Решение по жалба вх. № Ж 41/ 27.04.2012г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 18.07.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави за разглеждане жалба с рег.№Ж 41/27.04.2012г., подадена от Т.И.И. срещу „Х.Т.” ЕООД и „М.” ЕАД.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че на 20.07.2010г. в офис на „Х.Т.” ЕООД е сключила Договор№И1712430 за ползване на пакет „М.-Комфорт”, като за целта служителка от офиса е преснимала личната й карта. Г-жа Т.И.И. твърди, че е подписала единствено Приложение№1 към цитирания договор, поради което на следващия ден отново е посетила същия офис, за да получи екземпляр от договора. Поради отказ, подала е Молба с вх.№120417/01.12.2011г. до М., където са архивирани договорите. Твърди, че предоставеният екземпляр от Договор№И1712430 от 20.07.2011г. не е подписан от нея, а от друго лице.

Счита, че е извършена злоупотреба с личните й данни и моли Комисията с оглед своите правомощия да предприеме необходимите действия по случая.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Оплакване с вх.№18916 от 09.04.2012г.; Жалба от Т.И.И., адресирана до М., КЗЛД, КЗП и КРС, Договор№И1712430 от 20.07.2010г.; Данни за потребител от 20.07.2010г.; Приложения№1 и№2.

С писмо с изх.№П1578/15.05.2012г. на Председателя на КЗЛД, на жалбоподателката са разяснени условията, при наличие поне на едно от които е допустимо обработване на лични данни на физически лица. Уведомена е, че съгласно чл.1, ал.5 от Закона за защита на личните данни, неговата приложимост за целите на националната сигурност и обществения ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Посочената разпоредба изключва приложението на ЗЗЛД по отношение на онези случаи, при които обработването на лични данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяние. Обяснено й е, че съставянето и използването на неистински документ (в конкретния, случай подписването на договор за мобилни услуги без знанието и съгласието й) съставлява документно престъпление по смисъла на чл.309 от НК, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК. В случай, че сезира разследващите органи, указано й е да уведоми КЗЛД за входящия номер на молбата. Ако поддържа жалбата си до Комисията, уведомена е в срок да я потвърди, като я подпише, както и да конкретизира твърдяното от страна на администратора на лични данни нарушение и да приложи относими доказателства (ако разполага с такива).

С писмо с вх.№Ж75/28.05.2012г., Т.И.И. потвърждава жалбата си. Информира КЗЛД, че по случая е подала жалба до Районна прокуратура– гр.С.З. с жалба с вх.№2864/14.06.2012г.

В условията на служебното начало, с писма с изх.№П1576/15.05.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК „Х.Т.” ЕООД и „М.” ЕАД са уведомени за откритото административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предоставят писмени становища, ведно с относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх.№С 123/19.05.2012г. от „М.” ЕАД е получено становище, в което се сочи, че не отговарят на истината твърденията за ксерокопиране на личната карта на жалбоподателката. Посочва се, че „Х.Т.” ЕООД е партньор на М. по договор от 01.12.2005г., в който М. е указал правила относно обслужване на клиентите и тези правила се спазват стриктно от служителите на Х. Снемане на ксерокопие от документ за самоличност на клиента се изисква единствено при активиране на услуги чрез центъра за обслужване на клиенти и то при изричното съгласие на притежателя на документа.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: Договор№И 171 2430 от 20.07.2010г.; Данни за потребител от 20.07.2012г.; Приложения№1 и№2; Молба за смяна на тарифен план с вх.№28901002/22.10.2008г.; Договор№И 1231035 от 22.10.2008г.; Инструкция№1 за изискваните документи от абонати и потребители при сключване на договори и предоставяне на услуги от „М.” ЕАД; Договор от 01.12.2005г. с „Х.Т.” ЕООД и пълномощно на М.С.

С писмо с вх.№С 129/28.05.2012г. от „Х.Т.” ЕООД е получено становище, в което се твърди, че при сключване на договор от клиента се изисква единствено да покаже документ за самоличност с оглед идентификацията му, като дружеството няма практика да преснима лични карти. Копие от лична карта се изисква само в случаи, когато се сключват договори с кредитни институции и лизингови компании, при съгласие на физическото лице. От „Х.Т.” ЕООД се сочи, че всички договори за услуги, сключени чрез посредничеството на Х., се предоставят в оригинал на оператора М.

Към писмото са приложени заверени копия на: Договор от 01.12.2005г. с М.; Договор за съвместна дейност и представителство№С 1320/07.04.2006г. с „Т.Б.А.К.” ЕАД и Процедура за сключване и отчитане на договори за целево финансиране при използване на автоматизирана информационна система.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по жалбата, с писмо, изх.№П 2545/20.06.2012г. на Председателя на КЗЛД, от Районна прокуратура– гр.С.З. е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхна страна действия по случая. С писмо, вх.№П 2770/29.06.2012г. от Районна прокуратура– гр.С.З. уведомяват Комисията, че на 14.06.2012г. в РП– С.З. е постъпила жалба от Т.И.И. с твърдения за евентуално извършено документно престъпление. По случая се извършва проверка.

Жалбата, подадена от Т.И.И. е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което може да се направи извод, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на ЗЗЛД.

Дружествата „М.” ЕАД и „Х.Т.” ЕООД притежават качеството администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че на „М.” ЕАД е издадено Удостоверение№50151. На „Х.Т.” ЕООД е издадено Удостоверение№499. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните данни на г-жа Т.И.И., изразяваща се в подписването на договор с „М.” ЕАД без знанието и съгласието й, както и ксерокопиране на документа й за самоличност. По смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД ”употреба” на лични данни е обработване на лични данни.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Съгласно чл.54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания.

С оглед новопостъпилите доказателства по жалбата с писмо, вх.№П 2770/29.06.2012г., на сектор ПИП при ОД на МВР– С.З. е разпоредено извършването на проверка по случая. Резултатите и заключенията от образуваното производство могат да имат съществено значение както за жалбата, така и за защита правата на жалбоподателката. Установяването на факта дали има извършено престъпление и извършителят му са от значение за произнасяне на Решение от КЗЛД и ще се установи дали обработването на личните данни на жалбоподателката може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни. Необходимо е и с оглед извършването на преценка дали администраторите на лични данни– „М.” ЕАД и „Х.Т.” ЕООД са извършили “обработване” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД на свързаните с жалбоподателката лични данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията счита, че е налице предпоставката на чл.54, ал.1, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на административното производство.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, чл.27, ал.2 и чл.54, ал.1, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.