Решение на Върховния административен съд № 6495/ 18.05.2010 г.

Върховният административен съд на Република България -Пето отделение,всъдебнозаседаниена първи март две хиляди и десета годинав състав:

Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на кмета на община Перник срещу решение №19/13.05.2009 година на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/Комисията/, с което на общината е наложено административно наказание като администратор на лични данни, на основание чл.2, ал. 2, чл. 23, ал.1 и чл. 42, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението, като се иска отмяната му и присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, не е взела становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Е.М.В., чрез пълномощника си адв. А. оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

КЗЛД е била сезирана от Е.М.В. със жалба от 19.02.2009 година, в която е твърдяла, че във връзка със съдебен спор по адм.дело №533/2008 година на Административен съд град Перник, община Перник издала удостоверение за родствени връзки, в което са отразени лични данни на жалбоподателката, което е било представено по делото във връзка с направен отвод на съдията – докладчик и на всички съдии от АС Перник с доводи, че жалбоподателката работи като служител в този съд, а нейния син – М.С.Р. е страна по делото и това обстоятелство води до съмнения за безпристрастността на съда при решаването на правния спор. Жалбоподателката пред КЗЛД е заявила, че тя е посочена като заявител пред община Перник при издаването на удостоверението за родствени връзки, въпреки че не е заявила лично искане за издаването на такъв документ и с това общинската администрация е предоставила незаконосъобразно нейни лични данни.

КЗЛД е извършила служебна проверка в хода на административното производство, в резултат на което е установила, че удостоверение №000253/23.10.2009 година за родствени връзки на Е.М.В. е издадено от длъжностно лице в отдел "Гражданско състояние" в община Перник на основание служебно искане от юрисконсулта на общината за целите на съдебното производство по адм. дело №533/2008 година, по което община Перник е страна.

Комисията се е позовала на разпоредбата на чл.1, ал. 2 от ЗЗЛД, и е изложила мотиви, че изричното съгласие на физическото лице да бъдат обработвани личните му данни е едно от най-важните условия за обработваните им, което кореспондира на целите на закона. Изложени са съображения, че община Перник като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД е издала удостоверение за родствени връзки със заявител Е.М.В. без нейното знание и изрично съгласие, както и при липса на съдебно удостоверение за издаването му. С оглед на това община Перник е нарушила разпоредбите на чл. 2, ал. 2, чл. 23, ал.1 от ЗЗЛД и на основание чл. 42, ал.1 от същия закон Комисията е наложила на община Перник административно наказание, като е постановила административнонаказателната отговорност да се осъществи по реда на ЗАНН.

При проверката за законосъобразност на решението на КЗЛД, настоящият състав прави следните правни изводи:

Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Същото обаче е постановено при допуснати нарушения на материалноправните разпоредби, посочени като правно основание за издаването му и не съответства на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 2 от ЗЗЛД, личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Понятието "обработване на лични данни" е дефинирано в §1, т.1 от Допълнителната разпоредба на ЗЗЛД, а "предоставянето на лични данни" е дефинирано в т. 5 от същата разпоредба, като представлява действия по цялостното или частично пренасяне на лични данни от един администратор на лични данни към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея". В случая е била налице именно хипотезата на "предоставяне на лични данни" от един администратор на друг на територията на страната. С оглед на нормата на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, определяща като администратори на лични данни всяко физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, както община Перник, така и Административен съд град Перник са "администратори на лични данни" по смисъла на цитираната разпоредба. Като администратори на лични данни, те са длъжни да осигуряват спазването на чл. 2, ал.2 от закона – арг. от чл. 2, ал. 4 от ЗЗЛД, чиято цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Предоставянето на лични данни на физическото лице Е.М.В. от страна на община Перник на Административен съд град Перник е извършено за целите на съдебното производство, като съдът като администратор на лични данни също изпълнява задълженията си за опазване на личните данни на страните в процеса. Отводът на член от състав на съда или на целия съдебен състав е нормативно регламентирано процесуално действие в чл. 22 и 23 от ГПК и представлява част от съдебното производство. Поради това независимо, че община Перник като страна по съдебния спор пред АС Перник не е спазила изискването на чл. 186 от ГПК да се снабди със съдебно удостоверение, това не води до неправомерно обработване на личните данни на страните, с оглед на целите на специалния закон – ЗЗЛД. Община Перник не е нарушила разпоредбите на ЗЗЛД, с оглед на което постановеното решение на КЗЛД е незаконосъобразно, като противоречащо на разпоредбите на материалния закон и несъответстващо на целта на закона – отменителни основания по чл. 146, ал. 4 и 5 от АПК. Същото следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 143, ал.1 от АПК във връзка с чл. 7, т.4 от Наредба № 1/20004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, административният орган следва да бъде осъден да заплати на община Перник 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника й. На заинтересованата страна не следва да бъдат присъждани разноски, с оглед неоснователността на жалбата й пред административния орган.

Водим от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение №19/13.05.2009 година на Комисията за защита на личните данни, с което на община Перник е наложено административно наказание на основание чл. 2, ал. 2, чл.23, ал.1 и чл. 42, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на община Перник направените разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.