Решение по жалба вх. № 1079/ 09.03.2011 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 22.06.2011 г. (Протокол № 26), разгледа жалба с рег. № 1079/09.03.2011 г., подадена от Л.А.Н. и Г.С.Г. срещу „К.Б.М.” ЕАД.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, подадена от Л.А.Н. и Г.С.Г., в която се изразяват твърдения за злоупотреба с лични данни, изразяваща се в предоставянето им от страна на „К.Б.М.” ЕАД (Г.) на фирмата за събиране на вземания „С.Г.Г.” ООД. Жалбата е адресирана и до Комисия за защита на потребителите, Комисия за регулиране на съобщенията, „К.Б.М.” ЕАД и до 06 РУ на МВР – гр. София. С писмо, вх. №1079/11/20.05.2011 г., от Комисията за регулиране на съобщенията жалба с идентично съдържание е препратена по компетентност в КЗЛД. С писмо, вх. № 1790/14.04.2011 г., от Комисията за защита на потребителите жалбата е препратена за произнасяне по компетентност.

Жалбоподателката Л.А.Н. сочи, че на 08.03.2011 г. и на 09.03.2011 г. на мобилния й телефон е звънял служител от „С.Г.Г.” ООД, който заявил, че търси Г.С.Г. – син на г-жа Л.А.Н., за да му съобщи, че има неизплатени задължения към „К.Б.М.” ЕАД в размер на 471 лв. През м. декември 2010 г. Л.А.Н. е получила писмо от „С.Г.Г.” ООД, че синът й има неплатени фактури, за които тя заявява, че своевременно лично е заплатила на касата на Г. в Скай Сити. Посочва, че в офис на Г., находящ се на бул. „Витоша” синът й е прекратил договора си с мобилния оператор. Предвид това, жалбоподателите се изненадали от обажданията на служителя от „С.Г.Г.” ООД, тъй като считат, че всички задължения са платени и договорът е прекратен. Молят Комисията да извърши проверка относно предоставянето на личните данни на Г.С.Г. от „К.Б.М.” ЕАД на „С.Г.Г.” ООД.

Към жалбата не са приложени допълнителни доказателства.

С оглед изискванията на чл. 30 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация относно допустимостта на жалбата, от жалбоподателите е изискано да уточнят искането си, както и да посочат от кого е подадена жалбата, тъй като съдържа подписа само на Л.А.Н.. В отговор, в деловодството на КЗЛД е депозирана жалба с вх. № 1079/11/05.05.2011 г. с идентично съдържание, подписана от двамата жалбоподатели.

Във връзка с образуваното административно производство по жалбата, с писмо, изх. №1079/11/16.03.2011 г. на Председателя на КЗЛД, от СДВР – гр. София е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхна страна действия. С писмо, вх. №1079/11/1504.2011 г., от СДВР уведомяват Комисията, че в деловодството на 06 РПУ – СДВР не е постъпвала жалба от Л.А.Н. и Г.С.Г.

На основание чл. 26 от АПК, с писмо с изх. № 1079/11/16.03.2011 г., „К.Б.М.” ЕАД е уведомено за откритото административно производство и на основание чл. 36 от АПК е указано да предостави писмено становище към жалбата, заверени копия на договори със „С.Г.Г.” ООД, с жалбоподателите, както и доказателства за наличие на неизплатени техни задължения. В отговор с писмо, вх. № 1079/11/11.04.2011 г., от мобилния оператор е получено становище, в което се сочи, че с Л.А.Н. дружеството няма сключен договор. На 18.12.2009 г. Г.С.Г. е сключил с Г. Допълнително споразумение за СИМ карта и договор за лизинг за мобилен апарат. На 02.08.2010 г. г-н Г.С.Г. е подписал Заявление за преминаване към програма Globul Unlimited, с което е подновен договора за нови 24 месеца. От „К.Б.М.” ЕАД посочват, че Г.С.Г. е заплатил сумата 377.78 лв. за ползваните мобилни услуги за месеците август, септември, октомври, ноември, декември и януари. На 14.01.2011 г. е сключен договор за изкупуване на лизинг, като във връзка с този договор във фактурата от 01.02.2011 г. са начислени оставащите лизингови вноски за апарата. Поради неизпълнение на договорните задължения, договорът е прекратен предсрочно, СИМ картата е изключена и във фактурата от 01.03.2011 г. са начислени дължими неустойки в размер 471.01 лв., които съставляват сумата от месечните такси за периода от 21.09.2010 г. до края на договора – 02.08.2012 г. По силата на договор от 30.07.2009 г., „К.Б.М.” ЕАД възлага на „С.Г.Г.” ООД с различни законосъобразни средства събирането на неизплатените суми от абонати на дружеството, в това число и на Г.С.Г..

Към становището са приложени копия на: Допълнително споразумение от 02.08.2010 г.; Договор от 14.01.2011 г. за изкупуване на устройство към договор за лизинг от 18.12.2009 г.; 8 броя фактури; Договор от 30.07.2009 г.; Пълномощно на Д.Ц.

С оглед изясняване на обстоятелствата по жалбата с писмо, изх. № 1079/11/16.03.2011 г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс,„С.Г.Г.” ООД е уведомено за образуваното в КЗЛД административно производство, като на основание чл. 36 от АПК е указано да предостави писмено становище по жалбата, както и относими доказателства към нея. С писмо, вх. № 1079/11/22.03.2011 г., от „С.Г.Г.” ООД е получено становище, в което се сочи, че на 17.09.2009 г. дружеството е сключило договор с „К.Б.М.” ЕАД, по силата на който получава информация в електронна форма на компактдиск за вземанията от абонати на мобилния оператор. В приложения списък фигурирало лицето Г.С.Г., с неизплатено задължение в размер на 471.01 лв. Относно процедурата по уведомяването, от фирмата за събиране на вземания сочат, че лицата, имащи задължения към „К.Б.М.” ЕАД се уведомяват с писма, в които се посочва, че съгласно договора за цесия, задълженията им са прехвърлени на „С.Г.Г.” ООД. В конкретния случай Г.С.Г. е бил уведомен за съществуващото задължение, както и за начина за извънсъдебно решение и погасяване на задълженията му.

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) се прилага за защита на правата на физическите лица при обработването на техните лични данни от лица, имащи качество администратори на лични данни по смисъла на чл. 3 от Закона, каквото качество безспорно притежава дружеството „К.Б.М.” ЕАД. При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството “К.Б.М.” ЕАД е издадено Удостоверение № 28772 и е вписано в Регистъра на администраторите на лични данни към КЗЛД.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 18.05.2011 г. (Протокол № 22), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество за 22.06.2011 г. Като страни в административното производство конституира жалбоподателите Л.А.Н. и Г.С.Г., ответна страна – „К.Б.М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна – „С.Г.Г.” ООД. Комисията задължава „К.Б.М.” ЕАД в срок да предостави доказателства, че договорът, сключен със „С.Г.Г.” ООД е в сила и към настоящия момент. От Л.А.Н. – да представи копие на писмо-уведомление от „С.Г.Г.” ООД, както и други относими доказателства съобразно твърдяното от нея обработване на нейните лични данни. Г-жа Л.А.Н. не е представила изисканите й доказателства.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 22.06.2011 г. (Протокол № 26), страните – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

В чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на лични данни от “К.Б.М.” ЕАД.

В чл. 4 от ЗЗЛД законодателят изрично е указал основанията за допустимост за обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона.

В конкретния случай, видно от надлежно подписаните Допълнително споразумение от 18.12.2009 г. и Заявление от 02.08.2010 г., както и договор за лизинг, между Г.С.Г. и “К.Б.М.” ЕАД е налице валидно правоотношение. Налице е изричното съгласие на физическото лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Този факт не се оспорва и от страна на жалбоподателите. С оглед сключените допълнително споразумение и заявление, в съответствие и при спазване на Общите условия на “К.Б.М.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, срокът на договора за мобилни услуги изтича на 02.08.2012 г.

От събраните към жалбата писмени доказателства може да се направи безспорен извод, че е налице обработване по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД на свързаните с Г.С.Г. лични данни.

В т. 49 от Общите условия, които са неразделна част от договора, се съдържа текст, съгласно който Г. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Жалбоподателката Л.А.Н. посочва, че след като е получила през м. декември 2010 г. от „С.Г.Г.” ООД писмо-уведомление за наличие на задължения на своя син, е заплатила фактурите към мобилния оператор както следва: през м. декември 2010 г. – 100 лв. и през м. януари 2011 г. – 377 лв. Този факт се потвърждава от Фактура № 7154978229 от 01.01.2011 г., от която е видно, че са внесени плащания в размер на 100.00 лв. и Фактура № 7156268681 от 01.02.2011 г. -внесени плащания в размер на 377.78 лв. От приложените копия на фактури, съдържащи дължимите месечни суми от Г.С.Г. е видно, че потребителят не е заплащал регулярно задълженията си за ползваните услуги. Поради тази причина задълженията му са възложени за събиране на „С.Г.Г.” ООД.

В раздел „Отговорност на потребителите” от Общите условия се съдържа текст, съгласно който при неспазването на което и да е задължение от част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Г. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.

В тази връзка, видно от становище с вх. № 1079/11/11.04.2011 г. от“К.Б.М.” ЕАД, поради неизпълнение на договорните задължения за надлежно плащане, договорът с г-н Г.С.Г. е прекратен предсрочно, СИМ картата изключена от мрежата на Г.. Поради тази причина, потребителят дължи неустойки (сумата от стандартните месечни такси от 21.09.2010 г. до края на договора – 02.08.2012 г.) в размер на 471.01 лв, които са начислени във фактура №7157567087от 01.03.2011 г. Относно точността и коректността при изчисляването на неустойките, Комисията няма правомощия да се произнесе.

Съгласно т. 43 от Общите условия потребителят се съгласява Г. да предоставя данни от документа му за самоличност по смисъла на Закона за българските документи за самоличност, на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземанията. В тази връзка, по силата на Договор от 30.07.2009 г. за събиране на неизплатени суми и Анекс № 2 от 19.07.2010 г. към него, в началото на месец март от “К.Б.М.” ЕАД предоставят начислените неустойки на „С.Г.Г.” ООД за предприемане на извънсъдебни действия за събирането на вземанията.

От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на жалбоподателя Г.С.Г. е законосъобразно по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, тъй като обработването е било необходимо с оглед събирането на изискуеми задължения.

От събраните към административната преписка доказателства се установи, че г-жа Л.А.Н. не е абонат на мобилния оператор и дружеството не обработва свързаните с нея лични данни. Комисията обявява жалбата по отношение на Л.А.Н. за неоснователна, тъй като въпреки дадената й възможност да представи доказателства, от които да се установи обработване на нейните лични данни от мобилния оператор, както и от фирмата за събиране на вземания, в указания срок не са предоставени.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни и чл. 39, ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.