Решение по жалба вх. № Ж-76/ 05.10.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 16.11.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.
№ Ж-76/05.10.2009г., подадена от Д. и Б. А. срещу НПМГ „А.Л.Ч.”.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 12.10.2011г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана НПМГ „А.Л.Ч.”.

Жалбоподателите сезират Комисията с твърдение, че личните им данни и тези на родителите им са оповестени незаконосъобразно, манипулативно и злонамерено пред 79 члена на педагогическия съвет на гимназията, на заседанието му проведено на 30.09.2008г. Личните данни се съдържат в декларация от бащата на жалбоподателите, Д. П. А., нотариално заверено от нотариус Д.Д. Твърдят още, че са подали на 14.01.2009г. със съгласието на майка им, всеки един от тях жалби, които Комисията не е разгледала. Жалбите били окачествени като допълнителни доказателства към жалба с рег. № Ж-73/2008г., като в решението си КЗЛД е приела, че същите са недопустими, поради ограничената им процесуална правоспособност. Случая с неправомерното обработване на данните им е бил изнесен и в жалбата на майка им, която е подадена на 08.04.2009г. пред КЗЛД. С настоящата жалба се пресъздава съдържанието на жалбата на майка им. Описано е, че в продължение на два часа преди да започне заседанието на педагогическия съвет, проведен на 30.09.2008г., педагогически съветник ги е извел от час и ги е завел в кабинета му. Там пред включена камера се държалспрямо тях по фашистки начин и е изопачавал данните, които се съдържат в нотариално заверената декларация на баща им. Оплакванията им са срещу злоупотреба с техни лични данни и крайна непрозрачност на администрацията на НПМГ. Молят Комисията да им бъде дадена възможност да развият и конкретизират нарушенията спрямо личните им данни.

Към жалбата не са приложени доказателства.

При служебна проверка на жалбата е установено, че в титулната й част е посочена годината на раждане на жалбоподателите, от която е видно, че същите са непълнолетни. В тази част е посочено, че жалбата се подава с попечителското съдействие на майка им М.Д.

В жалбата се сочи, че се подава в последния ден от срока, предвиден в чл.38 от ЗЗЛД. Това обстоятелство се потвърждава и от твърденията на оспорващите, че конкретното неправомерно обработване на данните им е извършено на 30.09.2008г. на педагогическия съвет на НПМГ.

В края на жалбата, където са положени подписите на жалбоподателите е изразено съгласието на майка им М.Д. чрез полагане на подписа й.

Във връзка с уточняване на срочността на жалбата, с оглед преценката на нейната допустимост и дали е подадена, при условията на чл.28, ал.2 от ГПК е изпратено писмо изх.№И-4786/20.10.2009г. до жалбоподателите. С него се изискват допълнителни доказателства, от които да се установи срочността на жалбата, родствената връзка между оспорващите и М.Д. и дали при подаване на жалбата е действала като законен представител или попечител. Определен е 7-дневен срок, в който да се представят доказателствата. Жалбоподателите в срок са изпълнили указанията на Комисията.

КЗЛД е постановила решение №76/11.11.2009г., с което е прекратила административното производство. Мотивите за решението са, че се е произнесла по аналогични жалби, които са били присъединени към жалба рег.Ж-73/14.01.2009г. възприето е, че жалбите на Д. и Б. А., присъединени към тази на баща им с рег. № Ж-73/2008г. не променя факта, че са разгледани в общото производство и има произнасяне по тях. Решението на Комисията по жалбите на Д. и Б. А. е обективирано в решение №73/14.01.2009г., страница втора, абзац шест. С него е прието, че жалбите са недопустими, поради липсата на процесуална дееспособност на жалбоподателите. Видно от известие за доставка /обратна разписка/ R №И-458/04.02.2009г. Решение №73/2009г. на КЗЛД е съобщено на М.Д. От представените към административното производство доказателства, същата е майка на оспорващите и техен законен представител. В тази връзка Комисията е приела, че решението е съобщено на лицата чрез техния представител и те са могли да упражнят правото си на жалба в законоустановения срок, което не са сторили.

Решението на Комисията е оспорено пред съда. С определение №3035/01.03.2011г. Върховен административен съд е констатирал, че изводите на административния орган за недопустимост на жалбата на Д. и Б. А., поради наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни са незаконосъобразни и постановени в противоречие със събраните доказателства. Сочи се, че действително пред Комисията за защита на личните данни е образувано предходно административно производство против НПМГ с твърдения за неправомерно обработени лични данни. Това производство обаче е инициирано от Д. А. с жалба рег. № Ж-73/17.11.2008 г., в него настоящите жалбоподатели Д. и Б. А. не са конституирани като страни, а постановеното по този повод решение на комисията №73/ 14.01.2009 г., с което жалбата на А. против НПМГ е оставена без уважение, не е влязло в сила. Във връзка с това ВАС приема, че не са налице процесуални пречки по смисъла на чл.27, ал. 2, т. 1 от АПК за разглеждане и произнасяне по жалбите на Д. и Б. А. Обстоятелството, че в решение №73/14.01.2009 г. на административния орган жалбите, подадени от Д. и Б. А., са възприети като „допълнителни писмени доказателства” (стр. 2 от решение № 73/ 14.01.2009 г.), не променя горните изводи, тъй като жалбоподателите не са конституирани като страни в производството, в което е постановено посоченото решение, жалбите им не са разгледани и по тях административният орган не се е произнесъл с влязъл в сила административен акт.

Върховен административен съд е отменил решение №76/11.11.2009г. на КЗЛД и е изпратил преписката за разглеждане и произнасяне.

С решение, взето на проведено на 12.10.2011г. редовно заседание на КЗЛД жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституирана НПМГ „А.Л.Ч.”.

На 26.10.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище от гимназията, в което се излагат аргументи за неоснователността на жалбата. Администраторът на лични данни счита, че не е налице незаконосъобразно обработване на личните данни на жалбоподателите, което да е довело до накърняване на личността им или личния живот. Обработването е станало по повод прилагането на педагогически мерки за защита правата и интересите на Д. и Б. А.. Сочи се, че декларацията, в която се твърди че се съдържат личните данни на жалбоподателите е дадена на педагогическият съвет от М.Д., по нейна инициатива. Твърди се, че в конкретния случай не е налице незаконно разкриване на лични данни пред трети лица по смисъла на т.1 от §1 от ДР на ЗЗЛД.

НПМГ в становището си възприема, че обработването на личните данни на жалбоподателите е извършено в изпълнение на нормативно установеното в чл.128, ал.4 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета, задължение за опазване на живота и здравето на учениците и децата по време на образователно-възпитателния процес, което от своя страна е и условие за допустимост за обработване на лични данни, визирано в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД.

На откритото заседание на КЗЛД, проведено на 16.11.2011г., страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. За жалбоподателите се явява М.Д. с нарочно пълномощно, за НПМГ „А.Л.Ч.” се явява адвокат Д.В.-М. – от Софийска адвокатска колегия, с пълномощно, представено по преписката.

Жалбата е процесуално допустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е НПМГ „А.Л.Ч.”, която е изпълнила задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подала е заявление за регистрацията й като администратори на лични данни и е вписана като такъв.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Жалбоподателите имат правен интерес да сезират Комисията за защита на личните данни и да потърсят защита на нарушените си права.

Представителят на жалбоподателите, изразява становище, че не следва да се разгледа по същество жалбата в насроченото открито заседание и моли същото да бъде отложено за друга дата. Като мотиви за това искане, госпожа Д. сочи, че в решенията на Върховен административен съд 3-членен и 5 членен състав, с които е отменено първоначалното решение на КЗЛД и е върнато за ново разглеждане е изписано в диспозитива, че Комисията следва да се произнесе по „жалбите – в множествено число”. В тази връзка госпожа Д. иска от Комисията към настоящето производство да се присъединят жалбите на Д. и Б. А., които са подадени на 14 януари и не са разгледани по надлежния ред, нито по допустимост, нито по същество, и жалбата от 5 октомври.

Комисия за защита на личните данни приема, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

На 11.09.2006 г. Д. А. – баща на жалбоподателите подписва декларация, която е нотариално заверена. Изготвянето на декларацията е продиктувано от желанието на декларатора да уреди влошените си лични отношения с бившата си съпруга /майка на жалбоподателите/ и припознатите от него нейни деца. С декларацията, Д. А. поема ангажимент да не безпокои по никакъв повод бившето си семейство.

В декларацията са изложени факти и обстоятелства, описващи семейният и личен живот на лицата, посочени в нея. В съдържанието е обрисувано от декларатора психическото му състояние към момента на подписването й. Самият той сочи за развитата от него „лъжезависимост”, която не може да контролира и чийто размери безпокоят дори самия него и опасенията му, че този порок се отразява негативно на децата му. Сочи се за отказа му да се грижи за децата и да плаща присъдената издръжка, въпреки крайно мизерните условия, в които живеят.

Обезпокоена от състоянието, в което се намира бившият й съпруг и баща на децата й, М.Д. се обръща за помощ към помощник- директора на НПМГ, като представя лично копие от нотариално заверената декларация на господин Д. А.

В жалбата, с която е сезирана КЗЛД се твърди, че декларацията е разгледана на заседание на педагогическия съвет на гимназията, провело се на 30.09.2009г. Твърди се още, че след запознаването с декларацията на членовете на педагогическия съвет е довело до упражнен психически тормоз върху жалбоподателите от едни от съветниците. Тормозът се състоял в това, че ги е извел от час и кабинетът му пред включена камера се е държал по „най-фашисткия начин, изопачавайки данни, съдържащи се в посочената декларация”. Запознаването със съдържанието на декларацията е довело до налаган системен психически тормоз и открита дискриминация. Твърдените подбуди за упражняването на тормоза според жалбоподателите били за смяната на формата на обучение от дневна в неприсъствена самостоятелна. Конкретизирано е, че жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателите и „крайна непрозрачност на администрацията на НПМГ”.

Във връзка с изложеното може да се приеме за установено, че администраторът на лични данни е обработил информация свързана с жалбоподателите, съдържаща се предоставената от тяхната майка нотариално заверена декларация на техния баща, дотолкова, доколкото да се вземат адекватни мерки за защита на здравето на жалбоподателите. Разглеждането на съдържанието на декларацията е породено от притесненията, които е имала тяхната майка, които са я подтикнали да потърси помощ от представянето на декларацията от ръководството на гимназията.

Личните данни на жалбоподателите, доколкото се съдържат в декларацията на първо място са обработени от тяхната майка – М.Д. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД е изключено от приложното поле на закона разглеждането на обработване, извършено от физически лица за техни лични или домашни дейности, поради което следва, че КЗЛД не следва да се произнася по отношение на извършеното обработване от страна на М.Д.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай по отношение на личните данни, съдържащи се в декларацията, НПМГ се явява „обработващ лични данни” по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД, а не администратор. При анализ на изложените твърдения и събрани доказателства по административната преписка може да се заключи, че гимназията е обработила личните данни единствено и само за целите, за които са й били предоставени, а именно защитата на живота и здравето на жалбоподателите. По административната преписка липсват доказателства, от които да се установи, че данните са били използвани и за други цели, надхвърлящи тези, с които М.Д. е дала на педагогическия съвет декларацията. За обработващия лични данни е било налице нормативно установено задължение да предприеме необходимите мерки за защита на живота и здравето на учениците, което е регламентирано в Закона за народната просвета и правилника за приложението му. Наличието на нормативно установено задължение е и условие за допустимост при обработването на лични данни, което от своя страна е предпоставка за правомерността при обработването.

Правомерното обработване на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно ЗЗЛД, следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Липсват по административната преписка доказателства за нарушение на принципите при обработването на лични данни

Относно изложените твърдения, че върху жалбоподателите е наложен психически тормоз от страна на педагогически съветник следва да се отбележи, че не е в кръга от правомощия на КЗЛД да разглежда подобни въпроси, поради което няма как да се произнесе по тях. Жалбоподателите имат правната възможност да потърсят правата си пред компетентните за това органи. От страна на жалбоподателите не са представени никакви доказателства подкрепящи твърденията им за нанесеният им психически тормоз.

Видно от представените писмени доказателства, ръководството на НПМГ „А.Л.Ч.” е положило максимални усилия в ангажираността си и в учебно- възпитателната си работа с жалбоподателите, изпълнявайки едно от основните си задължения за интегриране на децата в училищната и социална среда. Обсъждането и решенията за конкретно предприеманите мерки по педагогическите въпроси се извършва от педагогически съвет, който съгласно чл. 151, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за народната просвета /ППЗНП/ включва в състава си помощник-директорите, учителите, възпитателите и другите специалисти с педагогически функции. В този смисъл, не се потвърждават твърденията на жалбоподателите за разпространение на личните им данни, тъй като до последните не е бил предоставен неограничен достъп за неограничен кръг лица. Достъпът до данните им е предоставен на членовете на педагогическия съвет в съответствие с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД в изпълнение на нормативно установеното в чл. 128, т. 4 от ППЗНП задължение за опазване живота и здравето на учениците и децата по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности, организирани от него и от училището.

Завеждането на въпросната декларация в деловодството на НПМГ от класния ръководител следва да се разглежда като част от нормативно установеното задължение на учителя за активното му участие при пълноценното интегриране на учениците в училищната и социалната среда и усилията за разрешаване на въпроси и проблеми в тази насока.

Целта на Закона за защита на личните данни е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Предвидената в закона защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в закона случаи. Налице е правно основание, условие за допустимост при обработването на личните данни на жалбоподателите от страна на администратора на лични данни – чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД. Класният ръководител, съответно директорът на гимназията не са използвали лични данни с цел злоупотреба с тях в нарушение на целта на закона така както се твърди, а са използвали същите за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със Закона за народната просвета и Правилника за прилагането му, както и за реализиране на законните интереси на жалбоподателите. Огласяването на извадки от декларацията на бащата на жалбоподателите пред педагогическия съвет е осъществено предвид необходимостта педагогическия съвет при НПМГ да упражни закрепени в закона свои правомощия, а именно: правомощията си по чл.38 ал.1 от ЗНП, във вр. с чл.150 от ППЗНП, съгласно които педагогическия съвет е специализиран орган, който обсъжда и решава основни педагогически въпроси, в т.ч. и резултатите от предприетите по отношение Д. и Б. специфични педагогически мерки и специализирана работа с психолог–промените в поведението им като ученици и участници в учебния процес – в т.ч. степента на усвояване на учебните знания, както и промените в поведението им със съученици, учители, други членове на обществото. Липсват доказателства класният ръководител, директорът или членовете на педагогическия съвет да са използвали личните данни на жалбоподателите за други цели, извън грижата за обучението и изграждането им като пълноценни и уравновесени граждани, поради което неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателите за нарушение на ЗЗЛД.

Комисия за защита на личните данни оставя без уважение искането за отлагане на разглеждането на жалбата в друго откритото заседание. Счита, че изложените мотиви от страна на представителя на жалбоподателите, че е необходимо да се съберат допълнителни доказателства, а именно техни жалби подадени към 14 януари 2009г. за неоснователни. В случай, че жалбоподателите считат, че липсва произнасяне от страна на Комисията по жалбите им от 2009г., то те са могли да се възползват от правната възможност да обжалват мълчалив отказ на административния орган. Следва да се отбележи, че оспорването на мълчалив отказ е обвързано с преклузивен срок, който към настоящият момент е изтекъл. Принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си бездействие и неполагане на необходимата грижа за защита на интересите си и в този смисъл да навежда доводи за процесуални нарушения, допуснати от административният орган. Във връзка с изложеното Комисията приема, че по отношение на двете жалби, за които се иска да бъдат присъединени към настоящето производство има влязъл в сила административен акт – мълчалив отказ, което възпрепятства повторното им разглеждане или прилагането им към настоящето производство.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.