Решение на Върховния административен съд №10484/ 10.09.2009 г.

РЕШЕНИЕ

№ 10484
София, 10.09.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:

Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 и чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ подадена срещу решение № 10709 от 20.10.2008 г., постановено по адм.дело № 6176/2008 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение и по частни жалби на "Космо България Мобайл" ЕАД и БТК Мобайл ЕООД, подадени срещу същото съдебно решение в частта, с която жалбите на търговските дружества са оставени без разглеждане като процесуално недопустими – подадена след изтичане на срока за обжалване на постановеното Задължително предписание, прието с решение № 8/12.03.2008 г. на КЗЛД.

В касационната жалба се поддържа, че решението е процесуално недопустимо по изложени съображения, че съдът се е произнесъл по жалба на търговските дружества /предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа с национално покритие/, които са процесуално недопустими поради липса на правен интерес от оспорващите и съдът на основание разпоредбата на чл. 159, т. 4 АПК е следвало да прекрати образуваното съдебно производство. Задължителното предписание не следва да се преценява като индивидуален административен акт, защото с него не се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на търговските дружества и не е налице правен интерес за съдебно обжалване на издаденото от КЗЛД Задължително предписание, чието съдържание следва да се има предвид от предприятията при сключване с физическо лице на договор за обществена електронна съобщителна услуга -отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК.

В частната жалба подадена от "Космо България Мобайл" ЕАД се поддържа, че жалбата на дружеството срещу Задължителното предписание на КЗЛД е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и не е процесуално недопустима като просрочена, както е приел съдът, като са представени писмени доказателства – известие за доставяне на жалбата и разписка с дата 13.05.2008 г. Поддържа се искане да се отмени определението на съда, с което производството е прекратено по отношение на дружеството и да се произнесе съдът по същество на спора по основателността на жалбата.
В частната жалба на БТК Мобайл ЕООД също се поддържа, че определението за прекратяване на съдебното производство по отношение на този жалбоподател срещу Задължителното предписание на КЗЛД следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че жалбата на дружеството е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и не е процесуално недопустима като просрочена.

Върховният административен съд, петчленен състав, на основание предмета на съдебното проверка по чл. 218 АПК като обсъди пороците на съдебното решение посочени в касационната и в частните жалби и служебно за допустимостта и съответствието на решението с приложимия закон, намира че жалбите са основателни по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че търговските дружества са обжалвали самостоятелно с отделни жалби Задължителното предписание, прието с протокол № 8 от 12.03.2008 г. на КЗЛД, като съдът с определения от 22.05.2008 г. на основание чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК служебно е съединил в едно производство образуваните дела с № 6176/2008 г., № 6675/2008 г и с № 6676/2008 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение, като производството по делата е продължило под адм.дело № 6176/2008 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение. Предмет на жалбите /с които е сезиран съдът/ на търговските дружества: "Космо България Мобайл" ЕАД, "БТК Мобайл" ЕООД и "Мобилтел ЕАД" е оспорване законосъобразността на Задължително предписание на КЗЛД за създаване на гаранции за по-добра защита на потребителите при обработването на личните им данни от мобилните оператори – предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа с национално покритие.

Задължително предписание е прието от Комисията на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД и в изпълнение на решение, прието с протокол № 8 от 12.03.2008 г., като е изпратено за изпълнение на посочените търговски дружество в едномесечен срок със задължение да бъде уведомена Комисията за предприетите организационни и технически мерки относно изпълнението на предписанието, за което на основание чл. 12, ал. 4 ЗЗЛД ще бъде извършена последваща проверка. Посочено е също, че "в случай на неизпълнение, ще бъдат наложени на дружествата административни наказания по реда на Глава VІІІ от ЗЗЛД". Задължителното предписание съдържа в 4 точки указания /предписания/, които следва да бъдат изпълнявани от мобилните оператори при сключване с физическо лице на договор за обществена електронна съобщителна услуга в изпълнение на чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД във вр. с чл. и 9 и чл. 20а ЗЗД Указанията задължават търговките дружества като администратори на лични данни да уведомяват предварително /при сключване на договора/ потребителите на съобщителни услуги за лицата, на които операторите като администратори ще предоставят техните лични данни с цел събиране на неизплатени сметки по сключените договори, в изпълнение на чл. 21 ЗЗЛД да предоставят информацията след преценка за всеки отделен случай за необходимостта от представяне на информацията, както и да се преустанови снемането на копие от документа за самоличност на физическите лица при сключване на договорите, чрез което се надхвърлят целите на обработването на личните данни – чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД и да се заличи от приложенията към договорите /като неразделна част/ изискването за снемане на копие от документа за самоличност. Дадените задължителни указания в 4-те точки на Предписанието могат да се обобщат като указания за изпълняване на задълженията на администратора на лични данни при обработката на личните данни на физическите лица, с които се сключват договори за предоставяне на обществена електронна съобщителна услуга. Дават се указания за спазване на законовите изисквания при случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят-чл. 19, ал. 1, т. 3 и т. 4 и буквално се преповтаря разпоредбата на чл. 21 от закона относно информацията по чл. 19, т. 3-5 и чл. 20, ал. 1, т. 3-5 ЗЗЛД за гарантиране на справедливо обработване на личните данни по отношение на физическо лице, за което се отнасят. В т. 4 на предписанието е посочен чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД /който е в Глава първа "Общи положения"/ -легална дифиниция на "лични данни" по този закон и императивно изискване за начина на обработка на личните данни – т. 3 – да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Настоящият съдебен състав подробно разглежда съдържанието на оспореното Задължително предписание на КЗЗД, за да обясни и обоснове правния си извод, че Комисията не е постановила административно решение, което да е индивидуален административен акт и да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145, ал. 1 АПК.

Задължителното предписание не съдържа разпореждане /волеизявление/ на Комисията като независим държавен орган /чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД /насочен към решаване на въпрос от неговата компетентност – задължителните предписания в производство по чл. 38 ЗЗЛД образувано по жалба на физическо лице. Оспореното Задължително предписание е постановено от Комисията на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД в изпълнение на задълженията на този държавен орган да осъществява защитата на лицата при обработването на техните данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и да осъществява контрола по спазването на закона. В изпълнение на тези свои законови задължения Комисията е издала Предписанието /до търговките дружества, които са администратори на лични данни/ именно във връзка със защитата на личните данни.

Оспореното задължително предписание не поражда правни последици самостоятелно като завършен индивидуален административен акт – посоченият срок за изпълнение на указанията в Предписанието и последващата проверка по реда на чл. 12, ал. 4 ЗЗЛД следва да се преценяват като изпълнение на правомощията на държавния орган да осъществява контрол за спазването на закона. Евентуалните административни санкции по Глава VІІІ на закона, които се налагат с наказателни постановления след издаден констативен акт за нарушения по чл. 42 ЗЗЛД са изразени в Предписанието само в условен смисъл-само в хипотезата в производство по чл. 42 ЗЗЛД.

По изложените съображения следва да се приеме, че търговските дружества не са оспорили пред съда административно решение на КЗЛЗ, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК като завършен административен акт, които поражда за жалбоподателите правни последици, както е приел съдът.

Правният интерес от съдебно обжалване на административните актове се определя от правната възможност на жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни за него правни последици или да предотврати увреждане на неговото субективно право или законни интереси, които последици оспореното Задължително предписание на КЗЛЗ не поражда за търговските дружества.

Правният интерес е предпоставка за правото на жалба и условие за допустимост на жалбата, които процесуални предпоставки не са били налице за търговските дружества -жалбоподатели, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.

Обжалваното решение като процесуално недопустимо следва да се обезсили и да се прекрати образуваното съдебно производство по жалбите на "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "БТК Мобайл" ЕООД, подадени срещу Задължително предписание от 12.03.2008 г. на КЗЛД.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

ОБЕЗСИЛВА решение № 10709 от 20.10.2008 г., постановено по адм.дело № 6176/2008 г. по описа на Върховния административен съд,трето отделение.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решенето не подлежи на обжалване.