Решение на Върховния административен съд № 7461/ 03.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№ 7461
София, 03.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от „ЕВН Б.Е.” ЕАД и от „ЕВН Б.Т.” ЕАД срещу решение № 3760 от 04.06.2013 г., постановено по административно дело № 1866/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отменено Решение № Ж 71/12 от 21.01.2012 г. на Комисията за защита ни личните данни (КЗЛД), в частта му по т. І, с която жалбата на И.Р.Н. пред КЗЛД против касаторите е обявена за основателна и са отхвърлени жалбите им в останалата част като неоснователни. По наведени, идентични и в двете касационни жалби, доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено Решение № Ж71/12 от 21.01.2012 г. на КЗЛД.

Ответникът по касационните жалби – КЗЛД чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същите и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби на „ЕВН Б.Е.” ЕАД и от „ЕВН Б.Т.” ЕАД.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след звършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че при установеният, макар и едва в съдебното производство факт, че Н. е клиент на двете дружества – касатори по настоящето дело в случая необходимо и достатъчно е било служител при същите да се запознае с документите, удостоверяващи правото на собственост и ползване на Н. върху имота, по силата на факта, че същата е наследник на починалия си съпруг.

Правилно в тази насока съдът е приел, че в случая искането на касаторите да се снабдят и съхраняват копие от документ, удостоверяващ правото на собственост върху имот, както и на документ, удостоверяващ правоприемство надхвърля целите по чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни. Нещо повече, настоящият състав намира, че изискването за предоставяне от страна на потребителите и съхраняването на такива документи от страна на касаторите е в нарушение на този закон.
Дружествата жалбоподатели осъществяват дейност по Закона за енергетиката и като такива приемат Общи условия, съгласно които уреждат продаването на електро, съответно на топлоенергия на крайните потребители. В ЗЕ изрично е посочено минималното съдържание на тези условия, като липсва ограничение за останалата част от съдържанието им. Но липсата на това ограничение не може да бъде основание за приемане на условия, при които се нарушават права на граждани и се навлиза в правомощия на специализирани държавни органи. Основните принципи при събирането и обработването на личните данни на ражданите,възприети от ЗЗЛД и Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвет от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни изискват същите да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. В случая изискването за съхраняване на документи за собственост, както и на такива удостоверяващи правоприемство определено са в нарушение на тези принципи, като липсва и конкретна, точно определена и законна цел за това. Не на последно място следва да бъде посочено, че тези документи се създават и съхраняват от нарочно създадени държавни органи, което обстоятелство впрочем е известно на касаторите, видно от съдържанието на касационните жалби, при което дублирането на тази дейност от търговски дружества определено не може да бъде в съответствие със закона.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото двамата касатори следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника КЗЛД направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3760 от 04.06.2013 г., постановено по административно дело № 1866/2013 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „ЕВН Б.Е.” ЕАД и от „ЕВН Б.Т.” ЕАД да заплатят на Комисията за защита ни личните данни деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.