Решение на Върховния административен съд № 13058/ 03.11.2014 г.

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на „Г.И.Г.” ООД, Пловдив,(Г.И.) с предишно наименование „Г.П.Г.” ООД, Пловдив, против Решение №7808/11.12.2013г., постановено по а.д. №5053/2013г. по описа на Административен съд София град (АССГ).Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Г.И. против Решение №9/10.04.2013г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) с което, на основание чл.42, ал.1, във вр. с чл.38, ал.2, чл.4, ал.1, т.1 и чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД, на това търговско дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000,00лева, като е уважена Жалба рег.№Ж-9/15.01.2013г., подадена от П.С.П.

Недоволно, Г.И. обжалва решението. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора, с което се уважи подадената тяхна жалба против решението на КЗЛД.

Ответната страна– КЗЛД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна– П.С.П., не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба на основанията, посочени в нея.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

В касационната жалба не е поставен директно въпроса за наличието или липсата на допуснато от дружеството нарушение по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Въпреки това и с оглед значението на този въпрос за правилното решаване на спора ВАС счита, че такова нарушение от страна на Г.И. действително е извършено. Доводът, че посочените в жалбата до Второ Районно управление „Полиция”, Пловдив (ІІ РУП) лични данни– трите имена, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР и адрес на П.С.П. са налични в Интернет пространството, предоставени от лицето доброволно и по тази начин те са станали обществено достъпни и незащитени от ЗЗЛД, се явява необоснован. За да изясни, дали действително имената на лицето са налични в Интернет, касаторът е следвало предварително да ги знае, за да пусне заявка за търсенето им. Друг начин – за търсене на непознато име на дадено лице, не съществува. Последното предполага предходно събиране на тези имена по начин, различен от твърдяния от касатора. По същия начин стои въпроса с ЕДИНЕН ГР. НОМЕР-то на П.С.П. Сред представените от касатора документи, разпечатки от Интернет, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР-то на П.С.П. фигурира единствено в справката от Националната агенция за приходите (НАП) за здравноосигурителния й статус (л. 52). Справка от този род не може да бъде получена от страницата на НАП без търсещият я да използва, като посочи ЕДИНЕН ГР. НОМЕР на лицето, за което се отнася тя. Видно от прочита на представените от Г.И. пред КЗЛД доказателства, в тях не фигурира и адреса на П.С.П. Т.е. той (адресът), също както името й, е бил предварително издирен чрез други способи и впоследствие използван от касатора в жалбата му. От посоченото следва, че доводът за обществено достояние на личните данни на П.С.П.– имена, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР и адрес, чрез доброволното им предоставяне от нея в Интернет пространството, е неоснователен. Очевидно те са събрани и обработени от касатора чрез други, неразрешени от закона начини и средства, за да бъдат използвани от него в жалбата до органите на МВР.

Доводът за необоснованост на решението на АССГ е деклариран, но неконкретизиран. Касаторът не е посочил кой фактически извод на съда, на кое събрано по преписката и/или делото доказателство противоречи. При липсата на конкретност, ВАС не е в състояние да разгледа този довод и да се произнесе по основателността му.

Доводът за незаконосъобразност на обжалваното решение е развит в следните насоки: не е съобразено, че касаторът в първоначалната си жалба сочи, че законосъобразната обработка на личните данни на П.С.П. е станало не само на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД (довод, разгледан от АССГ), но и на основание т.5 от същата норма. При един от протестите протестиращите са разрушили обезопасяващите заграждения на строителния обект с което са създали опасност от злополуки предвид наличната денивелация на терена и протичащите изкопни работи; Неправилно е прието от съда, че при обработката на личните данни на лицето П.С.П. не се преследва законна цел по смисъла на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. Фактът, че лицето е подписало предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР сочи, че органите на МВР са преценили, че има достатъчно данни и се предполага, че то ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Последното не дава възможност да се приеме, че интересите на лицето, чиито лични данни се обработват, следва да бъдат предпочетени пред интересите на администратора на лични данни.

Така изложените доводи са неоснователни.

Обстоятелството, че АССГ не е разгледал и не се е произнесъл по довода, развит в първоинстанционната жалба на Г.И. за правомерно използване на личните данни на П.С.П. тъй като обработването им се явява в изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила– чл.172а, ал.2 от АПК. То обаче не е съществено, предвид факта, че твърдяното поведение от страна на П.С.П. и другите протестиращи против строежа лица, не е доказано в производството пред административния орган и съда. Твърдението на касатора, че П.С.П. и други „…подбужда членовете на страницата (във Фейсбук), както и всички посетители на интернет пространството към извършване, а и извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обвиняват местната власт, обиждат и се изразяван нецензурно кмета на гр. Пловдив, главния архитект на града, служителите в МОСВ, РИОСВ, НИНКН, органите на полицията, медиите…” (жалба отг. М. до началника на ІІ РУП, абз. 2, л. 59) не са подкрепени със съответните разпечатки от интернет, поради което се явяват голословни и недоказани. В тази насока е и изложеното в докладна записка от 05.12.2012г. на полицейски инспектор М.М. до н-к ІІ РУП, както и резултата по преписките на същото РУП, образувани по повод жалбите на М. и приключили без данни за извършено престъпление (л. 60).

Не води до друг извод и факта, че П.С.П. и други лица са подписали предупредителни протоколи по смисъла на чл.56 от ЗМВР (отм.). Резултатите от осъществената проверка от органите на МВР по повод жалбите наг. М. са показателни в това отношение. Данни за вероятно извършване на престъпление или нарушение на обществения ред се съдържат само в обясненията на представляващата Г.И.г. М. (л. 63) и тези на Х.Х., управител на фирмата, извършваща изкопна дейност на обекта (л. 65). Те обаче се оспорват от обясненията на другите разпитани лица, вкл. данните, събрани при проверката от присъствалите на 03.11.2012г. полицейски служители на случая. Фактически единствените данни за неправомерно поведение от страна на протестиращите природозащитници, изхождат от „пострадалите” собственик на обекта и извършител на строителните работи. При наличието им, полицейският орган е изготвил и накарал другите разпитани да подпишат предупредителни протоколи. Съществува разлика впрочем и между твърдяните в жалбата на Г.И. вече извършени действия на протестиращите и основанията за подписване на предупредителни протоколи. Докато в жалбата се твърди извършването на престъпления и/или нарушения, предупредителни протоколи, съгласно чл.56 от ЗМВР (отм.), се съставят когато за лицето, подписващо протокола "..има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред". Предупредителни протоколи за вече извършени деяния не се подписват, а резултататите от полицейската проверка сочат на липса на извършени престъпления.

Върховният административен съд изцяло възприема правните изводи на първоинстанционният съд, за липса на условията, при които „Г.И.Г.” ООД има правото да събира и обработва личните данни за лицето П.С.П., дори в случаите, когато те се използват за конкретизиране на сигнал до прокуратурата и органите на МВР.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва обжалваното решение да се остави в сила.По делото е направено искане от процесуалния представител на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на ВАС, то се явява основателно и следва да се уважи. На основание чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.8, ал.3 и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъден касатора да заплати на КЗЛД сумата 200,00 лева.

При служебната проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, ВАС

ОСТАВЯ в сила Решение №7808/11.12.2013г., постановено по а.д. №5053/2013г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА „Г.И.Г.” ООД, Пловдив, да заплати на Комисията за защита на личните данни, сумата 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.