Решение на Върховния административен съд № 5372/ 17.04.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№5372
София, 17.04.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.38, ал.6 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по касационна жалба на Р.А.Г. от гр. Хасково против решение №1754/02.04.2012г. постановено по адм. дело №10410/2011г. по описа на Административен съд София– град. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба– Комисията за защита на личните данни, представлявана от юрк.Ч. оспорва касационната жалба. Моли в полза на Комисията за защита на личните данни да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба– Национална агенция по приходите, представлявана от юрк.Г. оспорва касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата– Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, чрез Г.Т.– изпълняващ длъжността директор е представил писмено становище, в което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок и от страна с правен интерес и като такава за процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение Административен съд София– град е отхвърлил жалбата на Р.А.Г. подадена против решение №2712/25.10.2011г. на Комисията за защита на личните данни, като неоснователна. Мотивирал е решението си с нормата на чл.29, ал.3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, който предвижда заявлението да бъде подавано лично от физическото лице или от изрично упълномощено от него лице, чрез нотариално заверено пълномощно.

Обжалваното решение е законосъобразно. Съдът е основал решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и приложимите материалноправни норми на ЗЗЛД.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено след преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Направените по делото от съда фактически констатации се подкрепят от обсъдените по делото доказателства. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон.

Установено от данните по делото е, че административното производство е започнало след отказ от страна на директора на ТД на НАП– гр. Пловдив /решение №66-22-605/28.05.2011г. на стр.59/ да предостави исканите данни от касационния жалбоподател.

Решението е обжалвано пред КЗЛД. Комисията образува административно производство, по което е насрочено открито заседание за разглеждане на жалбата на 21.09.2011г. На заседание проведено на 21.09.2011г. КЗЛД обсъжда събраните в хода на административното производство доказателства, изслушва страните и с решение №2712/2011г. отхвърля жалбата на Р.А.Г. като неоснователна.

От така приетото за установено първоинстанционният съд е приел отказа на КЗЛД за законосъобразен акт, като постановен от компетентен орган, съгласно нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД и в съответствие с материалния закон. Този му правен извод следва да бъде споделен тъй като исканата от касационния жалбоподател информация за трите имена и единния граждански номер на физическо лице безспорно съставлява лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от закона са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Както правилно е отбелязал решаващият съд, съгласно нормата на чл.26 от ЗЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни, а в чл.29, ал.3 изрично е предвидено, заявлението за достъп до тези лични данни да бъде подавано лично от физическото лице или от изрично упълномощено от него лице чрез нотариално заверено пълномощно. Изводът на съда, че ЗЗЛД не предвижда свободен и неограничен достъп до личните данни на трети лица е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав.

Правилно Административен съд София– град е приел, че в конкретния случай процедурата по закона за ЗЗЛД не е спазена от касационния жалбоподател, тъй като не е представил нотариално заверено пълномощно, поради отказът на КЗЛД е законосъобразен.

Неоснователно е позоваването на касатора на чл.31 от Закона за адвокатурата. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, при наличие на общ и специален закон относно една и съща материя, се прилага специалния закон /по аргумент от чл.11, ал.2 от Закона за нормативните актове/, който в случая е ЗЗЛД.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни претендираните от касационния жалбоподател разноски по делото.

Първоинстанционният съд правилно се е аргументирал, че съгласно нормата на чл.47, ал.2, изр. второ АПК разходите се признават когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. В конкретния случай производството е образувано по инициатива на самия касационен жалбоподател, при което направените от него разноски не следва да се присъждат от административния орган. Изводът на съда е правилен, на касатора не следва да се присъждат разноски, тъй като производството е инициирано от него.

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

При тези съображения касационната жалба като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. Първоинстанционният съд обосновано и аргументирано е отговорил на всички възражения на касатора, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание от юрк.Ч., пълномощник на КЗЛД и юрк.Г. като пълномощник на НАП е отправена молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК касационният ответник следва да заплати на ответниците по делото разноските за настоящата инстанция, възлизащи на 150 / сто и петдесет/ лева– юрисконсултско възнаграждение поотделно за всеки от тях, като размерът е определен съобразно чл.8 и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172 , ал.2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1754/02.04.2012г., постановено по адм.дело№10410/2011г. по описа на Административен съд София– град.

ОСЪЖДА Р.А.Г. от гр. Хасково,да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 150 /сто и петдесет/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 150 /сто и петдесет/лева представляваща юрисконсултско възнаграждение на Националната агенция за приходите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.