Решение на Върховния административен съд № 3300/ 10.03.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 3300
София, 10.03.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „О.П.” ООД, гр. С. против решение № 1809 от 18.03.2013 г. по адм. дело № 10260 / 2011 г. на Административен съд София – град, с което жалбата на дружеството против решение № 2088/ 27.10.2011 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.

Ответникът К.К.С. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон.

Неправилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на КЗЛД, с което жалбата на К.К.С. с
вх. № 2088/2011 г. против „О.П.” ООД, гр. С. е приета за основателна и на дружеството е наложена административна санкция в размер на 11 000.00 лв. за нарушение на чл. 2, ал.2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). При постановяване на съдебния акт не са отчетени допуснатите от страна на комисията нарушения на изискванията за форма и на материалния закон, които опорочават постановеното решение и са основание за неговата отмяна.

Независимо че е издадено в писмена форма и подписано от председателя и членовете на административния орган, решението не съдържа конкретни съображения, които да мотивират разпоредителната част на акта. Прието е, че в статия във в. „О.” бр.41, 11-12
април 2011 г., според която К.С. като председател на кооперация „Е.-2001”, с. Г. учредява право на строеж върху имот на кооперацията на „С.Л.” ООД, гр. С., дружество, на което е управител и съдружник, личните данни на С. в публикувания като част от журналистическия материал нотариален акт за сделката са обработени в нарушение на чл. 2, ал.2, т. 3 от ЗЗЛД от „О.П.” ООД, гр. С. като администратор на лични данни. На това основание на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 11 000.00 лв. В случая не са изложени съображения за причините, поради които комисията приема, че личните данни на С. са обработени в нарушение на цитираната законова норма. При констатация, че публикуваните лични данни на С. са част от журналистическия материал и са използвани за нуждите на журналистическата дейност, липсват мотиви, обосноваващи изводи на административния орган, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите, за които са обработени. Противно на възприетото от първоинстанционния съд такива съображения не се съдържат и в протокол № 39/ 21.09.2011 г. от заседанието на комисията, в който единственият довод, мотивиращ гласуването и взетото решение е „ние имахме практика относно публикуването на нот. актове”. В решението липсват и съображения за причините, поради които е преценено, че публикуваните данни нарушават правото на личен живот на лицето, за което се отнасят, тъй като това обстоятелство следва да бъде съобразено съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, в случаите, когато обработването на данните е единствено за целите на журналистическата дейност, още повече, че в случая публикувания нот. акт, както и личните данни на С. се съдържат в публични регистри. Не са изложени и аргументи за определяне размера на имуществената санкция. При тези пропуски следва да се приеме, че в нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, решението на КЗЛД е постановено без мотиви. Допуснатото нарушение на формалните изисквания при издаване на акта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на адресата, който фактически не е уведомен за причините, довели до санкционирането му от комисията. Констатираният порок във формата е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Същевременно посоченото нарушение води и до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон.
От страна на комисията е установено нарушение по чл. 2, ал.2, т. 3 от ЗЗЛД при обработването на личните данни на С., без да се съобрази нормата на чл. 4, ал. 2 от закона, която допуска обработване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването при обработването на данните да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая, както се посочи, липсват съображения доколко правото на личен живот на С. е нарушено от публикуването на нотариалния акт, като се има предвид, че лицето е индивидуализирано недвусмислено в останалата част от статията, както и че личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри. По този начин изводът на комисията за нарушение при обработването на личните данни е направен в противоречие с цитираните по–горе разпоредби на ЗЗЛД и без да са съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация.

Посочените нарушения на формата и на материалния закон обосновават отмяна на решението на КЗЛД. Ето защо като приема, че такива пороци не са налице и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд София – град постановява решение в противоречие с нормативната уредба. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на съдебното решение, без да се обсъждат останалите касационни основания.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Адмнистративен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал.1 от АПК и с оглед изложеното по-горе относно пороците на административния акт, които не могат да бъдат преодолени и отстранени от съда, следва да се постанови ново решение по същество, с което решение № 2088/ 27.10.2011 г. на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено и при условията на чл. 173, ал.2 от АПК преписката да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по жалбата на К.С. съобразно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение № 1809 от 18.03.2013 г. по адм. дело № 10260 / 2011 г. на Административен съд София – град и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ решение № 2088/ 27.10.2011 г. на Комисията за защита на личните данни.

ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне по жалбата на К.К.С. вх. № 2088/ 2011 г.

Решението е окончателно.