РЕШЕНИЕ
№1811
София, 07.02.2013
№1811
София, 07.02.2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА ДОБРЕВА |
при секретар |
Николина Аврамова |
и с участието |
на прокурора |
Лилия Маринова |
изслуша докладваното |
от съдията |
ДИАНА ДОБРЕВА |
|
по адм. дело №6634/2012. |
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) против решение №965 от 23.02.2012г. по адм. дело №7058/2011г. на Административен съд София – град (АССГ), в частта му, с която е отменена т.3 на решение №8446/19.07.2011г. на КЗЛД, с която на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на „Р.К2” ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10500лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД. В касационната жалба са изложени доводи, че посочването в решението на КЗЛД на чл.42, ал.9 от ЗЗЛД, вместо ал.1, като основание за налагане на санкцията, е явна техническа грешка и не би следвало да опорочи волята на административния орган. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част.
По делото е подадена и касационна жалба от „ИИ-ТВ” ЕООД, с управител И.Б., със седалище и адрес на управление ****, срещу решение №965 от 23.02.2012г. по адм. дело №7058/2011г. на АССГ, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение №8446/19.07.2011г. на КЗЛД, в частта му по т.2, с която му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД. Иска отмяна на решението в обжалваната част.
Ответникът– „Р.К2” ЕООД, чрез управителя си И.Б., оспорва подадената касационна жалба от КЗЛД.
Ответникът– председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), не взема становище по касационната жалба на "ИИ-ТВ" ЕООД.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл.211 от АПК и от надлежни страни. За да се произнесе по същество, съобрази следното:
Производството пред АССГ е инициирано по жалби от „ИИ-ТВ” ЕООД и „Р.К2” ЕООД срещу решение №8446/19.07.2011г. на КЗЛД.
По отношение на частта, с която е наложена имуществена санкция на „ИИ-ТВ” ЕООД в размер на 2 500лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, съдът е приел, че дружеството е извършило вмененото му с оспореното решение административно нарушение като администратор на лични данни, като се е позовал на дефиницията на понятието „обработване на лични данни”, съдържащи се в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗЛД. Съдът е посочил, че обработването на лични данни включва в себе си освен събирането, записването и съхраняването на лични данни, но и тяхната употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване и предоставяне. Прието е, че чрез допускане от „ИИ-ТВ” ЕООД създаването на хипервръзка чрез интернет страницата на „Р.К2” ЕООД дружеството не е предприело необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от неправомерен достъп при безспорното им обработване по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността му по чл.23, ал.1 и е наложил имуществена санкция на основание чл.42, ал.9 от ЗЗЛД, в рамките на предвидения в разпоредбата размер.
В частта по т.3 от решението на КЗЛД съдът е приел, че „Р.К2” ЕООД е разпространило данните на В.Б. чрез създаване на достъп посредством интернет страницата **** като е публикувало обвинителния акт по досъдебно производство №56/2009г. по описа на Следствен отдел при СГП. Прието е, че с публикуването на акта, в който се съдържат трите имена, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, адрес, образование, професия, месторабота на В.Б. безспорно е осъществено административно нарушение по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД в обем надхвърлящ целите на самото обработване на данните. Посочено е обаче, че позоваването от КЗЛД в частта за размера на санкцията на чл.42, ал.9 от ЗЗЛД е неправилно и е довело до опорочаване на административния акт. В чл.42, ал.1 от ЗЗЛД изрично са посочени нарушенията и размера на санкцията, в които попада и хипотезата на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД. При така изложените факти съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, в частност чл.42, ал.9 от ЗЗЛД, поради което е отменил решение №8446/19.07.2011г. на КЗЛД в частта му по т.3.
Върховният административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение.
Неоснователно е твърдението на „ИИ-ТВ” ЕООД, че нормата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД не е приложима към казуса, тъй като личните данни в обвинителния акт са били публични. В административното и съдебните производства обаче не са събрани доказателства в тази насока. От проведените заседания на КЗЛД е видно, че жалбоподателят не може да предостави информация и данни от къде и от кого е получил обвинителния акт, и дали е бил публикуван преди да бъде качен на сайта на „Р.К2” ЕООД. От друга страна, в посочената хипотеза ясно е записано, че администраторът на лични данни е длъжен да предприеме необходимите мерки за защита на личните данни от неправомерен достъп и разпространение. Публикуването на обвинителния акт чрез създаването на хипервръзка, която е била позволена от „ИИ-ТВ” ЕООД, без личните данни да бъдат обработени законосъобразно и добросъвестно, е в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД и правилно административният орган е постановил акт, който е съответен на материалноправните разпоредби на закона и е ангажирал отговорността му по чл.42, ал.9 от ЗЗЛД.
По отношение на „ИИ-ТВ” ЕООД не са налице отменителните основания на чл.209 от АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно в тази част следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба– без уважение.
В касационната жалба на КЗЛД, с която се иска да бъде отменено като неправилно решение №965/23.02.2012г. по адм. дело №7058/2011г. на АССГ, в частта му, с което е отменена т.3 от нейното решение, е посочено, че Комисията правилно е определила и приложила санкционната норма по отношение на „Р.К2” ЕООД, а посочването на чл.42, ал.9 от ЗЗЛД в диспозитива на т.3 касае допускане на явна техническа грешка при изписването на решението. Първоинстанционният съд е приел, че прилагането на санкционната норма на чл.42, ал.9 от ЗЗЛД, вместо приложимата разпоредба на ал.1 на същия член от Комисията е довело до опорочаване на административния акт в частта му по т.3, както и до неточна индивидуализация на наложеното административно наказание, тъй като в чл.42, ал.9 размера на санкцията е по-малък (от 500 до 5000 лева, а не от 10 000 до 10 0000 лева).
Изводите на съда, че решението на КЗЛД е незаконосъобразно по отношение на "Р.К2" ЕООД, следва да бъдат споделени. Действително в мотивите на оспорения акт е посочена нормата на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, която е приета за нарушена – личните данни трябва да бъдатсъотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Вярно е също така, че не е посочена конкретната хипотеза на чл.42, ал.1 от ЗЗЛД, единствено приложима при извършване на посоченото нарушение, но същата може да бъде извлечена от данните в съпътстващите издаването на акта документи, протоколите на Комисията, включително и този от заседанието, когато е гласуван проектът за решение, както и от размера на наложената санкция. Видно обаче от разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЗЛД, субсидиарно приложим е не АПК, а ЗАНН, който не предвижда процедура за поправка на явни фактически (технически) грешки. Поради това твърдението на КЗЛД, че такава е налице, не го ползва, доколкото в случая е приложима административнонаказателна разпоредба. Това препятства извършването на поправки в правното основание на акта след неговото издаване, което е допустимо по чл.62 от АПК, съответно прави ирелевантно всяко възражение на издателя в тази посока.
От изложеното следва, че решението на АССГ и в тази му част следва да бъде потвърдено. По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №965/23.02.2012г., постановено по адм. дело №7058/2011г. по описа на Административен съд София – град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
/п/ Андрей Икономов |
секретар: |
ЧЛЕНОВЕ: |
/п/ Диана Добрева |