Решение по жалба вх. № 1327/ 29.02.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 20.06.2011 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№1327/29.02.2012г., подадена от А.Ж.Б срещу ЕТ „Е.-А.Г.”, „Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 05.06.2011г.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от А.Ж.Б, в която се излагат твърдения, че свързаните с него лични данни, незаконно са използвани от фирма„У.1” ЕООД. От фактологията в жалбата се установява, че жалбоподателят ползва услугите на фирма „Т.Н.” ООД, с която има сключен договор за доставка на интернет. На 18.01.2012г., господин А.Ж.Б е получил телефонно обаждане, в което му е съобщено, че трябва да мине през офиса на фирма, за да подпише договор за доставка на интернет с нови по-изгодни условия. А.Ж.Б бил уведомен, че следва да посети офиса на фирма „Е.”, находящ се в гр. П., за подписването на новият договор. След като поискал да узнае, от името на кой получава обаждането, жалбоподателят бил уведомен, че договорът ще сключи с фирма „У.1” ЕООД, чиито офис се намира на същия адрес, като този на „Е.”. В по-късен момент, жалбоподателят установил, че е имало образувана проверка, която е установила че ЕТ „Е.” без правно основание обработва личните данни на абонати, за което й е наложено наказание от страна на Комисията.

А.Ж.Б иска от КЗЛД, след като едни път е констатирала извършено нарушение от страна на ЕТ „Е.”, да вземе мерки, незаконните масиви с лични данни, кои

Към жалбата не се прилагат доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „Т.Н.” ООД, „У.1” ЕООД и ЕТ „Е.-А.Г.”.

Жалбоподателят е уведомен с писмо на Председателя на КЗЛД за правната възможност, дадена му от чл.28а от ЗЗЛД, да поиска от администратора на лични данни да заличи свързаните с него данни, в случай че обработваните им не отговоря на изискванията на ЗЗЛД.

На 21.03.2012г. е постъпило писмено становище от „Т.Н.” ООД. В него се излагат доводи по повод жалбата на господин А.Ж.Б, като се твърди, че са провели среща с него и са му разяснили проблема от месец декември. Уведомили са жалбоподателят за предприетите от страна на дружеството мерки и са му гарантирали, че след извършената проверка от КЗЛД, няма изтичане на информация. В становището се излагат и доводи по повод дейността на ЕТ „Е.-А.Г.” и несъобразяването му с взетите решения на Комисията.

Към становището са приложени като доказателства:копие от договор №1658/31.01.20120г., сключен между А.Ж.Б и „Т.Н.” ООД, сигнал от А.Г., управител на ЕТ „Е.-А.Г.” от 22.02.2011г., ведно с приложенията към него и статия от вестник „М.”.

„У.1” ЕООД, изразява становището си по жалбата на господин А.Ж.Б, като излага следната фактическа обстановка:

„У.1” ЕООД, сочи, че доставя интернет трафик на крайни потребители в централната зона на гр.П. и на част от населението от село Т. Лицето А.Ж.Б не фигурира като контрагент и кран потребител на дружество „У.1” ЕООД. Жалбоподателят не е сключвал договор, поради което се изразява мнение, че е несъстоятелно твърдението, че са му се обаждали служител на фирмата.

Изяснява се факта, че между „У.1” ЕООД и ЕТ „Е.-А.Г.”, съществува връзка, която е подчинена на договорни отношения между купувач и продавач на едро. ЕТ „Е.-А.Г.” продава интернет трафик на едро на „У.1” ЕООД и на около още седем търговски дружества. Изяснява се, че отношенията между дружествата са на основата на търговията и „У.1” ЕООД не е запознато с наложените на неговия контрагент наказания от страна на Комисията.

Към становището не се прилагат доказателства.

ЕТ „Е.-А.Г.”, изразява писмено становище по жалбата, в което твърди, че е доставчик на интернет услуги основно на едро и няма изградена абонаментна мрежа на територията на с.Т. Сочи се, че дружеството няма сключени договори за доставка на дребно и няма отношение с абонатите на интернет услуги в това село. Твърди си, че лице с имената на жалбоподателят не е регистрирано в базата данни на дружеството и изложените твърдения в жалбата са неверни.

Излагат се твърдения, че данните от масивите, съдържащи се при дружеството, за които жалбоподателят твърди в жалбата си и за които има постановено решение на Комисията след изтичането на задължителния срок за съхраняването им по ЗЕС са заличени.

Към становището не се прилагат доказателства.

Във връзка със събраните доказателства по административната преписка и изразените становища, на жалбоподателят му е указано, че не подкрепя с надлежни доказателства твърденията си, доказването на които е в негова тежест. В изпълнение на дадените указания, в деловодството на Комисията е постъпило допълнително становище от „Т.Н.” ООД, в което се твърди, че жалбоподателят е отишъл при тях и е изразил възмущението си, че при толкова доказани случаи на злоупотреба с лични данни от ЕТ „Е.-А.Г.” към жалбата му се подхожда с недоверие. Управителят на фирмата го е запознал със сходните случай на злоупотреба, като му е направил и копие от документите по образуваната административна преписка.

Предоставя се и допълнителна информация, за това, че от месец януари 2012г. имало повече от десетина обаждания до абонати на фирмата от телефонен номер, който е служебен на ЕТ „Е.-А.Г.”. Излагат се твърдения, че лицето, което е извършило позвъняванията е с име – П., служител на „У.1” ЕООД, като се уточнява, че офиса се помещава в гараж в гр. П.

Към допълнителното становище е приложено писмено обръщение на жалбоподателят от 09.04.2012г. в него се сочи, че единственото меродавно доказателства, за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства са „другите хора, които са търсени по телефона от същите господа.”

За откритото заседание на Комисията, на което жалбата е разгледана по нейното същество, страните са редовно призовани. Жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява.

За ЕТ „Е.-А.Г.” се явява А.Г. заедно с адвокат А.Д. от Адвокатска колегия – гр. П. За „Т.Н.” ООД се явява В.Х. – управител на дружеството.

Процесуалният представител на ответната страна – ЕТ „Е.-А.Г.”, заявява, че претендира направените разноски от нейният доверител по повод образуваното административно производство. В откритото заседание се представят относими доказателства към случая, които Комисията приема, като се прилага и договор за правна защита и съдействие №005762 от 20.06.2012г., сключен между ЕТ „Е.-А.Г.” и А.Д. В договорът е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу юридически лица – ЕТ „Е.-А.Г.”, „Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че жалбоподателят е сключил договори за доставка на интернет и интернет базирани услуги с „Т.Н.” ООД. Договорът на господин А.Ж.Б с фирма „Т.Н.” ООД е от 31.01.2012г. Срокът на договора е една година, като е уговорено, че след изтичането срока на договора, той става безсрочен.Не са представени от страните по него доказателства, че договора е прекратен преди изтичането на срокът му, от което може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателят и интернет доставчика към момента са в договорни взаимоотношения.

По административната преписката не се събраха доказателства, подкрепящи твърденията на господин А.Ж.Б, за проведеното с него телефонно обаждане от страна на ЕТ „Е.-А.Г.” и „У.1” ЕООД. „У.1” ЕООД, сочи в писменото си становище, че доставя интернет трафик на крайни потребители в централната зона на гр.П. и на част от населението от село Т. Лицето А.Ж.Б не фигурира като контрагент и кран потребител на дружество „У.1” ЕООД. Жалбоподателят не е сключвал договор, поради което се изразява мнение, че е несъстоятелно твърдението, че са му се обаждали служител на фирмата. ЕТ „Е.-А.Г.”, изразява писмено становище по жалбата, в което твърди, че е доставчик на интернет услуги основно на едро и няма изградена абонаментна мрежа на територията на с.Т.Сочи се, че дружеството няма сключени договори за доставка на дребно и няма отношение с абонатите на интернет услуги в това село. Твърди си, че лице с имената на жалбоподателят не е регистрирано в базата данни на дружеството и изложените твърдения в жалбата са неверни.

На жалбоподателят му е указано, че доказателствената тежест е негова и следва да представи доказателства удостоверяващи твърденията му. Вместо отговор от жалбоподателят, от когото е изискано представянето на доказателства, в деловодството на административния орган е постъпило допълнително становище от „Т.Н.” ООД. Дружеството сочи, че жалбоподателят е отишъл при тях и е изразил възмущението си, че при толкова доказани случаи на злоупотреба с лични данни от ЕТ „Е.-А.Г.” към жалбата му се подхожда с недоверие, но доказателства не се представят.

За дружеството, доставящо интернет – „Т.Н.” ООД са налице две от условията за допустимост при обработването на личните данни, едното е съгласието на физическото лице, чиито данни се обработват, изразено чрез подписването на договорите. Второто условие е наличието на договорни взаимоотношения между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят данните.

Недоказана остава жалбата в частта по отношение на твърдяното обработване на личните данни на А.Ж.Б от ЕТ „Е.-А.Г.” и „У.1” ЕООД.

Във връзка с изложеното, Комисията приема, че жалбата на А.Ж.Б е неоснователна и извършеното обработване на свързаните с него лични данни от страна на администратора на лични данни – „Т.Н.” ООД е извършено при съблюдаване на принципите залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД и при наличието на законно установено условие за допустимост на обработването.

Не се събраха по административната преписка доказателства, че от обработването на личните данни на жалбоподателят са настъпили за него вредоносни последствия, с което да е увредено гарантираното му от ЗЗЛД право на неприкосновеност на личността и правото на личен живот.

Във връзка с надлежно направеното искане от страна на процесуалният представител на ЕТ „Е.-А.Г.” за присъждане на разноски, направени по повод образуваното административно производство, Комисията, приема че в разпоредбата на чл.47, ал.2 от АПК е регламентиран въпросът с разноските в административното производство. В цитираната правна норма е предвидено, че на лицата по чл.44, ал.3 от същия кодекс "се признават пътни и други разходи" от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от Министъра на финансите. Същите разходи се признават и при лично явяване на страна, когато производството е открито по искане на другата страна или по служебен път. В чл.59, ал.2, т.6 от АПК предвижда индивидуалният административен акт да съдържа и "разпореждане относно разноските". Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски /от участващите в производството страни/ и да ги разпредели съобразно факта по чия инициатива или по чия вина са предприети дадените процесуални действия.

Към административната преписка не се прилага списък на направените от страна на ЕТ „Е.-А.Г.” пътни разходи, както и доказателства за направата им, поради което Комисията оставя без уважение искането за присъждане на пътни разходи в полза на ЕТ „Е.-А.Г.”.

Видно от приложеният договор за правна помощ и съдействие, ЕТ „Е.-А.Г.” е заплатил 600 лв. на А.Д., за защитата му по административната преписка образувана пред Комисията. В правната норма на чл.47, ал.2 АПК е предвидено признаването, освен на пътни и на други разходи, като законодателят не е уточнил характерът и техния произход. Във връзка с изложеното, КЗЛД приема, че в понятието „други разходи” се включват и направените такива за представителство от адвокат.

В АПК не е предвиден специален ред за разпределянето на направените разходи в административното производство, поради което субсидирано се прилагат разпоредбите на Гражданският процесуален кодекс предвижда. В ГПК е разписано, че "заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв", да се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска" – чл.78, ал.1. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 ГПК.

С оглед настоящето решение, с което жалбата на А.Ж.Б срещу ЕТ „Е.-А.Г.” се оставя без уважение, като неоснователна и на основание чл.47, ал.2, предложение второ АПК, жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „Е.-А.Г.” направените по административното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.(шестстотин).

С оглед изложеното и на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 от ЗЗЛД и чл.47, ал.2, предложени второ АПК,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.