достъп до лични данни, съгласно изискването на чл.30, ал.1 от ЗЗЛД. След като няма валидно искане за достъп до лични данни, не съществува и отказ на администратор на лични данни от такъв достъп. Жалбата, с която е сезирана Комисията няма предмет, а чрез нея се прави опит да се защитят права, защитата на които е регламентирана по друг закон ЗДОИ и които не са упражнени навременно.

Във връзка с изложеното и на основание чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.1 и т.5 АПК, Комисията,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд-София град.