Решение на Върховния административен съд № 1999/ 12.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№1999
София, 12.02.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на "Х.-Т." ЕООД, София (Х.), против решение №382/25.01.2012г., постановено по а.д. №6230/2011г. по описа на Административен съд София- град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Х. против т.3 от решение №848/21.06.2011г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).

Недоволно, Х. обжалва решението на АССГ. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени т.3 от решението на КЗЛД. Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция до минималния законов размер. Претендира направените по делото разноски.

Ответните страни- КЗЛД, "М." ЕАД и Б.Е.Б., не вземат становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от състава на АССГ.

Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост се базират на основното твърдение за постановяването на решението при недоизяснена фактическа обстановка. Представените от касатора пред АССГ нови писмени доказателства: договор от 01.05.2007г. за франчайзинг, сключен между него и "М.-К." ЕООД, София (М., л. 93), анекс към него от 29.09.2009г. (л. 103), договор от 22.05.2007г. за наем между М.и и физическото лице З.С.Б.-Д. (л. 16) и писмени обяснения на Е.И.- служител в М. (л. 21), не били съобразени от АССГ. Въз основа на същите доказателства се твърди, че личните данни на лицето Б.Е.Б. са обработвани не от касатора Х., а от неговия франчизант М. Налагането на санкция на Х. от КЗЛД, при наличието на посочените данни, респективно- липсата на адекватна констатация в тази насока от съда, е довело до нарушение на материалния закон и неправилност на решението му. Сочи се също така, че още в становището си до КЗЛД, Х. е представило справка от която е видно, че то е установило съществуваща регистрация на карти на името на Б.Е.Б. в магазин на М.- Перник, а не в такъв (такива) на Х.- Перник.

Доводът е неоснователен. Видно от доказателствата по делото, пред КЗЛД е започнало производство по жалбата на Б.Е.Б. вх. №848/21.02.2011г. (л. 22). От "М." ЕАД е поискано (писмо изх. №848/02.03.2011г. на л. 26) и получено становище (писмо изх. №1259/14.03.2011г., л. 28), насочващо към нарушение от страна на Х.. Копие от жалбата на Б.Е.Б. е изпратена до Х. с искане за становище по нея (писмо изх. №848/25.03.2011г., л. 46). Такова е получено с вх. №848/05.04.2011г. (л. 50), в което Х. твърди, че "…чрез посредничеството на Х.-Т. са регистрирани форми за регистрация на предплатени карти на името на клиента Б.Е.Б. по дати и в магазини, както е посочено в представената справка…". По въпроса за сключването на договорите за франчайзинг, анекса към него и този за наем на помещението в гр. Перник, ***, не се споменава нищо. Нещо повече- изрично се признава, че "чрез посредничеството на Х.-Т." са извършени регистрации на предплатени карти на името на Б.Е.Б.. Това е станало в магазин (с име) "М." на Х., а не в магазин на "М.-К." ЕООД. С посоченото си поведение Х., непредставяйки на Комисията намиращите се у него договори за франчайзинг и анекс към него и за наем на помещението, както и обяснението на Е. Е.И., е нарушило задължението си по чл.36, ал.2, изр. 2 от АПК. При това, видно от удостоверения за актуално състояние на Х. и М. (л. 12 и 14), издадени от Агенция по вписванията е, че капиталът и на двете еднолични дружества е собствен на едно и също лице- Н.И.Ф., уведомен и кореспондирал с Комисията по време на производството пред нея.

Съобразени тези данни с фактите, че всички представени доказателства пред АССГ не са с достоверна дата и/или нотариална заверка на подписите и изразеното пред КЗЛД становище на Х. е очевидно, че тези доказателства са създадени след приключване на производство пред Комисията и за целите на воденото дело пред АССГ. Процесуално недопустимо е, недобросъвестният участник в производството по издаване на обжалвания административен акт от КЗЛД, да черпи права и дивиденти пред съда от собственото си неправомерно поведение.

Неоснователна се явява касационната жалба и в частта, с която се иска намаляване на наложената от Комисията санкция. Предвидената такава в чл.42, ал.1 от ЗЗЛД е от 10000 до 100000 лева, което сочи, че наложената на Х. е практически в минималния размер. Тя е съобразена с немалкия брой нарушения при обработката на личните данни на Б.Е.Б., поради което ВАС счита, че размерът на санкцията е справедлив и определен съобразно тежестта на допуснатите нарушения.

По посочената причина касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, ВАС

ОСТАВЯ в сила решение №382/25.01.2012г., постановено по а.д.№6230/2011г. по описа на Административен съд София- град.

Решението е окончателно.