Решение по жалба вх. № 2007/ 29.04.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков – членове на КЗЛД, в заседание, проведено на 13.07.2011 г. (Протокол № 30), на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. № 2007/29.04.2011 г., подадена от А.М.А. срещу Районен съд-В.Т.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която г-жа А.М.А. сочи, че е била страна по гр. дело № 221/2011 г. на Районен съд-В.Т. Установила е, че след приключване на делото, постановеното решение е публикувано в интернет – страницата на съда с пълните данни за страните – имена, дружеството, в което работи, адреси, телефонни номера, вследствие на което, според твърденията й, е започнала да получава обаждане от близки, роднини, познати и от клиенти на дружеството. На 30.03.2011 г. жалбоподателката е подала жалба до Председателя на Районен съд-В.Т. с искане незабавно да бъдат заличени съдържащите се в публикувания съдебен акт лични данни, като бъдат инициализирани имената на страните и на дружеството, както и посочените адреси. Г-жа А.М.А. е обезпокоена, тъй като неограничен кръг от хора имат достъп до решението по цитираното дело с пълни подробности относно личния й живот, семейни взаимоотношения, здравословно състояние и бизнес отношения. Моли Комисията с оглед своите правомощия да извърши проверка и да предприеме необходимото по случая.

Към жалбата е приложено копие на молба с вх. № 7044/30.03.2011 г. до Районен съд-В.Т.

В условията на служебното начало с оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата, с писмо изх. № 2007/05.05.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от Районен съд-В.Т. е изискано становище по жалбата, придружено с относими доказателства към нея. В отговор с писмо, вх. № 2007/11/19.05.2011 г. от Районен съд-В.Т. (РСВТ) е получено становище, в което се сочи, че при извършена проверка е установено, че е допуснат пропуск от съдията-докладчик по гр. дело № 221/2011 г., като не е обезличил ръчно незаличените от деловодната система данни. Относно обработването на лични данни, в становището се сочи, че са разработени Вътрешни правила за механизмите на обработване на лични данни и защитата им от незаконни форми на обработване, утвърдени на 19.10.2009 г. От 04.12.2009 г. са утвърдени Вътрешни правила за организацията и публикуването на съдебните актове в интернет – страницата на РСВТ, съгласно които на магистратите е възложено след постановяване на съдебния акт, преди да бъде публикуван да заличават всички лични данни, които съдържа.

В заседание, проведено на 14.06.2011 г. (Протокол № 25), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 29.06.2011 г. Като страни в административното производство Комисията конституира жалбоподателката А.М.А., ответна страна – Районен съд-В.Т. в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна – Висш съдебен съвет (ВСС), от който се изисква становище по жалбата.

В отговор с писмо, вх. № 2007/11/28.06.2011 г., от ВСС е получено становище, в което се сочи, че в конкретния случай липсва установяване на фактите, които жалбоподателката посочва, поради което считат жалбата за неоснователна.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 29.06.2011 г. (Протокол № 27), поради нередовно уведомяване на жалбоподателката, Комисията с Решение отлага разглеждането на жалбата по същество на 13.07.2011 г.

В деловодството на КЗЛД е депозирано писмо с вх. № 2007/11/07.07.2011 г., съдържащо молба от А.М.А. за прекратяване на административното производство поради оттегляне на жалба с рег. № 2007/29.04.2011 г. срещу Районен съд-В.Т.

За заседание на Комисията, проведено на 13.07.2007 г. (Протокол № 30), жалбоподателката не се явява, не се представлява. От ВСС не изпращат процесуален представител. За Районен съд-В.Т. се явява председателят на Районния съд Д.Ч.-М.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаването на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. С оглед посочената разпоредба и чл. 24, ал. 1 от АПК, пред КЗЛД е образувано административно производство по жалбата.

С Молба, вх. № 2007/11/07.07.2011 г., в качеството си на страна в административното производство, г-жа А.М.А. упражнява правото си да поиска прекратяване на производството пред КЗЛД.

Посочената хипотеза се съдържа в чл. 56, ал. 1 от АПК, съгласно която административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. В молбата за прекратяване на административното производство, жалбоподателката категорично и ясноизразява волята си да десезира КЗЛД.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 56, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.