Решение на Върховния административен съд № 15231/ 14.12.2009 г.

Върховният административен съд на Република България -Трето отделение,всъдебнозаседаниена четвърти ноември две хиляди и девета годинав състав:

Производството е по реда на чл. 145 и следващитеот Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД против решение № 62 от 03.12.2008г. на Комисията за защита на личните данни, в частта , с която по жалбата на М.С.Б. срещу жалоподателя е прието нарушение на чл. 2, ал.2 т.2 и т.3 от Закона за защита на личните данни . Твръди, че решението е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон, а двружеството не е извършило нузаконосъобразно обработване на личните данни на физическото лице.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна

Заинтересованата страна – М.С.Б. не изразява становище по жалбата .

Жалбата е следва да се проеме за подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради липса на категорични доказателства за датата на връчване на обжалваното решение / в приложените в преписката обратни резписки не е посочено какъв точно документ е изпратен с тях/ от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт. Същата е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Комисията за защита на личните данни е била сезирана с жалба , подадена от заинтересованата страна – М.Б. против „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД за нарушение на ЗЗЛД , изразяващо се в това , че при извършване на паричен превод в банков клон на банката, е бил копиран нейн документ за самоличност , въпреки, че е клиент на банката и като такава фигурира в информационните месиви на същата. С обжалваното решение Комисията за защита на личните данни е приела, че банката е извършила незаконосъобразно обработване на личните данни на лицето, като е нарушила чл. 2, ал.2 т.2 и 3 от ЗЗЛД. Не е било прието за основателно възражението, че това обработване е било продиктувано от задължението за прилагане на Закона за мерките против изпирането на пари и, че лицето фигурира в масивите с данните си от личната карта, а при последната банкова операция се е легитимирала със свидетелство за правоуправление.

Решението на Комисията за защита на личните данни е постановено от компетентен орган, действащ в рмките на предоставените със закон правомощия да се произнася по жалби на физически лица при наршушение на правата им по ЗЗЛД – чл. 38 от ЗЗЛД, постановено е и в изискуемата форма. Спазени са административнопроизводствените правила, решението съответства на материалния закон. Безспорно е , че дружеството – жалбоподател е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, за което е надлежно регистриран. Не се спори по обстоятелството, че заинтересованат астрана е клиент на банката и личните й данни фигурират в информационните масиви. Чрез извършеното, във връзка с банкова операция, копиране на документ за самоличност, банката е осъществила обработване на личните й данни по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на ЗЗЛД, което е станало в нарушение на чл. 2, ал.2 т.2 от закона, тъй като за банковата операция не е било необходимо допълнителното им обработване. Документите за самоличност – свидетелство за правоуправление на МПС, представени за удостоверяване на самоличността, в достатъчна в степен индивдиуализират лицето, по начин годен да удостовери факта, че то е клиент, за да се достигне до съхраняваните в масивите данни за същото. Както личната карта, копие от коят осе съхранява в банката, така и свидетелството за правоуправление удостоверяат едни и същи данни за лицето,поради което допълнителното обработване чрез коприране на свидетелството за правоуправление представлява наршение на изискването за съразмерност – чл. 2, ал.2 т.2 от ЗЗЛД. След като банката е разполагала с данните на лицето, допълнителното им обработване не може да бъде законово обосновано с прилагане на ЗМИП. По изложените съображения съдът намира обжалваното решение за постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице отменително основани епо чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли.

Водим от изложеното , Върховен административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД против решение № 62 от 03.12.2008г. на Комисията за защита на личните данни, в частта , с която по жалбата на М.С.Б. е прието нарушение на чл. 2, ал.2 т.2 и т.3 от Закона за защита на личните данни .

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването на страните.