Решение на Върховния административен съд № 7546/ 04.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№ 7546
София, 04.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 5412 от 07.08.2013 г., постановено по
адм. д. № 2631/2013 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.
Ответникът „С.Г.Г.” ООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът „БТК” АД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът Х.П.Ч. не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София град е отменил решение № Ж 264/14.02.2013 г. на КЗЛД в частта му по т. 2 и 3, с които жалбата на Х.П.Ч. срещу „С.Г.Г.” ООД е уважена и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 23 000 лв. за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Решението е правилно по своя краен резултат, но не по изложените в него съображения.

По несъмнен начин по делото е установено, че между „БТК” АД и Х.П.Ч. е съществувал договор за фиксирана гласова услуга. Относно датата на прекратяване на този договор са налице противоречиви твърдения. От една страна процесуалния представител на БТК в заседание пред КЗЛД твърди, че договора е прекратен едностранно от дружеството поради неплащане на задълженията от абоната, като последната дължима сума е от месец февруари 2008 г., а в писмено становище 28.09.2012 г. твърди,че договорът е прекратен през месец август 2007 г. Ч. твърди, че е прекратил договора с „БТК” АД през 2007 г. Видно от приложените в преписката фактури, е че от 01.12.2007 г. на абоната не е начислявана месечна такса, а е посочен само остатък за плащане за минали периоди, като с фактура от 05.02.2008 г. се установява, че абонатът дължи на „БТК” АД сумата 56.61 лв., представляваща неизплатено задължение за минал период. На 27.04.2012 г. между „БТК” АД и „С.Г. Г.” ООД е сключен договор за цесия по силата, на който са цедирани вземания, произтичащи от договорите, включени в Приложение № 1, като последното не е приложено по преписката. Изготвено е уведомление до длъжника за цедиране на вземането в размер на 56.61 лв., което не е връчено на същия. Договорът между „БТК” АД и Х.П.Ч. не е представен, въпреки искането С.Г.Г.” ООД за удължаване срока за прилагането му по преписката.
При тези данни КЗЛД е приела, че след като не е представен договора за фиксирана гласова услуга, то „С.Г.Г.” ООД обработва неправомерно личните данни на Ч., тъй като не са налице нито едно от условията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.

Административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 от АПК КЗЛД не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая.
На първо място в административното производство не е установено, че вземането на „БТК” АД към Х.Ч. е цедирано на „С.Г.Г.” ООД, тъй като в преписката не е представено приложение № 1 към договора за цесия, което следва да се изиска за прилагането му от страните по договора за цесия. На второ място по несъмнен начин е установено, че между Ч. и „БТК” АД е съществувал договор за фиксирана гласова услуга, който факт не се оспорва от никоя от страните по делото. За изясняване на основания спорен въпрос дали личните данни на Ч. са обработвани законосъобразно от „С.Г.Г.” ООД следва да се установи към момента на сключване на договора между Ч. и БТК кои общи условия са действали, налице ли е била промяната им по време на действие на договора и уведомено ли е било лицето за промяната съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от Закона за електронните съобщения. Посочените обстоятелства следва да бъдат доказани от „БТК” АД, която е страна по договора за предоставяне на фиксирана гласова услуга. От "С.Г.Г." ООД следва да се изискат намиращите се у него документи, които установяват вземането, предмет на цесията съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно т.11.3 от сега действащите Общи условия на "БТК" АД абонатът предоставя личните си данни доброволно и дава съгласието си, за да бъдат реализирани задълженията му по договора, БТК да ги предоставя и на агенции за събиране на вземания, включително с цел събиране на неизплатени задължения по договора. Следователно ако към момента на съществуване на договорните отношения между „БТК” АД и Х.Ч. са били в сила тези общи условия или са действали предходни, но са били променени по време на действието на договора и абонатът е бил уведомен при спазване на изискванията на Закона за електронните съобщения, то личните данни са обработвани от „С.Г.Г.” ООД на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗЛД.
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне Административен съд София – град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5412 от 07.08.2013 г., постановено по адм. д. №2631/ 2013 г. по описа на Административен съд София – град.

Решението не подлежи на обжалване.