Решение на Върховния административен съд № 1153/ 29.01.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1153
София, 29.01.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Х.К.П. против
решение № 1333 от 26.02.2013 г., постановено по адм. д. № 5083/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни не е изразила становище по касационната жалба.

Ответникът – "Ю.Е.Д.Б." АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – адв. В.К.Т., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Х.К.П. против решение № 3990/2011 от 20.04.2012 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата на П. против "Ю.Е.Д.Б." АД за нарушение по чл. 23 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно правомощието на комисията по чл. 10, ал. 1, т. 7 вр. чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че административния акт е в съответствие с материалноправните норми на закона, като не са ангажирани доказателства, установяващи банката да е допуснала нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо "Ю.Е.Д.Б." АД не е осъществен фактическият състав на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. По делото е установено, че по образувано гражданско дело с ищец Х.К.П. ответниците са представили две копия на бордера за извършени парични преводи от ищцата, без същите да съдържат подпис на служителя на банката, дата и печат. Бордерата са представени за установяване на обстоятелството, че П. е подала пред гражданския съд декларация с невярно съдържание за освобождаването й от държавна такса. Същите не съдържат реквизитите на документ, тъй като нямат автор и факта на представянето им по гражданското дело не обосновава извод за извършено нарушение от страна на администратора на лични данни. Законосъобразно съдът е приел, че единствено от обстоятелствата, че жалбоподателката и банката притежават идентични оригинални екземпляри и в случая за П. липсва интерес да представи копие от бордерата по гражданското дело, не следва извод за извършено нарушение от страна на администратора на лични данни. Видно от т. 7 на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е че WesternUnion е чуждестранна компания, предоставяща достъп до световна мрежа за светкавични преводи, като последните се осъществяват чрез компютъризираната система на същата и няма данни какъв достъп имат нейните служители до информацията по извършените преводи. Следователно не е изключено и предположението, копието да е направено от други лица, които са получили неразрешен от жалбоподателката достъп до документите.

Наличието на интерес от трето лице по отношение на сметките на жалбоподателката в "Ю.Е.Д.Б." АД не обуславя също нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като по делото е установено, че на лицето, представило се за племенник на жалбоподателката не е дадена никаква информация от служителите на банката. След като данните на П. не са разкрити на това лице, то и идентифицирането му чрез проследяване на видеокамерите също не би довело до установяване на нарушение на ЗЗЛД от страна на "Ю.Е.Д.Б." АД. Ето защо като е направил извод, че оспореният административен акт е законосъобразен Административен съд София – град е постановил решение в съответствие с материалния закон.

Неоснователни са доводите за неправилно съхранение на бордерата от страна на служители на банката. Местонахождението на папката, в която са съхранявани същите, а именно дали се е намирала на перваз на прозореца или зад гърба на служителката не води до извод за предоставяне на неправомерен достъп до личните данни на жалбоподателката, а единствено до предположение, че трето лице може да е осъществило неправомерен достъп до личните данни.

Обжалваното решение е обосновано.

Изводите на съда за законосъобразност на решението на Комисията за защита на личните данни се обосновават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, с които не се установява извършено от банката нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД.
При постановява на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 от АПК и е направил обоснован извод за неговата законосъобразност.

Доводите в писмената защита на касаторката, че адв. Т. също е допуснал нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД не следва да се обсъждат, тъй като в този смисъл не е налице произнасяне от Комисията за защита на личните данни. Последната се е произнесла по жалба на П. срещу "Ю.Е.Д.Б." АД, а адв. Т. е конституиран като заинтересувана страна, а предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е административния акт, постановен от комисията.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Х.К.П. да заплати на "Ю.Е.Д.Б." АД сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1333 от 26.02.2013 г., постановено по
адм. д. № 5083/2012 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Х.К.П. да заплати на "Ю.Е.Д. Б." АД сумата 150 лв.(сто и петдесет лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.