Решение по жалба вх. № 1955/ 27.04.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав:Председател: Венета Шопова и членове- Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 21.09.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 1955/27.04.2011 г. от А.И.И. от гр. К. срещу МВР.

ЖалбоподателятА.И.И. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че органите на МВР неправомерно обработват негови лични данни и съгласно твърденията, фактическата обстановка по случая е следната:

През 1995 г. жалбоподателят е задържанв РУ-К., а през 2005 г. в РУ- С., за което му се правят полицейски регистрации, след което е освобождаван без повдигане на обвинение.

През м. ноември 2010 г. г-н А.И.И. подава документи за издаване на разрешително за оръжие в РУ К., което му е необходимо за дейността му като охранител в охранителна фирма, но през януари 2011 г. получава устно отказ за издаване на разрешително за огнестрелно оръжие. Счита, че причината за отказа е наличието на информация за криминални прояви в информационните фондове на МВР.

На 16.03.2011 г. жалбоподателят подава заявление за заличаване на полицейската регистрация с препоръчано писмо, но до момента не е получил отговор.

Г-н А.И.И. моли КЗЛД за извършване на проверка по случая и издаване на задължителни предписания за заличаване на личните му данни от АИС “ЦПР“.

Към жалбата не се прилагат доказателства в подкрепа на изложените в нея твърдения.

В условията на служебното начало, с оглед гарантиране спазването на принципа за бързина и процесуална икономия в административния процес от МВР е изискано да изрази становище по случая, както и да приложи разпечатка от АИС “Централен полицейски регистър” за лицето А.И.И. с ЕГН********.

С писмо вх. № 1955/11/30.05.2011 г. от страна на МВР предоставят исканата информация като излагат мотиви за неоснователност на жалбата. В становището се сочи, че няма данни в тяхната деловодна система за постъпило Заявление от жалбоподателя за актуализиране на неговите лични данни. Прилага се копие на писмо с рег. № 2015/ 13.05.2011г. по описа на ОД на МВР- Б., с което жалбоподателят се уведомява, че в информационните фондове на МВР не се съхранява информация за него, представляваща полицейска регистрация по смисъла на чл. 59 от ЗМВР.

Към становището се прилага и разпечатка от АИС “ЦПС“ за лицето А.И.И. Видно от отразената в нея информация лицето фигурира като “извършител“ по предварителни проверки по ЗМ № 716/1995 г.и ЗМ-725/1995 г. на РУ К. за извършено престъпление по чл. 194 от НК, приключили с мнение за образуване на предварително производство и предадени по компетентност материали на Районна прокуратура- гр. К. Има данни и за водено досъдебно производство по ЗМ- 1927/2008 г. на 05 РУ- гр. Б. към ОД на МВР- Б., приключено на 19.03.2009 г. с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК- поради липса на престъпление. Отразена е и информация относно задържане от полицейски орган- проверка съпричастност към извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от МВР, освободен на 19.04.2006 г.

Жалбата е разгледана по същество в присъствието на страните, респ. процесуални представители, на 13.07.2011 г.

Видно от представените доказателства, изразени становища и твърдения следва, че жалбата е редовна, подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, Комисията счита, че жалбата е основателна по следните съображения:

Законът за защита на личните данни урежда защита на правата на физическите лица при обработването на техните данни, дотолкова, доколкото обработването не се извършва за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство. В тези случаи, съгласно чл. 1 ал. 5 от ЗЗЛД, контролът по обработването се възлага на съответния държавен орган. В този смисъл Закона за МВР се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни, когато данните се обработват за целите на националната сигурност и обществен ред, а министърът на вътрешните работи следва да осъществява контрола по обработването на лични данни. От друга страна, законодателят в чл. 165 от Закона за МВР предоставя контрола по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни на Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни. Правото на Комисията да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни е закрепено и в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД.

Във връзка с регистриран Заявителски материал № 1927/2008 г. на 05 РУ- гр. Б. към ОД на МВР за извършено престъпление по чл. 198 от НК, като разследването по което е приключено на 19.03.2009 г. с мнение за прекратяване на основание чл. 24, т.1 от НПК – поради липса на престъпление, в АИС „Централен полицейски регистър” е въведена горепосочената информация, както и тази за задържане от полицейски орган на 18.04.2006 г., въведено от РУ- С. към ОД на МВР-Б., на основание чл. 70 (отм), ал. 1, т. 1 от ЗМВР- проверка съпричастност към извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от МВР, освободен на 19.04.2006 г.

Съхранението на посочената информация в случая противоречи на разпоредбата на чл.159, ал. 5 от ЗМВР, която изисква заличаване на личните данни при липса на законово основание за тяхното запазване. И доколкото събиране на лични данни за жалбоподателя е било необходимо във връзка с наказателното преследване, то с оглед неговото прекратяване отпада и законовото основание за последващо обработване, каквото според дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД представлява съхранението на лични данни. Позоваването на чл. 51, ал.1, т. 2 от ЗМВР като основание за отказ от заличаване на информацията не следва да бъде уважено, тъй като в посочената разпоредба е признато правото на изграждане и поддържане на информационни фондове, свързано със специфичната дейност на структурите на МВР, но не представлява специална норма, която да регламентира обработването на лични данни.

Съгласно чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР имат право да съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на лични данни. Тъй като към момента от страна на администратора на лични данни не са предприети действия в тази насока следва да се приложи общата в случая разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, забраняваща допълнителното обработване на данни за цели, различни от тези, за които информацията първоначално е била събрана.

С оглед гореизложеното, Комисията

ІІ. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД издава задължително предписание на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на личните данни в 14- дн. срок от съобщаване на настоящото решение да бъде заличена посочената в т. І информация.

Решението може да се обжалва чрез КЗЛД пред Административен съд- София град по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му.