Решение на Върховния административен съд № 1876/ 08.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№1876
София, 08.02.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М.” ЕАД срещу решение №315 от 18.01.2012 г., по адм.дело №7126/2011г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение №1339/21.07.2011г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му.

Ответникът– Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Ответникът– Х.К.С. счита, касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд– Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение №1339/21.07.2011г. на КЛЗД, с което е уважена жалбата на Х.К.С. срещу „М.” ЕАД и му е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв. на основание чл.10 ал.1 т.7, чл.38 ал.2 и чл.42 ал.9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в качеството му на администратор на лични данни за нарушение по чл.23 ал.1 от ЗЗЛД и имуществена санкция в размер на 15 000лв. на основание чл.10 ал.1 т.7, чл.38 ал.2 и чл.42 ал.1 във вр. с чл.4 ал.1 т.2 ЗЗЛД.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като възприетото от него за установено от фактическа страна се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Въз основа на същата съдът е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав.

Не се спори между страните, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган- Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл.38 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.10 ал.1 т.7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, поради което е валиден акт.

Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл.36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл.9 ал.4 от ЗЗЛД и чл.39 ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл.9 ал.3 от ЗЗЛД).

Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Като администратор на лични данни по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗЗЛД жалбоподателят “М.” ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл.4 ал.1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл.2 ал.2 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.23 ал.1 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.

По безспорен начин по делото е установено, че Х.К.С. като абонат на “М.” ЕАД притежава и ползва един брой сим– карта по силата на сключен на 30.08.2010 г. в магазин „М. м-н Пловдив 7”. Предвид представените доказателства обосновано съдът приема, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на 23 ал. 1 от ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не упражнява контрол за спазване на предвидените в „Процедурата за регистрация на потребители" технически и организационни изисквания при обработването на личните данни на Х.К.С. от страна на обработващия лични данни „М." ЕАД, свързано с регистрирането на договор без номер с дата 04.12.2010 г., сключен в магазин на М., централни хали- гр.София за сим- карта без посочен номер на негово име, без негово знание и съгласие. Данните на потребителите, които по смисъла на чл.2 ал. 1 от ЗЗЛД са лични данни, се отразяват във формуляри за регистрация, утвърдени от „М." ЕАД или чрез въвеждането им в електронната система на касатора. По делото е установено, че личните данни на Х.К.С. са използвани без негово знание и съгласие от страна на касатора за регистрацията на сим-карта. В административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да установяват, че договорът от 04.12.2010 г. е сключен от Х.К.С., напротив по безспорен начин е установено, че подписът положен за абонат не е изпълнен от Х.К.С. „М." ЕАД по никакъв начин не доказва твърдението си, че достъпът до личните данни на неговия абонат Х.К.С. и обработването им е осъществен правомерно и не носи отговорност за така „сключения” договор със Х.К.С. на 04.12.2010 г. Ето защо настоящият състав намира, че в конкретния случай е осъществено от страна на касатора нарушение на чл.23 ал. 1 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността му по чл.42 ал. 9 от ЗЗДЛ.

Обоснован и съответен на доказателствата е и изводът на съда, че в случая касаторът е извършил и нарушението по чл.4 ал.1 т.2 ЗЗЛД, тъй като сключването на договора от 04.12.2010 г. е без знанието и съгласието на Х.К.С., при което правилно е прието, че същият не е дал съгласие за обработването на данните му и е налице посоченото нарушение. Дали при сключването на процесния договор е извършено престъпление е ирелевантен въпрос към предмета на спора пред първоинстанционния съд– законосъобразност на решение №1339 от 21.07.2011 г. на КЗЛД, а и с настъпилите законодателни промени съдът не разполага със сигнална функция.

Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

Решението на Административен съд София– град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че решението на КЗЛД е законосъобразно.

Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София- град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл.221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение №315 от 18.01.2012 г., постановено по адм.дело №7126/2011 г. по описа на Административен съд София- град.

Решението е окончателно.