Решение на Върховния административен съд № 2801/ 27.02.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№2801
София, 27.02.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисията за защита на личните данни; Св.С.К., Б.Г.К. и Ст.С.К., тримата жив. в гр. Ботевград, срещу решение №1188/05.03.2012г. по адм.дело №471/2012г. на Административен съд- София- град /АССГ/, с което по жалба на община Ботевград е отменено решение №4 -2009г. от 01.12.2011г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта му, с която е уважена жалбата на Св.С.К., Б.Г.К. и Ст.С.К. срещу община Ботевград и за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД ѝ е наложена имуществена санкция от 4500лв. по чл.38, ал.2 във връзка с чл.42, ал.9 от ЗЗЛД. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно- материално правно незаконосъобразно, необосновано и с вътрешно противоречиви мотиви, искат отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗЛД и разноските по делото в полза на касаторите- физически лица.

Ответникът по касационна жалба- община Ботевград, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна- Столична община, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител,иска оставяне на решението в сила.

Останалите ответници по касационна жалба- Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на вътрешните работи; Св.С.К., жив. в гр. София, не взимат становище по касационните жалби.

Касационните жалби са процесуално допустима, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Св.С.К., Б.Г.К. и Ст.С.К., тримата жив. в гр. Ботевград, от 20.01.2009г. Жалбата срещу община Ботевград е уважена за извършено нарушение на общината като администратор на лични данни по чл.23, ал.1 от ЗЗЛД през 2000г., като е допуснала на 04.04.2000г. Св.С.К. от гр. София да се снабди с дубликат на удостоверение за раждане на Св.С.К. от гр. Ботевград, съдържащ неговите лични данни и тези на родителите му- Б.Г.К. и Ст.С.К. Съдът е приел, че не е спазен 5 -годишния срок от извършване на нарушението по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, в който физическите лица могат да сезират КЗЛД за него и е отменил решението на КЗЛД в обжалваната му част като незаконосъобразно.

Решението е правилно. Неотносими към мотивите на съдебното решение са доводите, свързани със спазването на едногодишния срок от узнаване на нарушението. АССГ е приел, че с решение №6444/17.05.2010г. по адм.дело №4919/2009г. по адм дело №4919/2009г. на трето отделение на ВАС, с което е отменен мълчалив отказ на КЗЛД по същата жалба и преписката е върната за ново произнасяне, е приета дата за узнаване на нарушението- 20.01.2009г., тоест жалбата до КЗЛД е в едногодишния срок от узнаването му от Св.С.К., Б.Г.К. и Ст.С.К. от гр. Ботевград. Съдът е направил обосновани фактически констатации и правилно е приложил разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, съгласно която при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Тоест независимо, че е спазен едногодишния срок от узнаване на нарушението, след като от извършването му на 04.04.2000г. са изминали повече от 5 години до подаване на жалбата до КЗЛД на 20.01.2009г., жалбата до КЗЛД се явява просрочена и сезирането на КЗЛД срещу това нарушение на община Ботевград не е надлежно. Предвид изложеното съдът правилно е приел жалбата на община Ботевград за основателна изцяло, а не само по т.3, както иска КЗЛД в касационната си жалба , тъй като при ненадлежно сезиране /след сроковете по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД/ КЗЛД не може да се произнася и по квалифицирането на твърдените факти като нарушение, освен по санкционирането им. Неоснователно е позоваването на касаторите- физически лица на решението на ВАС по жалбата срещу мълчалив отказ относно констатирано в него по-късно от 2000г. обработване на личните им данни от 2000г. Предмет на обжалване пред АССГ е изричното произнасяне на КЗЛД след връщане на преписката, в чието решение единственото установено нарушение на община Ботевград е това от 2000 година. Производството пред АССГ е било само по жалба на общината и АССГ не може да влошава положението на жалбоподателя, установявайки факти за друго нарушение.

Предвид изложеното АССГ е постановил правилно решение, в съответствие с доказателствата по делото и нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Решението следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касаторите юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. На община Ботевград, представлявана от кмета на общината, следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, платими от касаторите, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.144 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1188/05.03.2012г. по адм.дело №471/2012г. на Административен съд- София- град.

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни, гр. София, и Св.С.К., Б.Г.К. и Ст.С.К., тримата жив. в гр. Ботевград, **** да заплатят 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на община Ботевград, представлявана от кмета на общината.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.