Решение по жалба вх. № 10455/ 10.11.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 30.03.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег. № 10455/10.11.2010г., подадена от И.Д.Н. срещу „Б.Т.” ЕООД, „Р.Е.И.Б.” ЕООД, „П.Б.Т.” КД и „Т.Р.Е.И.Б.” КД.

В жалбата си И.Д.Н. описва, че търговските дружества срещу които е насочен сигнала са извършили нарушение на Закона за защита на личните данни, което се изразява в това, че с голямо закъснение са подали заявления за регистрацията им като администратори на лични данни. Твърди се, че дружествата са обработвали лични данни на физически лица преди да са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД. Излагат се доводи, че само две от фирмите са регистрирани като администратори на лични данни, а именно „П.Б.Т.” КД и „Т.Р.Е.И.Б.” КД. Сочи се, че двете дружества, които не са се регистрирали пред Комисията, не са работодатели по смисъла на Кодекса на труда, но също събират и обработват лични данни. Извода, че дружествата обработват лични данни, според жалбоподателката следва от факта, че те са неограничено отговорни съдружници, които управляват и представляват командитните дружества.

Конкретизирано е и твърдяното нарушение на ЗЗЛД, по отношение на правата на жалбоподателката. Нарушението се изразява в това, че след прекратяване на трудовите й правоотношения с дружеството е поискала издаването на препоръка и трудова характеристика. В издадените документи, освен че са посочени имената на жалбоподателката са изписани единия й граждански номер, домашен адрес, дата и място на раждане, което поражда за нея големи неудобства. Госпожа И.Д.Н. счита, че с изписването на по-голям обем от свързаните с нея лични данни в препоръките и трудовите й характеристики се осигурява достъп до данните й на неограничен кръг от лица, тъй като тези книжа се предоставят при кандидатстване за работа.

В жалбата е посочено още, че на 11.10.2010г. и на 02.11.2010г. жалбоподателката е изпратила до бившия си работодател електронни писма, с които е помолила да се заличат личните й данни от препоръките и трудовите характеристики.

Към жалбата са приложени следните документи: разпечатки от търговския регистър, по отношение на дружествата срещу които е жалбата, удостоверения за актуално състояние на дружествата, издадени от СГС, трудова характеристика от 02.09.2009г., издадена от „Б.Т.” ЕООД, трудова характеристика от 06.07.2009г., издадена от „П.Б.Т.” КД и препоръка от 07.10.2008г., издадена от „Б.Т.” КД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „П.Б.Т.” КД.

На 18.01.2011г. в деловодството на КЗЛД е депозирано становище от „П.Б.Т.” КД, в което се заявява, че не е известно на дружеството да е обработен по-голям обем от свързаните с И.Д.Н. данни, освен изискуемият се във връзка с трудовото правоотношение. Посочено е, че на 04.08.2008г. госпожа И.Д.Н. е направила искане от дружеството за издаване на професионална препоръка, която да бъде изготвена на немски език. В искането си госпожа И.Д.Н. не е посочила обема от данни, отнасящи се до нея, който следва да съдържа препоръката, от което дружеството приема, че е налице съгласието й за обработване на свързаните с жалбоподателката лични данни, посредством изписването на част от тях в препоръките.

В становището се твърди, че издадената на основание чл.128а от Кодекса на труда, професионална препоръка на И.Д.Н. не е била предоставяна от дружеството на широк кръг от лица. Препоръката е била изготвена, съгласно обичайната практика за издаване на подобни документи, в които се вписват факти, свързани с трудовото правоотношение на служителя: име, дата на раждане – с цел безспорна индивидуализация на лицето и избягване на дублиране в имената, дата на назначаване, дата на напускани и оценка за работата на служителя.

Към становището са приложени: заявление вх.№2905/11.08.2008г. от И.Д.Н., писмо от 15.08.2008г. от И.Д.Н. и писмо от 17.08.2008г. от И.Д.Н.

С оглед установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, допълнително от ответната страна е изискано да представи информация, дали на заявлението на госпожа И.Д.Н., подадено по електронен път на 11.10.2010г., с правно основание чл.28 от ЗЗЛД до дружеството е отговорено.

С писмо от 07.02.2011г. „Плюс-Б.Т.” КД е уточнено, че не е известно в дружеството да е получавано официално запитване, което да е било входирано по установения ред и правила за документооборота. Това е причината да липсва и официален отговор от страна на дружеството по заявлението подадено по електронната поща с дата 11.10.2010г.

С оглед извършването на преценка, относно срочността на жалбата, с която е сезирана КЗЛД, с писмо изх.№10455/02.03.2011г. на Председателя на КЗЛД от жалбоподателката е изискана информация, за датата на узнаване на препоръките, като се посочи датата на връчването им /съобщаването/, както и да се уточни ответната страна в административното производство.

Аналогична информация за датата на връчване на препоръките е изискана и от „П.Б.Т.” КД.

На 08.03.2011г. по електронната поща, а на 14.03.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило уточнение на жалбата. В него госпожа И.Д.Н. твърди, че препоръките издавани й от „П.Б.Т.” КД са й били доставяни чрез куриерска служба „С.” или по пощата.

По спомени на жалбоподателката на 14.08.2008г. е получила чрез фирма „С.”, удостоверение на немски език, носещо дата на издаване 12.08.2008г. На 24.07.2009г. е получила трудова характеристика на български език, с дата на издаване 06.07.2009г. и на 19.10.2009г. е получила по пощата, препоръка с дата на издаването й 07.10.2009г.

Като допълнение към вече представените с жалбата доказателства, госпожа И.Д.Н. представя препоръка, издадена от „Т.Р.Е.И.Б.” КД на Д.Д. Уточнено е, че тази препоръка е с дата на издаване 27.09.2010г. и е съобщена на адресата й на 07.10.2010г. Сочи се, че и в ново приложената препоръка, също се съдържа датата на раждане на лицето, на което е издадена.

Уточнено е че жалбата е насочена срещу четирите дружества, които са посочени в първоначалната жалба, с пояснение, че нарушения са извършвани от служителите им.

Към писмото е приложена препоръка от 27.09.2010г., издадена на името на Д.Д. от „Т.Р.Е.И.Б.” КД.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административния орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. Видно от направените уточнения от И.Д.Н., последната дата, на която е получила препоръка, съответно е узнала за твърдяното от нея неправомерно обработване на свързаните с нея лични данни е 19.10.2009г. Определеният в чл.38 от ЗЗЛД, срок е преклузивен и след изтичането му правната последица е прекратяване на субективното право и съответстващото му правно задължение.Срокът за подаване на жалба е изтекъл на 19.09.2010г.

Жалба рег.№10455 е депозирана в деловодството на КЗЛД на 10.11.2011г.

Във връзка с изложеното, Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е процесуално недопустима, подадена извън срока, определен в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

На следващо място, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.128а /отм. с ДВ бр.108/2008/ от Кодекса на труда е предвидена възможността по писмено искане на работника или служителя, работодателят да издаде обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност. Работодателят при поискване е длъжен алтернативно да издаде препоръка на работника или служителя, която да му послужи при кандидатстване при друг работодател.

В цитираният текст от отменения чл.128а от КТ, законодателят не е определил реквизитите, които следва да имат характеристиките или препоръките, които издава работодателя. Безспорен е фактът, че в съответния документ, физическото лице, на което се издава следва да бъде безспорно индивидуализирано, посредством негови лични данни.

Към настоящият момент текста на отменения чл.128а от КТ е възпроизведен в чл.127, ал.3. И в новата редакция на текста не са посочени реквизитите и съответно ограничения на посочваната в препоръките или характеристиките информация.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че на 11.10.2010г. жалбоподателката е направила по електронната поща заявление с правно основание чл.28а от ЗЗЛД до ответното дружество. От представената към жалбата разпечатка на това заявление е видно, че то не е подписано. Във връзка с изложеното може да се приеме, че жалбоподателката не е упражнила валидно правото си на искане за заличаване на свързаните с нея лични данни от администратор на лични данни. Съгласно чл.30 от ЗЗЛД, заявлението до администраторите на лични данни следва да съдържат определени реквизити, като един от тях е то да бъде подписано.

По отношение на представената с писмо от 14.03.2011г., препоръка, издадена на 27.09.2010г. от „Т.Р.Е.И.Б.” КД на името на Д.Д., Комисията приема, че същата е неотносима към настоящето административно производство и не следва да се взима по внимание при вземане на решението. За Д.Д. съществува правната възможност да упражни правото си на жалба пред КЗЛД, в случай че счете правата си по ЗЗЛД за нарушени. Жалбата, с която е сезирана КЗЛД е само и единствено от името на И.Д.Н. и няма доказателства, от които може да се приеме, че тя действа и като пълномощник на Д.Д.

С оглед гореизложеното, поради просрочие на жалбата, в съответствие с чл.27, ал.2, т.6 от АПК и във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Оставя без разглеждане жалба рег. рег. № 10455/10.11.2010г., подадена от И.Д.Н. срещу И.Д.Н. срещу „Б.Т.” ЕООД, „Р.Е.И.Б.” ЕООД, „П.Б.Т.” КД и „Т.Р.Е.И.Б.” КД, като недопустима и прекратява административното производство

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.