Решение на Върховния административен съд № 6390/ 02.06.2015

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение,в съдебно заседание на осемнадесети май в състав:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министерството на правосъдието против решение № 3078 от 09.05.2014 г., постановено по адм. д. № 8638/2013 г. по описа на Административен съд гр. София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК.

Министерството на правосъдието е обжалвало и постановеното по делото допълнително решение № 4050 от 18.06.2014 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът – Я.Л.Н. не е изразил становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са основателни като съображенията за това са следните:

С първото от обжалваните решения първоинстанционният съд е отхвърлил искането на министерството на правосъдието за обявяване на нищожността на решение № Ж-194/2013 от 05.08.2013 г. и на задължително предписание № П-6367/28.11.2012 г. на Комисията за защита на личните данни и е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която се иска отмяна на оспорените административни актове поради унищожаемостта им.

Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение, като постановено от некомпетентен орган, в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът, без да изложи мотиви единствено е направил констатация, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма и е в съответствие с материалния закон. Не са изложени и конкретни съображения и не са обсъдени доводите на жалбоподателя и за нищожност на обжалваното предписание. Не е изяснено връчено ли е предписанието на министерството на правосъдието, кога и в тази връзка не е обсъдена допустимостта на жалбата относно искането за унищожаемост на същото. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да осъществи контрол за законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което същото следва да бъде отменено.

Неправилно съдът е приел, че жалбата срещу решението на Комисията за защита на личните данни е просрочена, поради което е оставил без разглеждане жалбата в частта й, с която се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Видно от събраните по делото доказателства е, че решение № Ж-194/2013 от 05.08.2013 г. е съобщено на министерството на правосъдието на 09.08.2013 г. при което 14-дневния срок за обжалването му изтича на 23.08.2013 г. Жалбата е изпратена на 20.08.2013 г. и входирана в Комисията за защита на личните данни на 23.08.2013 г. т.е. същата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Като е направил извод за противното първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да установи, кога е връчено задължителното предписание на министерството на правосъдието, както и да направи извод за допустимост на оспорването.

Предвид незаконосъобразността на обжалваното решение следва, че допълнително решение относно отговорността за разноски също следва да се отмени, като разноските следва да се присъдят взависимост от изхода на спора в първоинстанционния съд.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение № 3078 от 09.05.2014 г. и допълнително решение № 4050 от 18.06.2014 г., постановени по адм. д. № 8638/2013 г. по описа на Административен съд гр. София – град.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.