Решение по жалба вх. № Ж13/ 02.04.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 05.06.2012г., на основание чл.10 ал.1 т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж13/02.04.2012г. подадена от И.Т.Н. от гр. Б. срещу “БТК“ АД.

На 02.04.2012г. в деловодството на КЗЛД е получена жалба, служебно препратена по компетентност от Комисията зазащита на потребителите. В жалбата г-жа И.Т.Н. протестира срещу неправомерното обработване на личните й данни от “БТК“ АД, като за целта излага следните факти:

На 26.01.2010г. личните документи на жалбоподателката са откраднати, при което тя подава жалба до полицията, респ. и заявление за издаване на нова лична карта. Новата й лична карта е издадена на 03.02.2010г. Междувременно личните данни на г-жа И.Т.Н. били използвани за установяване на договорни отношения с В., съответно на 06.08.2010г. и 11.08.2010г., макар че фигуриращите в договорите данни не съвпадат напълно с тези от настоящата, както и с тези от изгубената лична карта. В резултат на тези действия жалбоподателката започнала да получава фактури от мобилния оператор с дължими суми, както и да бъде обезпокоявана от служители на фирми за събирания на вземания, които настоявали за изпълнение на възникналите задължения.

В жалбата си до КЗП лицето моли за препращане на оплакването й до КЗЛД и следствените органи.

Към жалбата се прилагат 3 бр. фактури от В., напомнително писмо за дължими вземания, удостоверение от МВР за изгубени документи за самоличност, жалба на И.Т.Н. до мобилния оператор от 16.11.2010г.и отговор от 26.11.2010г. и писмо-отговор от 09.03.2012г., с което “БТК“ АД уведомяват, че регистрираните на нейно име сим-карти са отрегистрирани.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл.27, ал.2, т.6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяниe. В тези случаи специален закон се явява Наказателния кодекс, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документни престъпления по смисъла на чл.308 и сл. от НК. В случая се излагат данни за извършено престъпление, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК от разследващите органи.

От друга страна, правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалбисрещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно право, намерило израз в материалноправната разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от твърденията в жалбата, жалбоподателката е знаела за неправомерното обработване на личните й данни към 16.11.2010г., когато е подала жалба до В., от което следва, че установеният 1-годишен срок за сезиране на КЗЛД не е спазен.

С оглед гореизложеното и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.1, ал.5 от ЗЗЛД и изискването на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията:

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд- София град чрез КЗЛД в 14-дневен срок от получаването му.