Решение по жалба вх. № 10659/ 17.11.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове – Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 09.02.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. № 10659/17.11.2010 г., подадена от П.Н.П. срещу Министерство на вътрешните работи (МВР).

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят – явява се лично, не ангажира допълнителни доказателства за целите на административното производство по жалбата.

За министъра на вътрешните работи се явява главен юрисконсулт Б.И., представя пълномощно с рег. № I-18307/29.07.2009 г.

Жалбоподателят П.Н.П. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че органите на МВР неправомерно обработват негови лични данни и съгласно твърденията и приложените писмени доказателства, фактическата обстановка по случая е следната:

През февруари 2010 г. докато пътува с автомобила си жалбоподателят бива спрян случайно от полицейски служители за рутинна проверка. От извършена по радиостанцията проверка полицейският служител установява и съобщава на П.Н.П., че е регистриран за „хулиганство”. Жалбоподателят съобщава, че срещу него никога не е било повдигано обвинение или е било образувано досъдебно производство във връзка с обвинения в хулиганство. Не отрича, че през 2004 г. и 2005 г. срещу него има образувани две наказателни производства, в последствие прекратени с постановления от Софийска районна прокуратура, копия от които се прилагат към жалбата. Прилага се и копие от Постановление № 33544/06 по описа на СРП, с което се отказва образуване на наказателно производство по обвинение в „хулиганство”.

Г-н П.Н.П. настоява Комисията да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД като задължи МВР да заличи всички негови данни от полицейски регистри и информационни фондове, свързани с прекратени досъдебни производства срещу него, както и всички данни , за обработването на които няма правно основание. Изразява становище, че личните му данни се обработват неправомерно от страна на МВР в разрез с разпоредбата на чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, който изисква заличаване на лични данни при липсата на законово основание за тяхното съхраняване, тъй като същите не са необходими във връзка с наказателното преследване, както и в разрез с чл. 2, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД.

В условията на служебното началое изискано становище от МВР относно визираните в жалбата факти, както и разпечатка от АИС “Централен полицейски регистър” за лицето П.Н.П. с ЕГН **********.

С писмо вх. № 10659/10/27.12.2010 г. от страна на МВР предоставят исканата информация като изразяват и становище за неоснователност на жалбата, излагайки мотиви в тази насока, сочейки, че предоставяната от ЗМВР възможност за съхранение на данните е свързана с една от основните осъществяване дейности – по противодействие на престъпността – която не може да бъде ограничена в конкретен времеви срок.

В предоставената справка от АИС „Централен полицейски регистър” се съдържа информация относно образувано дознание № 587/2005 г.по ЗМ № 05587/10.03.2005 г. на 07 РУ- СДВР за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – хулиганство. Същата информация следва от предоставеното от жалбоподателя копие от Постановление № 33544/06 по описа на СРП.

Законът за защита на личните данни урежда защита на правата на физическите лица при обработването на техните данни, дотолкова, доколкото обработването не се извършва за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство. В тези случаи, съгласно чл. 1 ал. 5 от ЗЗЛД, контролът по обработването се възлага на съответния държавен орган. В този смисъл Закона за МВР се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни, когато данните се обработват за целите на националната сигурност и обществен ред, а министърът на вътрешните работи следва да осъществява контрола по обработването на лични данни. От друга страна, законодателят в чл. 165 от Закона за МВР предоставя контрола по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни на Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни. Правото на Комисията да анализира и осъществява цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на лични данни е закрепено и в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР имат право да съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на лични данни. Тъй като към момента от страна на администратора на лични данни не са предприети действия в тази насока, преценката на продължаваното съхранение на лични данни на жалбоподателя следва да се извърши с оглед наличието на други законово определени предпоставки. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД обработването, респ. съхранението, на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес. Защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество, както и противодействие на престъпността и опазване на обществения ред като основни дейности на МВР определят значимостта на обществения интерес свързани с тях. В този смисъл и съхранението на определена информация следва да се приема като част от превантивната дейност по борба с престъпността, която е също в кръга на задължителните дейности, осъществявани от МВР.

От друга страна, задължение на администратора на лични данни при обработването на личните данни е да спазва основните принципи, на които то следва да бъде подчинено и които са регламентирани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В чл. 2, ал. 2, т. 4 изисква данните да се поддържат точни и актуални. В предоставената справка от АИС „Централен полицейски регистър” се съдържа информация относно образувано дознание № 587/2005 г.по ЗМ № 05587/10.03.2005 г. на 07 РУ- СДВР за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – хулиганство, която е известна на жалбоподателя с оглед представените от него писмени доказателства.

Обработваните лични данни в информационните масиви на МВР подлежат на заличаване в случай, че вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Но при тяхното заличаване съгласно чл. 159, ал. 6 от ЗМВР следва да се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност. Преценката следва да се извърши от администратора на лични данни в случай, че лицето упражни правата си пореда на глава V от ЗЗЛД. В конкретния случай няма данни жалбоподателят П.Н.П. да е упражнил правата си за достъп до обработваните от МВР негови лични данни, с което да заяви претенции за тяхното коригиране.

С оглед гореизложеното, Комисията

Оставя без уважение жалба с рег. № 10659/17.11.2010 г. подадена от П.Н.П. срещу Министерство на вътрешните работи.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.