Решение по жалба вх. № 11491/ 04.01.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров,Мария Матева, Валентин Енев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 16.11.2011г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№11491/04.01.2011г., подадена от Г.Т.М. срещу „Банка ДСК” ЕАД.

Жалбоподателката уведомява Комисията, че личните й данни са използвани неправомерно от „Банка ДСК” ЕАД, клон „Братя Миладинови”, град Бургас при искане, от страна на неин приятел, за преструктуриране на потребителския му кредит.

Преструктурирането на кредита е свързано с осигуряване на поръчител, при което господина дава на банковата служителка името и ЕГН-то на жалбоподателката за проверка отговаря ли на условията за поръчителство.

Установявайки, че госпожа Г.Т.М. отговаря на условията служителката изисква от кредитополучателя да телефонира и в нейно присъствие, да вземе съгласието й за поръчителство.

Жалбоподателката твърди, че в разговора не е дала съгласие за поръчителство по кредита на своя приятел и той е подписал декларация за промяна на условията по кредита, без да посочва личните й данни.

На 22.12.2010г. служителката К. уведомява кредитополучателя, че при подписване на изготвения договор трябва да се яви с госпожа Г.Т.М., която е включена като поръчител.

При среща с банковата служителка, състояла се на 28.12.2010г. жалбоподателката и кредитополучателят настояват да разберат защо, независимо от отказа й и без да е информирана за това, тя е посочена като страна по договора за кредит.

Госпожа Г.Т.М. предполага, че данните й са взети от базата данни на Банка ДСК” ЕАД чийто бивш клиент е, но госпожа К. продължава да твърди, че ги е получила от кредитополучателя.

При разговор с мениджъра на клона, който се съгласява, че е допусната голяма грешка жалбоподателката е посъветвана да не разписва договора.

Жалбоподателката иска от госпожа К. информация за кредита на своя приятел и за условията, при които е одобрен в момента, за да може да се запознае с тях и ако размисли да подпише договора, но служителката й дава само общите условия на банката и я информира, че останалото представлява конфиденциална информация.

Госпожа Г.Т.М. моли Комисията да обърне внимание на описания случай, тъй като според нея е налице измама от страна на „Банка ДСК” ЕАД.

С писмо изх. № 11491(11)/19.01.2011г. на Председателя на КЗЛД, от „Банка ДСК” ЕАД е изискано писмено становище по изнесените в жалбата факти и обстоятелства.

С писмо вх. № 11491(11)/28.01.2011г. Банката изразява становището си по жалбата и оспорва твърденията на госпожа Г.Т.М. за неправомерно използване на личните й данни.

В становището се сочи, че на 28.12.2010г., служителката Д.К. не е представила на жалбоподателката проект на договор, по който да е страна и в който да са посочени личните й данни.

„Банка ДСК” ЕАД изтъква, че не подкрепя становището си с доказателства, поради обективната невъзможност да се представят такива по отношение на отрицателния факт, че Банката, чрез своите служители, не е представила на госпожа Г.Т.М. проект на договор за поръчителство или друг проект на договор, с попълнени нейни лични данни.

Становището информира, че жалбоподателката е бивш клиент на „Банка ДСК” ЕАД в качество на кредитополучател и титуляр на разплащателна сметка, като към момента кредита й е погасен, а разплащателната сметка закрита.

Подчертава се, че до погасяване на кредита и закриване на разплащателната сметка на 03.12.2010г. Банката не е обработвала личните данни на госпожа Г.Т.М. за цели извън установените в договорните отношения с нея.

„Банка ДСК” ЕАД се позовава на разпоредбата на чл.8 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, според която след прекратяване на договорните отношения с клиент Банката е длъжна да съхранява данните му за срок от 5 години.

Същевременно, личните данни на жалбоподателката не са посочвани, без съгласието й, в проекти на договори и не са обработвани освен с оглед съхраняването им, в съответствие с нормативно установеното задължение на Банката.

От „Банка ДСК” ЕАД считат, че твърдяното поведение на банковата служителка е неотносимо към въпроса за обработване на лични данни на госпожа Г.Т.М. и го оставят без коментар.

С писмо изх. № 11491(11)/09.02.2011г. на Председателя на КЗЛД, на жалбоподателката е изпратено заверено копие от становището на Банката и е изискано депозиране на доказателства, подкрепящи твърденията, изложени в жалбата й.

На свое редовно заседание, проведено на 22.06.2011г. КЗЛД разглежда жалба рег.№11491/04.01.2011г.

Преди да се произнесе по допустимостта й Комисията взема решениеда бъде изискана информация относно имената и адреса на лицето, за което се твърди, че е подало заявление за кредит, в което госпожа Г.Т.М. фигурира като поръчител.

КЗЛД решава, че след получаване на горната информация Банката следва да депозира преписката по въпросния кредит.

С писмо изх. № 11491(11)/03.09.2011г. на Председателя на КЗЛД, от „Банка ДСК” ЕАД е изискано заверено копие от преписката по потребителския кредит на господин Х.М., включително заявлението за преструктуриране на кредита, подадено от него през месец ноември 2010г. в офиса на Банката в град Бургас, клон „Братя Миладинови”.

В писмо рег. № 11491(11)/17.09.2011г. от „Банка ДСК” ЕАД уточняват, че на 14.09.2007г. между господин Х.М. и Банката е сключен договор за кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на лицето И.А.Р.

Сочи се, че на 24.02.2010г. е сключено допълнително споразумение към този договор, съгласно което се уговаря гратисен период за издължаване на главницата по кредита.

От банката информират , че на 11.11.2010г. е проведена среща между кредитополучателя и служител на „ДСК” ЕАД, с цел обсъждане на възможните варианти за преструктуриране на кредита.

В писмото се твърди, че на тази среща господин Х.М. разговаря с лицето, предложено от него за поръчител, като то му съобщава своето ЕГН и три имена, а кредитополучателя ги предоставя на банковия служител.

При проведената среща се съставя протокол относно заявения желан способ за преструктуриране – удължаване срока за погасяване на кредита и падежно число.

Този протокол съдържа най-обща информация за обсъжданията по време на срещата, като не се конкретизират размера на удължения срок за погасяване на кредита или допълнителните обезпечения.

От „ДСК” ЕАД изтъкват, че отделна молба за преструктуриране, през месец ноември, не е подавана от кредитополучателя и такава не се изисква, съгласно вътрешните правила на Банката.

Подчертава се, че при всяко договаряне и последващо предоговаряне биват изследвани платежоспособността на кредитоискателя и поръчителите, в изпълнение на задълженията съгласно Базелските стандарти и националното банково законодателство.

Изяснява се, че с оглед преструктурирането, поискано от господин Х.М. е установено, че същият е поръчител по кредит на Г.Т.М., отпуснат от Банката в изпълнение на Договор за кредит от 13.12.2007г.

На основание справката, направена в системата на „ДСК” ЕАД, по отношение кредитите на господин Х.М. и на госпожа Г.Т.М. е установено, че предложения вариант за преструктуриране е приемлив риск, съгласно приложимото законодателство и вътрешните правила на дружеството.

В резултат, преструктурирането е одобрено и кредитополучателя и госпожа Г.Т.М. са поканени за уточняване на условията по допълнителното споразумение към договора за кредит и по договора за поръчителство.

След като, при посещението в офиса на „ДСК” ЕАД,, е установено, че госпожа Г.Т.М. не желае да стане поръчител , договор за поръчителство не е изготвен и подписан.

Към писмото е приложено заверено копие от кредитното досие на господин Х.М. по кредит за текущо потребление от 14.09.2007г., приложено е заверено копие от обяснения на обслужващия служител Д.К., както и заверено копие на част от кредитното досие на госпожа Г.Т.М., по договор за текущо потребление от 13.12.2007г.

На свое редовно заседание, проведено на 19.10.2011г. (Протокол № 43) КЗЛД обявява жалба рег. №11491/04.01.2011г., подадена от Г.Т.М. срещу „Банка ДСК” ЕАД за допустима.

На основание чл. 38, ал 3 от ПДКЗЛДНА Комисията конституира като ответна страна в производството „Банка ДСК” ЕАД.

Жалба рег. № 11491/04.01.2011г. е насрочена за разглеждане, по същество, на 16 ноември 2011г., за което страните са редовно уведомени.

На заседанието се явяват главен юрисконсулт А.А.И. и старши юрисконсулт М.К.С., процесуални представители на „Банка ДСК” ЕАД.

В хода на заседанието, при обсъждане и гласуване на решението по жалба рег.№11491/04.01.2011г. госпожа Мария Матева, член на КЗЛД, изрази особеното мнение че „Банка ДСК” ЕАД не е извършила задълбочено вътрешно проучване, не е изискала обяснения от мениджъра на, клон „Братя Миладинови”, град Бургас и претендирайки неоснователност на жалбата се е позовала единствено на обясненията на кредитен инспектор Д.К.

Госпожа Матева счита, че административната преписка не съдържа достатъчно доказателства за категорично отхвърляне на претенцията на госпожа Г.Т.М.

В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД.

Жалбата на госпожа Г.Т.М. отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Същевременно може да се приеме, че жалбата е допустима. Подадена е от физическо лице, при наличие на правен интерес и в срока чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Предвид описаната фактическа обстановка, допълнително изисканите материали и направения анализ, може да се определи, че жалбата на госпожа Г.Т.М. е насочена срещу oбработване на личните й данни, без знанието и съгласието й, от „Банка ДСК” ЕАД, във връзка със сключването на договор за поръчителство по отношение преструктурирането на договор за кредит за текущо потребление на господин Х.М.

„Банка ДСК” ЕАД има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на Българска народна банка за оценка и класификация на рисковите екзпозиции на банките и за установяване на специфичните изисквания за кредитен риск

„Банка ДСК” ЕАД е длъжна да оценява и класифицира рисковите си експозиции, когато са налице признаци за влошаване финансовото състояние на длъжника или обстоятелства, които са довели до загуби или могат да доведат до загуби от бъдещи събития.

В случай, че има повече от една експозиция към лица, които могат да се разглеждат като носители на общ риск, експозициите се класифицират в групата на лицето с най-висока степен на риск.

С оглед преструктуриране на кредита, поискано от господин Х.М. се установява, че същия е поръчител по кредит на Г.Т.М., отпуснат от Банката в изпълнение на Договор за кредит от 13.12.2007г.

На основание справката, направена в системата на „ДСК” ЕАД, по отношение кредитите на господин Х.М. и на госпожа Г.Т.М. е установено, че предложения вариант за преструктуриране е приемлив риск, съгласно приложимото законодателство и вътрешните правила на дружеството.

В резултат, преструктурирането е одобрено и кредитополучателя и госпожа Г.Т.М. са поканени за уточняване на условията по допълнителното споразумение към договора за кредит и по договора за поръчителство.

Същевременно от „Банка ДСК” ЕАД сочат, че на госпожа Г.Т.М. не е предоставян проект на договор за поръчителство или друг проект на договор, с попълнени нейни лични данни.

Банката не отрича, че съхранява данните на жалбоподателката, тъй като тя е неин бивш клиент, с кредит и разплащателна сметка, погасени на 03.12.2010г.

В този смисъл е налице обработване на личните данни на госпожа Г.Т.М., но то представлява нормативно установеното задължение на Банката, предвид разпоредбата на чл.8 от Закона за мерките срщу изпирането на пари.

Нормата на чл.8 от ЗМИП сочи, че банките са длъжни да съхраняват за срок от 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции.

За клиентите този срок тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

Според ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в чл.4, ал.1.

Текстът на чл.4, ал.1, т.2 от Закона сочи, че изричното съгласие на лицето, за което се отнасят данните представлява само едно от условията за допустимост на обработването.

Същевременно, нормативно закрепените, изисквания, поставени спрямо кредитните институции предпоставят наличие на условието по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, което прави обработването на данните на клиентите им допустимо.

Госпожа Г.Т.М. не дава съгласието си за поръчителство по кредита на господин Х.М., в резултат на което договор за поръчителство не е изготвен и подписан.

Жалбоподателката не прилага доказателства в подкрепа на твърдението, че личните й данни са обработени от „Банка ДСК” ЕАД, без знанието и съгласието й, за целите на поръчителство по договор за кредит

Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл. 38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София – град.