Решение по жалба вх. № Ж65/ 16.05.2012г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 18.07.2012г., на основание чл.10 aл.1 т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл.27, aл.2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж65/16.05.2012г. от Л.Т.Д. срещу трето лице за злоупотреба с лични данни.

Жалбоподателят Л.Т.Д. сезира КЗЛД с жалба, в която излага предположения за неправомерно обработване на личните му данни от трето лице, като фактическата обстановка съгласно представените твърдения по случая е следната:

През септември 2010г. неизвестно лице злоупотребява с личните данни на жалбоподателя прехвърляйки средства от негова партида от ПОД А.Б. АД в УПФ Доверие. За извършеното действие е уведомен своевременно от ПОД А.Б., след което установява, че нотариалната заверка на подписа на нарочното заявление за прехвърляне на средствата е извършено пред нотариус Д.Т. от В. Т. За нарушението Л.Т.Д. сезира РП- гр. П., която образува досъдебно производство№1999/2012г., в последствие препратено по компетентност на РП- гр. В.Т. с рег.№4592/2011г.

Жалбоподателят моли Комисията да установи има ли извършено нарушение, както и самоличността на лицето злоупотребило с неговите лични данни.

Към жалбата се прилага копие от писмото до жалбоподателя, с което ПОД А.Б. уведомява г-н Л.Т.Д. за прехвърлените средства в друг пенсионно-осигурителен фонд, както и уведомление от РП- П., че по случая е извършено проверка и образувано наказателно производство.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с огледизясняване на фактическата и правна страна на жалбата, с писмо изх.№П2654/25.06.2012г. от РП-В.Т. е изискано да представи удостоверение за образувано производство с рег.№4592/2011г., както и да предостави информация хода и резултатите от предприетите действия.

С писмо вх.№ П2919/05.07.2012г. РП- В.Т. представя удостоверение за образувано досъдебно производство№4592/2011г. по случая срещу неизвестен извършител, като разследващите действия продължават.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, aл.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява НК, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на НПК. Това следва и от разпоредба на чл.33, aл.1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето на неистински частен документ или преправяне съдържанието на частен документ и употребата му съставлява документно престъпление по смисъла на чл.309, aл.1 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателя са обработвани с престъпна цел са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

От друга страна приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В случая липсата на пасивна процесуална легитимация препятства Комисията да упражни правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, а извършване на разследващи действия в тази насока са извън нейната компетентност.

Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно право, намерило израз в материалноправната разпоредба на чл.38, aл.1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му препятства Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от твърденията в жалбата, лицето е било уведомено за неправомерното обработване на личните му данни към 2010г., когато е сезирал компетентните органи, от което следва, че установеният 1-годишен срок за сезиране на КЗЛД не е спазен.

С оглед гореизложеното и на основание чл.1, aл.5, т.4 от ЗЗЛД и чл.27, aл.2, т. 6 от АПК поради липса на пасивна процесуална легитимация по смисъла на ЗЗЛД за администратор на лични данни и поради неспазване срока по чл.38, aл.1, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд- София град чрез КЗЛД в 14-дневен срок от получаването му.