Решение на Върховния административен съд №9400/ 13.07.2009 г.

РЕШЕНИЕ

№ 9400
София, 07/13/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационнна жалба, подадена от процесуален представител – адв. К. на А.М.И. – изпълнителен директор на фондация "Р.Б.", срещу решение №12530/20.11.2008 г. по ахд № 10337/2007 година на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на А.М.А. против решение №19/23.05.2007 г. на Комисията за защита на личните данни. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно – необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му.

Ответникът по касационна жалба – Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Заинтересованата страна – "М." ЕАД, гр. София, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Заинтересованата страна – Министърът на вътрешните работи, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява алтернативни становища – за просрочие и недопустимост на касационната жалба, за просрочие и недопустимост на първоначалната жалба и съответно недопустимост на първоинстанционнното решение и в случай, че не бъде възприето никое от първите две становища – за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Възражението за просрочие и недопустимост на касационната жалба от представителя на ВАП е неоснователно. Решението на тричленния състав е съобщено на 23.01.2009 г. чрез адвокат К. на А.Т. – колега. Адресът на връчване е различен от адреса на кантората по пълномощно – бул. "Васил Левски" 76, ет.3, от посочения съдебен адрес в жалбата – "Христо Белчев" 21 и адреса на фондацията по удостоверение за актуално състояние – ул. "Нов живот" № 8. Тоест не е налице хипотезата на чл.51, ал.1 ГПК – връчване в кантората на адвоката на лице, работещо там. В случая получилият колега е от друга кантора – на друг номер и етаж, и връчването не е редовно. Поради изложеното срокът за обжалване не е бил започнал да тече и не е бил изтекъл към датата на пощенското клеймо на касационнната жалба.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на първоинстанционнното решение поради просрочие на жалбата до тричленнния състав. Решението на КЗЛД е връчено на 04.07.2007 г. на неустановено лице, без отбелязване дали е лично или на упълномощено лице, поради което също следва да се счита за нередовно. Поради нередовното уведомяване срокът за обжалване не е бил започнал да тече и не е бил изтекъл към дататат на депозиране на жалбата до тричленния състав -19.07.2007 г.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за обосновано и законосъобразно обжалваното пред него решение на КЗЛД, с което е отхвърлена жалбата на А.А. с искане за санкциониране на "М." ЕАД за предоставяне на лични данни – разпечатка за водени от него разговори на "Криминална полиция" – МВР, София по повод на разследване на трето лице. Нередовното призоваване на А. за заседанието на комисията за 23.05.2007 г. в случая не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е ограничило правото на защита на А. и възможносттта му да сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Същият е имал възможност пред съда да ангажира всички доказателства, които са допустими и пред административния орган и да направи всички възражения, които би могъл да направи в административното производство. Решението на КЗЛД е съобразено и с приложимото материално право. Според чл.2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е индетифицирано или може да бъде индетифицирано пряко или непряко чрез индетификационен номер или чрез един или повче специфични признаци. По делото е безспорно, че А. няма сключен договор като физическо лице с "М." ЕАД. Телефонният номер, за разговорите по който се твърди, че е предоставена разпечатка, е служебен на фондация "Р.Б." – касае се за данни, свързани с юридическо лице. Тези данни не могат да бъдат квалифицирани като лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗЛД, поради което и администраторът на лични данни "М." ЕАД не е допуснал нарушение на ЗЗЛД.

Правилно е прието, че допуснатото нарушение при призоваването на А. за изслушването в случая не е съществено, тъй като същият е имал възможност да представи доказателства с първоначалната си жалба до органа, с жалбата си до съда и да формулира всички свои възражения. Обоснована е и преценката, че данните на юридическите лица не са лични данни по смисъла на чл.2 от ЗЗЛД. Следва да се отбележи, че дори и да бяха лични данни, в чл.159 от НПК е регламентирано правомощието на съда и органите на досъдебното производство да изискват от всички субекти намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационнни данни, които могат да имат значение за делото, на което кореспондира задължението на останалите субекти да ги предадат. Теост налице е нормативно установено задължение на администратора на лични данни да предаде поискани му по надлежния ред от органи на досъдебното производство намиращи се при него книжа и в този случай е допустима обработката и на лични данни на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА решение №12530/20.11.2008 г. по ахд № 10337/2007 година на тричленен състав на ВАС, трето отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.