РЕШЕНИЕ

№ 3734
София, 03/20/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета година в състав:

Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни против решение № 12340 от 17.11.2008 г. по адм. дело № 9728 от 2007 г. на Върховния административен съд – ІІІ отделение, в частта, с която е отменено нейно решение № 56 от 10.01.2008 г. по жалба на М.Г.Б. и делото е върнато на комисията. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно поради допуснато нарушение на приложимия материален закон.

Същото съдебно решение се обжалва с частна жалба от "АЕИПЧ" – гр. П., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й против обжалваното решение на Комисията за защита на личните данни като неправилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби.

С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и образувано по жалбите на М.Г.Б. и "АЕИПЧ" против административно решение № 56 от 10.01.2008 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), съдът е отменил последното по жалбата на М.Б. по изложени съображения, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно тълкуване на относимата към конкретния случай нормативна база, като незаконосъобразно е прието, че в случая се касае до отправен сигнал от комисията за констатиране на нарушение и неизпълнение на предписанията, дадени с предходно административно решение № 6 от 17.05.2006 г. на КЗЛД. Върнал е преписката на комисията, за да разгледа жалбата на посоченото правно основание по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 30-35 ППЗЗЛД. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на "АЕИПЧ" срещу същото административно решение на комисията като подадена от ненадлежна страна и поради липса на пряк правен интерес по смисъла на чл. 38 ЗЗЛД и § 1, т. 11 от ДР на същия закон.

І. Касационната жалба на Комисията за защита на личните данни е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е неоснователна.

Съдът е установил правно релевантните за административноправния спор фактически обстоятелства, като е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и е извършил съдебния си контрол на обжалвания административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗЗЛД, отказвайки да разгледа по същество жалбата на М.Б. за твърдяното от нея нарушение по ЗЗЛД от страна на МБАЛ "Св. Мина" – гр. П., изразяващо се в монтиране на камери пред медицинските кабинети в болницата. Касае се до твърдяно нарушение, което не е било предмет на разглеждане от комисията и взетото й предходно административно решение № 6 от 17.05.2006 година. Като не е изпълнила задълженията си и не е разгледала жалбата на посоченото материалноправно основание, постановеното от нея решение е незаконосъобразно. Съдът е констатирал същото, поради което съдебното решение е правилно.

ІІ. Частната жалба на "АЕИПЧ" – гр. П., е неоснователна. Същата не е активно легитимирана да сезира комисията по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на КЗЛД, тъй като не е физическо лице, нито "трето лице" с доказан пряк правен интерес в разглеждания случай. Съдът законосъобразно е оставил без разглеждане жалбата, като е пропуснал да отрази в диспозитива на решението си, че прекратява производството. Тази непълнота обаче не е съществено процесуално нарушение, което да се отразява на правилността на решението.

Водим от горното, Върховният административен съд – петчленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12340 от 17.11.2008 г. по адм. дело № 9728 от 2007 г. на Върховния административен съд – ІІІ отделение.

Решението не подлежи на обжалване.