Решение на Върховния административен съд № 1726/ 07.02.2014 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1726
София, 07.02.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на М.М.А. и П.Г.А. против решение № 270 от 11.01.2013 г., постановено по адм. д. № 9813/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите молят решението да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата им да бъде уважена.

Ответниците – Комисията за защита на личните данни и О. П. – район „С.” не са изразили становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а по същество са основателни като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на М.М.А. и П.Г.А. против решение № 9353/ 18.09.2012 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата им срещу О. П. – район „С.” за неправомерно обработване на личните им данни е оставена без уважение.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съобразно изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 35 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация.

Незаконосъобразни са изводите на съда, че при постановяване на решението административният орган е спазил администра-тивнопроизводствените правила.

По несъмнен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение постановено по адм.д. № 3036/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 9353/30.12.2010 г. на Комисията за защита на личните данни и преписката е върната на административния орган за ново произнася съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. От последните е видно, че петчленният състав на съда е направил извод, че решението на Комисията за защита на личните данни е незаконосъобразно, тъй като в същото не е посочено, кои от хипотезите на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД за законосъобразно обработване на личните данни в случая е налице, а това не може да се изведе и от събраните в административното производство и по делото доказателства. При новото разглеждане на преписката комисията е счела, че преписката е върната единствено за посочване на правното основание за законосъобразно обработване на личните данни на М. и П. А. и в постановеното ново решение е посочила единствено правните основания, а именно
чл. 4, ал. 1, т.2 вр. чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗЗЛД. В противоречие с дадените от съда задължителни указания административният орган не е събрал доказателства, установяващи конкретното правно основание по чл. 4, ал. 1 за законосъобразното обработване на личните данни на жалбоподателите. Провел е едно закрито заседание, постановил е решение, като предходното и е определил единствено правното основание, което при това не съответства на събраните по делото доказателства, тъй като съгласно посочената правна норма, а именно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД – обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателите не са дали съгласие за обработване на личните им данни. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в административния акт е допусната фактическа грешка, като вместо чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД комисията е посочила чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. От събраните по делото доказателства, както е констатирал и петчленният състав на Върховния административен съд не може да се направи извод за наличие на хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, поради което и изводът за наличие на очевидна фактическа грешка е незаконосъбразен.
Съгласно правилото на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Следователно след като не е изпълнил задължителните указния, дадени с влязлото в сила решение по тълкуването и прилагането на закона административният орган е постановил нищожно решение, а като е направил извод за противното Административен съд София град е постановил решение в нарушение на материалния закон.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни е постановено в съответствие с материалния закон.

По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателите са сключили граждански брак през месец април 2010 г. По твърдение на кмета на район „С.” на О. П. в личните данни на М.А. и П.А. са обработени от длъжностно лице в район „С.” на О. П. във връзка с уточняване на месторождение по актове за раждане и данните за тях в Национална база данни „Население”, тъй като П.А. и сина й са с месторождение гр. П. и имат актове за раждане, съставени в район „С.”. Видно от приложената по делото справка за търсени лица в Национална база данни „Население” е, че на 17.05.2010 г. в периода 15.30-15.35 ч. (л. 31 от делото) длъжностно лице на район „С.” – О. П. е извършило 10 броя справки относно данните на жалбоподателите, а като вид на заявките за достъп до личните данни са посочени – справка пълни данни, промени постоянни и настоящи адреси и обработени актуализирани съобщения. Установено е, че освен правените справки от длъжностно лице в район „С.” не е извършвана актуализация на личните данни на жалбоподателите, нито са налице промени в постоянните или настоящите адреси на А. В административното производство не е установено дали жалбоподателката П.А. е имала регистриран постоянен или настоящ адрес в гр. П., напротив същата е твърдяла, че не е живяла и не е регистрирана на територията на район „С.” О. П. Не е установено с каква цел е извършено обработването на данните на П. и М. А. Административният орган и първоинстанционният съд са възприели единствено становищата на кмета на район „С.” О. П., който е страна в производството, поради което и изразените от същия становища са твърдения, които подлежат на доказване по предвидения за това в закона ред. С писмо изх. № 3-0400-25/15.06.2010 г. ответникът е посочил, че в момента т.е. към 15.06.2010 г. се уточняват месторождение по актове за раждане и се извършват множество справки, като се допълват и данни за роднински връзки. Достъпът до личните данни на жалбоподателите е извършен на 17.05.2010 г. и промени в регистрираните показатели не са извършвани, поради което описаното писмо не установява целта на обработването на личните им данни и съответно наличието на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т.1 от ЗЗЛД, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Дори и да се предположи, тъй като доказателства в тази насока не са събрани, че жалбоподателката има акт за раждане, издаден от район „С.” на О. П., поради което е допустимо уточняване на месторождение по акт за раждане съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация съгласно, която вписването в регистрите за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието, то за жалбоподателя М.А. не са събрани доказателства къде е роден и къде е бил адресно регистриран и какъв е бил поводът за достъп до неговите лични данни при положение, че не е извършвана актуализация, нито на неговите данни, нито на съпругата му. Ето защо незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за обработване на личните данни на П. и М. А. по чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването е извършено за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.

В административната преписка не е установено освен за каква цел са обработвани личните данни на жалбоподателите, а също и какви са били задълженията на длъжностното лице, обработило данните, относно достъпът им до тях.

Изразеното становище на кмета на район „С.”, че служителите по гражданската регистрация са сверявали показателя „месторождение”, съдържащ се в Национална база данни „Население” и съставените за тях актове за раждане като в записите за лицата същите имат задължение да допълват родствените им връзки – съпруг, деца, родители, братя и сестри съобразно изискването на чл. 5, т. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като в случая е установено, че промени в регистрираните показатели не са извършвани, а основанието, посочено за достъп до данните в Национална база "Население" сочи промени в постоянни и настоящи адреси.
Неправилно Комисията за защита на личните данни е приела, че в случая е извършена само справка и не е налице обработване на лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД. Посочената норма определя, че обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. В случая с извършената справка и посочване на причините за извършването й се налага извода, че е извършено събиране и записване, поради което е налице обработване на личните данни на жалбоподателите.

С оглед на така установеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се обяви за нищожен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение № 270 от 11.01.2013 г., постановено по адм. д. № 9813/2012 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на решение № 9353/ 18.09.2012 г. на Комисията за защита на личните данни.

ВРЪЩА административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.