Решение по жалба вх. № 1148/ 16.03.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 22.06.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №1148/16.03.2011г., подадена от Г.И.Г. срещу „Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 01.06.2011г.

Комисия за защита на личните данни е сезирана с жалба от Г.И.Г., в която се излагат твърдения, че жалбоподателят е ползвал за интернет доставчик фирма „Т.Н.” ООД. От месец февруари 2011г. използва услугите на фирма „У.1” ЕООД за доставка на интернет.

На 08.03.2011г. от управителя на фирма „Т.Н.”, господин Г.И.Г. разбрал, че неизвестно за него лице се е явило в офиса на фирмата и е предплатило за едни месец, ползваната от него услуга. Срещу извършеното плащане, лицето е получило клиентска и касова бележка.

Г.И.Г. твърди, че не е упълномощавал никой да извършва плащания от негово име, както и да прибира отчетните документи по повод плащането.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „Т.Н.” ООД, „У.1” ЕООД и Териториална дирекция на НАП гр. П.

На 30.03.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило становище от „Т.Н.” ООД. В него се излагат твърдения, че на 08.03.2011г. била извършена проверка от служители на ТД на НАП П. на фирмата. Един от проверяващите служители се представил за жалбоподателят и заплатил ползваната от него услуга за месец март. Дружеството твърди, че не знае, от къде и по какъв начин служителят на данъчната институция се е сдобил с информация за жалбоподателя.

Управителят на фирмата декларира в становището, че не обработват личните данни на абонатите си и не предоставят информация за тях на трети лица.

Към становището са приложени: вътрешни правила на „Т.Н.” ООД за защита на личните данни на абонатите от 24.02.2011г., касова бележка от 08.03.2011г. на клиент Г.И.Г. за сумата от 15.48 лв., договор №250/02.09.2009г. между „Т.Н.” ООД и Г.И.Г. и Приложение №1 към договор №250/02.09.2009г.

На 14.04.2011г. е депозирано в КЗЛД обяснение от „У.1” ЕООД. В обясненията се твърди, че Г.И.Г.е сключил договор с фирмата на 28.02.2011г. Плащането на дължимите суми по договора, господин Г.И.Г. го е извършил в клон на „Български пощи” АД. Сочи се в обясненията, че дружеството има сключен договор с „Български пощи” АД за инкасиране на суми.

Към обясненията е приложено копие от договора за достъп до интернет №2531/28.02.2011г.

На 05.05.2011г. Териториална дирекция на НАП П. изразява становището си по жалбата на Г.И.Г., като посочва следната фактическа обстановка:

В териториалната дирекция е постъпил сигнал от А.Г. – управител на ЕТ „Е.-А.Г.”, с които се съобщава за извършени от „Т.Н.” ООД нарушения на данъчното законодателство, изразяващи се в неотчитане на приходи от клиенти на дружеството.

По повод сигнала и на основание чл.110, ал.3 и ал.4 от ДОПК е възложено на екип от инспектори по приходите към дирекцията да извърша проверка. Проверяващият екип е посетил офиса на „Т.Н.” ООД на 08.03.2011г., като целта на проверката е била констатирането на истинността на твърдените факти в сигнала чрез извършване на съпоставка между декларираните от фирмата данни и тези предоставени със сигнала. За да се установи дали „Т.Н.” ООД регистрира и отчита предоставяните от него услуги на клиенти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство в момента на плащането, е било необходимо инспекторите да извършат контролно плащане преди да се легитимират като органи по приходите чрез представяне на служебна карта. Спецификата на проверката се състояла в това, че проверяващият екип не са абонати на дружеството, което води до невъзможност да бъде осъществена контролната покупка. При възникналата ситуация, проверяващият екип взел решение да използват едно от имената /в конкретния случай това на господин Г./. Изборът на името и извършено на случаен принцип и целта е била единствено доказване на начина на регистриране на предоставяната услуга. Проверката е установила нарушение, за което са съставени два акта за установяване на административно нарушение.

Полученият след плащането документ от нефискално устройство /принтер/ е приложен като доказателство към административно-наказателната преписка.

Съгласно разпоредбите на ДОПК, както и в съответствие с утвърдените процедури на НАП, при извършване на проверка органите по приходите се легитимират чрез представяне на служебна карта. Момента на легитимирането се преценява от извършващият проверката, в зависимост от видът й. При извършването на проверки, чиято цел е установяването на регистриране на извършени продажби чрез контролна покупка, легитимацията на проверяващите се осъществява след покупката.

Администраторът на лични данни счита, че обработването на личните данни на жалбоподателят е извършено при наличието на две от условията за допустимост при обработването посочени в чл.4 от ЗЗЛД, а именно:нормативно установено задължение за администратора на лични данни – ДОПК и за упражняване на правомощия предоставени със закон на администратора. Изтъква се още, че не съществува възможност информацията, съдържаща лични данни да бъде използвана нерегламентирано, за това защото тя представлява данъчно-осигурителна информация, съгласно чл.72 от ДОПК и като такава служителите на приходното ведомство са длъжни да я пазят. Във връзка с изложените мотиви, ТД на НАП П., моли КЗЛД да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна и недопустима по отношение на ТД на НАП П. като ненадлежна страна.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработването на техните лични данни.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу юридически лица-„Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД.

При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни, които КЗЛД води на основание чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД се установи, че двете дружества са изпълнили задължението си да подадат заявление за регистрацията им като администратори на лични данни.

На основание събраните по административната преписка доказателства, Комисията приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е сключил договори за доставка на интернет и интернет базирани услуги с „Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД. Договорът на господин Г.И.Г.с фирма „Т.Н.” ООД е от 02.09.2009г. Срокът на договора е една година, но е уговорено, че същият ще се поднови автоматично за срок от още една календарна година, в случай че нито една от страните не поиска прекратяването му с 30-дневно писмено предизвестие. Не са представени от страните доказателства, че срокът на договора е прекратен след изтичане на първата година от сключването му, от което може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателят и интернет доставчика към момента са в договорни взаимоотношения.

Жалбоподателят има сключен договор на 28.02.2011г. с фирма „У.1” ЕООД. В договорът не е посочен срок, за който се сключва договора, от което следва да се приеме, че страните по договора към настоящият момент са в договорни взаимоотношения.

За двете дружества, доставящи интернет са налице две от условията за допустимост при обработването на личните данни, едното е съгласието на физическото лице, чиито данни се обработват, изразено чрез подписването на договорите. Второто условие е наличието на договорни взаимоотношения между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбата на господин Г.И.Г. е за това, че неизвестно за него лице е платило сметката му за ползваната от него услуга – интернет, вследствие на което той счита, че има неправомерно разпространяване на свързаните с него личи данни. Това му предположение се опровергава от доказателствата по преписката, тъй като се установи, че лицето, което е заплатило дължимата месечна такса за ползваната услуга, е данъчен инспектор от ТД на НАП П. В териториалната дирекция на НАП е постъпил сигнал,с който се съобщава за извършени от „Т.Н.” ООД нарушения на данъчното законодателство, изразяващи се в неотчитане на приходи от клиенти на дружеството.

По повод сигнала и на основание чл.110, ал.3 и ал.4 от ДОПК е възложено на екип от инспектори по приходите към дирекцията да извърша проверка. Проверяващият екип е посетил офиса на „Т.Н.” ООД на 08.03.2011г., като целта на проверката е била констатирането на истинността на твърдените факти в сигнала чрез извършване на съпоставка между декларираните от фирмата данни и тези предоставени със сигнала. За да се установи дали „Т.Н.” ООД регистрира и отчита предоставяните от него услуги на клиенти чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство в момента на плащането, е било необходимо инспекторите да извършат контролно плащане преди да се легитимират като органи по приходите чрез представяне на служебна карта. Спецификата на проверката се състояла в това, че проверяващият екип не са абонати на дружеството, което води до невъзможност да бъде осъществена контролната покупка. При възникналата ситуация, проверяващият екип взел решение да използват едно от имената /в конкретния случай това на господин Г./. Изборът на името и извършено на случаен принцип и целта е била единствено доказване на начина на регистриране на предоставяната услуга. Проверката е установила нарушение, за което са съставени два акта за установяване на административно нарушение.

Полученият след плащането документ от нефискално устройство /принтер/ е приложен като доказателство към административно-наказателната преписка.

За администраторът на лични данни – НАП също са налице две от условията за допустимост при обработването на лични данни на физическите лица. Едно от условията е нормативно установено задължение за администратора на лични данни – ДОПК. Второто условие е за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора.

Следва да се отбележи, че обема на информация, свързана с жалбоподателят, която е обработена от НАП, видно от представените документи /касова бележка от 08.03.2011г./ са имената му и клиентския номер, който му е даден от „Т.Н.” ООД, в качеството му на клиент на дружеството. Обработените данни са били необходими за целите на извършената проверка, като обемът е съобразен с целта и не я надхвърля.

Във връзка с изложеното, Комисията приема, че жалбата на Г.И.Г.е неоснователна и извършеното обработване на свързаните с него лични данни от страна на администраторите на лични данни, които са конституиране в административното производство е извършено при съблюдаване на принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД и при наличието на законно установено условие за допустимост на обработването.

Не се събраха по административната преписка доказателства, че от обработването на личните данни на жалбоподателят са настъпили за него вредоносни последствия, с което да е увредено гарантираното му от ЗЗЛД право на неприкосновеност на личността и правото на личен живот.

Комисия за защита на личните данни, оставя без уважение доводите на „Т.Н.” ООД, изразени в писмено становище, депозирано в деловодствата на Комисията на 23.06.2011г., че неправилно са определени страните в административното производство. Основанията за това решение са следните:

С писмо изх.№1148/05.04.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискано от жалбоподателят Г.И.Г. да уточни жалбата си и да посочи ответна страна срещу която тя е насочена. Писмото е изпратено с обратна разписка и видно от нея същото е получено на 07.04.2011г. Жалбоподателят, въпреки дадената му правна възможност не е упражнил правото да конкретизира и определи страните в административното производство. Във връзка със служебното начало, залегнало в административният процес, КЗЛД въз основа на събраните по административната преписка доказателства е определил страните. Установено е, че жалбоподателят е страна по договори за предоставяне на интернет услуги с „Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД. Двете дружества са администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и обработват свързаните с Г.И.Г. лични данни във връзка със сключените договори. Не се представиха от страните в административното производство доказателства, че договорите са прекратени, поради което следва да се приеме, че към момента на постановяване на настоящето решение, жалбоподателят и двете дружества са в договорни отношения.

На следващо място с писмото, с което „Т.Н.” ООД е призован за датата на откритото заседание на КЗЛД, на което жалбата ще бъде разгледана по нейното същество е уведомен и за решението на административния орган, взето на закрито заседание, проведено на 01.06.2011г., с което жалбата е определена като допустима и са конституирани страните в административното производство. Въпреки, че в чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация не е определено, че решението на Комисията по обявяването на допустимостта на жалбата и конституирането на страните, подлежи на оспорване пред съответния компетентен съд, следва да се приеме, че същото има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и подлежи на съдебен контрол. Този правен извод следва от залегналият в чл.120, ал.2 от Конституцията принцип на обжалване на всички административни актове, които засягат права и законни интереси на гражданите на Република България. Оспорването на административните актове е обвързано с упражняването му в рамките на преклузивен срок, след изтичането, на който правото на жалба се преклудира. Ответното дружество „Т.Н.” ООД е уведомено за решението на КЗЛД на 07.06.2011г. видно от известие за доставка. Законоустановеният 14-дневен срок за подаване на жалба е изтекъл на 21.06.2011г. Възражението срещу решението на административният орган е направено на 23.06.2011г., тоест след срока. Освен неоснователно, възражението на ответната страна „Т.Н.” ООД за неправилно определяне на страните в административното производство е и просрочено.

С оглед изложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД,

Оставя без уважение жалба с рег.№1148/16.03.2011г., подадена от Г.И.Г. срещу „Т.Н.” ООД и „У.1” ЕООД като неоснователна.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.