Решение на Върховния административен съд №5782 / 07.05.2009 г.

РЕШЕНИЕ

№ 5782
София, 05/07/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав- I колегия, в съдебно заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.К.П. от гр. С., подадена против решение №9724 от 25.09.2008г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм.д. № 1589/2008г. С жалбата, с уточнителна молба от 18.02.2009г. и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя по делото са смесени две негови жалби и правата му по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ са нарушени от страна на С.Х. – частен съдебен изпълнител. Касаторът твърди, че със съдебното решение се преразказва решение № 34 от 04.07.2007г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, без да се изследват и събират доказателства и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Тойчева, която пледира за оставяне без разглеждане касационната жалба като просрочена и за отхвърлянето й като неоснователна.

Заинтересованата страна – С.Б.Х. от гр. С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, тъй като съдът правилно е установил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно нарушаване правата му по ЗЗЛД.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния администартивен съд намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Възражението на ответната страна за просроченост на касационната жалба е неоснователно, тъй като първоначалната касационна жалба вх. № 16.828/2008г., по която е образувано настоящото производство, /озаглавена неправилно "молба"/ е подадена в регламентирания в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, поради което не е просрочена.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 9724 от 25.09.2008г. е отхвърлена жалбата на Д. К.П. от гр. С., срещу решение № 34 от 04.07.2007г. на КЗЛД. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния администартивен съд е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че е намерил призовката във фоайето на жилищния блок, където е могла да бъде прочетена от всички съседи и гости. Обжалваното съдебно решение е мотивирано с обстоятелството, че на проведеното заседание пред КЗЛД доказателства от страна на жалбоподателя не са представени, поради което комисията е извела законосъобразен извод за недоказаност и неоснователност на жалбата на Д.К.П.

Според настоящия петчленен състав на Върховния администартивен съд обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Върховният административен съд, трето отделение, точно е констатирал, че оспореното решение № 34 от 04.07.2007г. на КЗЛД е валидно и е издадено от компетентен орган в предвидената за това форма, съобразно изискванията на чл. 6 от ЗЗЛД. В мотивите на съдебното решение правилно е отразено, че в правомощията на горепосочената комисия, визирани в чл. 10, т. 3 във връзка с т. 1 – 7 от ЗЗЛД комисията извършва проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществения контрол за спазването на нормативните изисквания относно защита на личните данни и разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата по този закон. Тричленният състав на Върховния административен съд точно е преценил, че при издаване на процесното решение на КЗЛД са спазени всички административноправни правила и материалния закон – решението е съобразено със събраните в производството пред КЗЛД доказателства. Няма спор относно факта, че заинтересованата страна С.Б.Х. е довела двама свидетели, които са доказали, че спорната призовка е поставена под вратата на апартамента, в който живее Д.К.П., а не под входната врата на жилищния блок, както претендира жалбоподателят. Последният не е оспорил свидетелските показания и не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, поради което КЗЛД е отхвърлила жалбата му. В хода на съдебното поризводство жалбоподателят отново не е опровергал доказателствата на заинтересованата страна и не е представил доказателства – писмени или гласни в защита на своята теза. При това положение, първоинстанционният съд в съответствие с текста на чл. 171, ал.1 от АПК е приел, че свидетелските показания пред КЗЛД са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което те имат сила и пред съда.

В касационната жалба се твърди, че по делото са смесени две жалби, но не става ясно дали КЗЛД или съдът са смесили тези жалби. В случая тричленният съдебен състав е бил сезиран само с една жалба, подадена против решение № 34 от 04.07.2007г. на КЗЛД и съдът се е произнесъл именно по тази жалба. Решаващият съдебен състав констатира, че пред КЗЛД първоначално искането на Д.К.П. вх. № 1327/04.05.2007г. е образувано като сигнал против действията на С.Б.Х., който е докладван на заседание на КЗЛД, в което с протокол № 18 от 08.06.2007г. е преквалифициран в жалба, относно която комисията е решила, че е допустима и следва да се разгледа в заседание по същество на 27.06.2007г., за която дата всички страни в производството, включително и жалбоподателят, са редовно призовани.

Относно приложените към касационната жалба три броя писмени обяснения, настоящият съдебен състав намира, че имат характер на свидетелски показания, които въпреки, че са в писмена форма, не са недопустими в този процес, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от АПК за допускане само на писмени доказателства, както и с оглед императивната забрана за фактически установявания, регламентирана в нормата на чл. 220 от АПК.

По отношение представените от касационния жалбоподател четири броя наказателни постановления, същите са неотносими към настоящия правен спор, защото са във връзка с негов спор с трето лице – А.К.П., който не е страна в настоящото производство и няма отношение към въпроса дали са нарушени правата на жалбоподателя за защита на личните му данни.

По изложените съображения решаващият петчленен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – І колегия

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 9724 от 25.09.2008г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм.д. № 1589/2008г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.